Решение № 400 от 13.10.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. Русе, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в заседание при закрити врати на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Ирена И. в присъствието на прокурора И. Й. Г. като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20244500101019 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.336 и сл ГПК вр чл.5 ЗЛС.

Ищцата Н. Г. М. твърди, че е майка и личен асистент на С. Б. М., който през 1992г бил нападнат от неизвестни лица и пребит с метална тръба.

Вследствие на този побой той получил няколко последователно инсулта/мозъчни инфаркта/ и започнал да получава епилептични припадъци със загуба на съзнание. Провеждано му е лечение неколкократно в неврологични отделения на различни лечебни заведения. Имал и неколкократни опити за самоубийство. Психичното му състояние се влошавало, ставал все по-раздразнителен и конфликтен, а след смъртта на баща му през 2006г започнал да агресира спрямо нея. През 2008г пуснала жалба в прокуратурата, в резултат на което бил настанен в психиатрично отделение за принудително лечение.Твърди, че през 2013г се запознал с жена, която го посещавала за по два дни когато си вземе пенсията. Носела му алкохол и ответникът развил цироза на черния дроб. Твърди, че опитите му да го вразуми завършвали с крясъци и побой, била изнудвана за пари от ответника. От него разбрала, че е получил голяма сума пари която е изхарчил.

Разбрала, че е изтеглил и кредит за сумата от 20 000лв. Твръди,у че понастоящем състоянието му е свързано с употреба на алкохол ведно с лекарствата му, припадъци, агресия, неконтролируеми действия. С експертно решение на ТЕЛК № 90773 от 25.04.2024г е преосвидетелстват с 100% инвалидност със заболяване от 23.06.1999г с водеща диагноза „органично разстройство на личността. Психичен статус- психоорганичен синдром, състояние след черепномозъчна травма и няколко исхимично мозъчни инсулта.Симптомна епилепсия- големи епи припадъци със загуба на съзнание“. Твърди, че ответникът е с нисък фрустрационен праг, не успява да конпролира поведението си. Емоционално лабилен, при фрустрация реагира с физическа агресия. С нисък самоконтрол и повишена импулсивност. При отхвърляне и провокация е склонен да реагира с вербална и физическа 1 агресия или друго социално неприемлИ. поведение. Твърди, че е в състояние да разбира винаги действията си и да свързва с тях обичайните им правни последици, както и да извършва осъзнати действия в свой интерес, като често същите са под диктовка на трети лица. Твърди, че в ежедневието си се нуждае от непрекъсната подкрепа и контрол, не е в състояние да се грижи за своите работи и ръководи делата си зряло, поради което иска от съда да постави ответника под запрещение като съда определи степен на същото. Претендира разноските по делото.

Ответникът С. Б. М. в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК счита, че искането е допустимо, но неоснователно. Признава обстоятелството, че ищцата е негова майка, както и че е назначена по трудов договор като негов личен асистент. Признава факта, че през 1992г му бил нанесен побой с метални тръби, вследствие на което получил органично разстройство на личността, впоследствие мозъчни инсулти и впоследствие и епилепсия като към настоящия момент е инвалид с 100% инвалидност с чужда помощ.

