Решение № 18092 от 03.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18092 гр. София, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ.

ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА

Гражданско дело № 20221110142976 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т...” ЕАД срещу В. Г. Т. и Г. Г. Б. /като наследници на Г Х Т, бивш жител на гр.София, починал на 27.04.2022 г. в хода на производството/, за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и за цена на дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, с цена на исковете 776,54 лв., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 8454/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к. Младост 4, ....

Ищецът „Т...“ ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответниците Г Х Т, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45 - дневен срок от датата на публикуването й на интернет страницата на продавача. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с предмет процесните суми. Моли да се приеме за установено, че ответникът Г. Г. Б. дължи следните суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 302,69 лв., представляваща стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2017 г. – 30.4.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 12.02.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до м.04.2020 г. в размер на 62,01 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 20,23 лв., ведно със законна лихва за периода от 12.02.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 03.03.2018 г. до 02.02.2021 г. в размер на 3,35 лв., ответникът В. Г. Т.: дължи следните суми за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 302,69 лв., представляваща 1 стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2017 г. – 30.4.2020 г. , ведно със законна лихва за периода от 12.02.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до м.04.2020 г. в размер на 62,01 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 20,23 лв., ведно със законна лихва за периода от 12.02.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 03.03.2018 г. до 02.02.2021 г. в размер на 3,35 лв., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.София, ж.к. Младост 4, ....

Претендира разноски.

Ответникът В. Г. Т. не е подала отговор на исковата молба. Ответникът Г. Г. Б. е подала отговори на исковата молба, в който оспорва исковете и прави възражение за давност. Претендира разноски.

Третото лице – помагач „Т“ ЕАД изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

По делото по реда на чл.140 ГПК с определение в открито съдебно заседание от 03.10.2023 г. е отделено за безспорно, че Г. Г. Б. е потребител на топлинна енергия, поради неоспорване на това обстоятелство в отговора на исковата молба. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между страните индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. По отношение на ответника В. Г. Т., в съдебно заседание ищцовото дружество чрез юрисконсулт С..., прави искане по реда на чл.238 ГПК, в случай, че са налице предпоставките за това, да бъде постановено на неприсъствено решение.

Ответникът В. Г. Т. е редовно призована за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. В дадения едномесечен срок не е депозирала отговор на исковата молба, не е представила доказателства и не е поискала делото да се разглежда в тяхно отсъствие.

Поради това съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника, съгласно чл.239 ГПК са указани последиците от не представяне на отговор и неявяване в съдебно заседание с Разпореждане 2 от 05.10.2022 г., връчено на 21.03.2023 г. Въпреки указанията ответницата не е депозирала писмен отговор, не е представила доказателства, не се е явила в съдебно заседание и не е поискала делото да се разглежда в нейно отсъствие. Освен това исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и представените с исковата молба от ищеца и третото лице помагач на ищеца и приети по делото писмени доказателства.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонатен № 237156 от „Т“ ЕАД. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.05.2017 г. – 30.04.2020 г. фирмата за ДР е отчитала водомер в имота, с изключение на периода 2017 – 2018 г., когато ответникът не е осигурил достъп.

По време на отчетите, с изключение на май 2018 г., са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребител. Отчетите са коректно отразени в изравнителните сметки. В имота се ползва топла вода и има водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Начислена е топлинна енергия за загряване на топла вода. За периода 2017 – 2018 г. разходът за топла вода се изчислява на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно НТ чл.69, ал.2. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление включва топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота, ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява. Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата 3 нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.

Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата сума следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период. Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 598,81 лв.

Предвид горните изводи за наличие на главен дълг, следва да се разгледа възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба от Г. Г. Б.. С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски. Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на “Т...” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на “Т...” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.