Твърди, че е наясно със здравословното си състояние и винаги е полагал сериозни усилия да се справи с положението. Към приема на лекарства бил изключително стриктен и ги взима точно както са му предписани, тъй като лекарствата му помагат и страданията му са напълно овладяни. В състояние е да се справя с ежедневните си задължения. Понякога изпитвал затруднение като имал слабост в краката и ръцете и не винаги можел да си приготви храната и лекарствата, но за това му помагала майка му. . Твърди, че когато майка му не можела, той е готвил и е почиствал жилището си. Можел да пазаруване, да си преценява финансите, да си направи разчетите и да се справи, макар и трудно, с всичките си задължения. За дрехите и личните си нужди се грижел и справял сам. Твърди, че се е случвало да имат конфликти с майка му, но тя била основания му дразнител. Никога не и е нанасял побой, не е проявявал агресия спрямо нея, не и е крещял и обиждал, не и е искал пари, а по-скоро обратното- тя му иска пари постоянно. Имало е случаи в който майка му да направи скандал без каквото и да е предизвикателство от негова страда, да започне на чука по съседни врати и да крещи, че я е набил. Твърди, че майка му е много хаотична по отношение на парите си и много често се налага той да й помага. Относно изтегления кредит, описан в исковата молба, той е изтеглен не само със знанието и със съгласието на майка му, но и по нейно настояване. Навсякъде в банките бил придружаван от нея. Кредита изтеглили, за да направят ремонт на апартамента и да остъклят терасата му. Твърди, че го погасява редовно. Твърди, че майка му е сприхава и раздразнителна, по всяко време и по всеки начин се опитва да наложи волята си и го командва. Не одобрява връзката му с жената, с която се познала от много години и с която има великолепно разбирателства. Майка му не одобрявала всичките му контакти, колкото и да са ограничени. Твърди, че живее изолирано, но има занимания, които му доставят удоволствие, четял, бил информиран. Паметта му била абсолютно съхранена. Изложеното в исковата молба относно жената, с която имал връзка не отговаряло на истината. Опити за самоубийство не бил правил през последните 30 години. Твърди, че към настоящия момент е напълно в състояние да разбира и да ръководи действията и постъпките си, да се грижи адекватно за здравето си и да се справя с всичките си проблеми, поради което счита че не следва да бъде поставян по каквото и да било запрещение. Претендира разноските по делото.

Русенска Окръжна прокуратура в съдебно заседание чрез прокурор И. Г. изразява становище, че от събраните по делото доказателства и заключението 2 на съдебнопсихиатричната експертиза, може да се направи преценката, че са налице медицинските предпоставки на чл.5 от ЗЛС, но по делото не е доказано, че ответникът не може да се грижи сам за своите работи, поради което счита,че искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Н. Г. Я. е майка на С. Б. М., вид от представеното по делото удостоверение за раждане от 18.11.2024г на Община-Русе, издадено въз основа на акт за раждане № 1768 от 11.09.1967г на същата община.

Съгласно Експертно решение № 90773 от заседание № 82 от 25.04.2024г на ТЕЛК С. Б. М. е с определена 100% трудова неработоспособност с чужда помощ, считана от 23.08.1999г като същата е определена пожизнено. Според експертното решение същият е с диагноза „ органично разстройство на личността“ и придружаващо заболяване „други уточнение форми на епилепсия“. Според експертизата същият е с прихоорганичен синдром, състояние след черепно мозъчна травма и няколко исхемични мозъчни инсулта; симптомна епилепсия- големи епи припадъци със загуба на съзнание; емоционално-лабилен с нисък фрустрационен праг. Волево- хипобуличен мисловен процес- вискозен, обстоятелствен. Фиксиран към соматичните страдания. Критичен към психическото си страдание. Към момента на експертното решение не е имало данни за психотичната продукция. Цялостно влошено личностно и социално функциониране.

Според свидетелство за удостоверяване на психично здраве № 011593 – 165 / 13.01.2025г издадено от „Център за психично здраве-Русе“ЕООД-Русе С.

М. не се води на учет и към момента на издаване на документа е в ремисия и провежда лечение-психотропна терапия. Според амбулаторен лист, издаден от д-р М. Б. на 19.12.2024г М. е с диагноза „параноидна шизофрения.

Локализирана/фокална/ / парциална/ идиопатична епилепсия и епилиптични синдроми с тонично-клонични припадъци с фокално начало“. Провежда му се терапия с треникта“ и според амбулаторния лист е във фаза на медикаментозно повлияване. Представени са амбулаторни листи, издадени от д-р М. Б. за извършени прегледи на М. в периода от 15.06.2020 до 11.02.2025г за извършваното поддържащо лечение с треникта. В документите е вписано, че се отчита добър терапевтичен ефект от лечението.

Д-р Б. е разпитана по делото в качеството й на свидетел и същата установява, че от 20 години познава С. М., тъй като от тогава е негов лекуващ лекар. М. страда от няколко заболявания като след прекаран мозъчен инцидент отключва психични поведенчески отклонения, които налагат лечение от психиатър. Същият имал двойна диагноза- органично разстройство на личността и параноидна шизофрения. След преживения мозъчен инцидент, който свидетелката не си спомня, но мисли, че е било инсулт, М. имал поведенчески промени, които налагали интензивно лечение. След овладяване на острото състояние, той преминал изключително и само на амбулаторно лечение, т.е посещавал психиатричния кабинет и не се налага болнично, стационарно лечение в психиатрична институция. Това било от около 20 години. В началото посещенията му били по-чести, тъй като такава била терапията на лечението му. Първоначално посещавал кабинета й ежемесечно, тъй като се поставяла инжекция с удължено действие, а от около 3-4 години или повече, е на дългодействащо лечение като му се поставя инжекция през три месеца в годината. Д-р Бранкова заявява, че лично поставя инжекциите на 3

М., тъй като такава и е практиката, за да може да контролира динамиката на терапевтичните процеси и да контролира състоянието на пациента. Друго лечение на психичните му проблеми не се провежда. Терапевтичното лечение, което му провежда свидетелката от няколко години, е най-модерното и найсигурното като терапевтичен резултат. Това според свидетелката означава, че прилагането на дългодействащите антипсихотици означава сигурен прием на медикамента, тъй като се поставя от лекуващия психиатър. Второ означава поддържането на трайна наличност на концентрация на медикамента в организма на пациента от дата на апликация до следваща дата на апликация, което гарантира, че ще се постигне или пълна ремисия или частична такава.

Пълна ремисия означава липса на симптоми,т.е пациента се намира в състояние на медикаментозна ремисия. Частична ремисия отзначава, че когато има въздействие на външни фактори като напрежение, стрес, както и под въздействие на друго соматично страдание като телесно страдание, употреба на наркотични вещества или алкохол, могат да доведат до периоди на влошаване, което да наложи временно да се добави някакво лекарство към този дългодействащ антихсихотик. Свидетелката твърди, че при М. не й се е налагало да прави такова допълнително лечение, тъй като от семейната му среда не е имала обратна връзка, че има някакъв проблем. Когато М. ходел в кабинета й, първо се обажда да си запише част, след това докато се поставя лекарството имат 20 минути време, в което разговарят и тя не е забелязала той да има проблеми. Нямала е и обратна връзка от семейството му за наличие на такива проблеми. Според свидетелката пациенти, при които има добър ход на терапевтичния контрол се наблюдава благоприятно развитие, те са функциониращи като всички останали хора, част от тях ходят и на работа.

Свидетелката знае, че М. провежда лечение за другите си заболявания, които нямат нищо общо с психичните му проблеми. Според свидетелката М. има съзнание за болест, дори понякога това било повишено съзнание. Твърди, че не е забелязала при него слабоумие или някакво друго отклонение.

Свидетелката сочи, че работи по график, които не винаги може да бъде спазен, а М. винаги си спазва реда и е спокоен докато дойде неговият ред.

Впечатленията й са, че той е много отговорен към заболяванията си и към провежданото лечение. Той бил стриктен в лечението си до педантичност.

Напълно наясно е какви лекарства взема и ги следи. Сам си следи датите за издаване на протокол, датата на изтичане на протокола, за да се издаде нов така, че да няма „луфт“ между две апликации, следи и датите, на които следва да бъдат поставени инжекциите. Неведнъж и е искал да му издаде направление за прегледи при други специалисти, спомня си, че му е издавала такова за преглед при уролог. Според свидетелката при М. са запазени когнитивните му функции, уменията му за справяне с обичайните битови дейности. От наблюденията си върху М. свидетелката счита, че същият е интроверт. Свидетелката не знае как се справя по отношение на финансите му.