Решение № 691 от 14.10.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 691 гр. Благоевград, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20261210100917 по описа за 2026 година

Производството по настоящото гр.д.№917/2026г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по искова молба на Д. Ю. Б., ЕГН **********, гр.*****, срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, седалище и адрес на управление гр.******, представлявано от *****, и срещу „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от *****.

С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД, чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.68д от ЗЗП за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №3051841 от 29.09.2024г., евентуално на клаузата на т.17, раздел II от договора за кредит, както и на Договор за предоставяне на поръчителство към заем №3051841, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на основание. Предявеният иск за нищожност на договора за поръчителство е съединен в условията на обективно кумулативно съединяване с осъдителен иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за връщане на получено без основание.

В исковата молба се твърди, че на 29.09.2024г. между Д. Ю. Б. в качеството на заемополучател и „Кредисимо“ ЕАД в качеството на заемодател е сключен Договор за потребителски кредит №3051841, по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 1607.68 евро /3 144.34 лв./, с посочени ГПР – в размер на 48.21% и ГЛП – 40%, без посочен месечен лихвен процент. Съгласно условията на договора и т.17, раздел II от ОУ, заемополучателят се задължава да обезпечи кредита с банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрен от кредитора гарант – поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит.

Твърди се, че на същата дата между Д. Ю. Б. и втория ответник „Ай Тръст“ ЕООД /чийто едноличен собственик на капитала е „Кредисимо“ ЕАД/ е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД е поело задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договора за потребителски кредит. По този договор ищецът се е задължил да плати на ответното дружество възнаграждение в размер на 1063.59 евро, платимо директно на „Кредисимо“ ЕАД, разсрочено заедно с вноските по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за кредит се изпраща обединен погасителен план. Съгласно договора за поръчителство ищецът следвало да предостави дължимите суми на „Кредисимо“ ЕАД, което пък съгласно договора е 1 упълномощено от „Ай Тръст“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по договора за поръчителство.

Ищецът счита, че договорът за предоставяне на поръчителство има характеристиките на потребителски договор и е акцесорен на договора за кредит. Наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество било обусловено от валидността на договора за кредит, вкл. и на клаузата на чл.4 от същия. Последната от своя страна въвеждала изисквания, които на практика били неизпълними от потребителя, и които представлявали неотменимо условие за получаване на кредитно финансиране. По този начин кредиторът целял да насочи длъжника към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно могъл да си позволи да предостави – обезпечение от одобрено от заемодателя дружество – „Ай Тръст“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала бил именно заемодателят „Кредисимо“ ЕАД.

Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК поради непосочване в договора на ГПР и общата сума, дължима от потребителя. В ГПР кредиторът не бил включил възнаграждението по договора за поръчителство, както и застрахователна премия на стойност 99.36 евро, макар този разход по кредита да бил изначално известен. В случая погрешното посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизали в него, с цел заобикаляне на ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК, представлявало нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и водило до недействителност на целия договор съгласно чл.22 от ЗПК. Непосочването в договора на реално прилагания ГПР представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д от ЗЗП.

На следващо място, валидността на Договора за предоставяне на поръчителство се оспорва поради липса на основание на същия, с оглед липсата на предоставена насрещна услуга за потребителя срещу заплащането на възнаграждение. По силата на чл.4 от Договора за предоставяне на поръчителство, в случай, че поръчителят изпълни задължението на длъжника, за първия възниквало право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното. На основание цитираната разпоредба при плащане от страна на поръчителя, задължението на длъжника просто преминавало от едното към другото свързани дружества.

Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен поради противоречие с добрите нрави. Със същия се целяло единствено обогатяването на кредитора по договора за кредит - „Кредисимо“ ЕАД, доколкото платеното по договора за поръчителство възнаграждение щяло впоследствие да отиде именно в негова полза при разпределение печалбата на дружеството „Ай Тръст“ ЕООД, чийто едноличен собственик бил кредиторът. Последният обвързвал по-слабата икономически страна с допълнително задължение, дължимо от момента на сключване на договора, без значение дали заемополучателят е изправна страна по договора. Със сключването на договора за поръчителство се целяло кредиторът да получи допълнително възнаграждение, а уговарянето на същото по друго правоотношение било единствено с цел да се заобиколят ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК. Освен това, уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство било в размер повече от половината от сумата по отпуснатия заем. Безспорно така постигнатата уговорка противоречала на принципите на добросъвестност и справедливост и накърнявала добрите нрави.

Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да признае за установено в отношенията между ищеца Д. Ю. Б. и ответника „Кредисимо“ ЕАД, че сключеният между тях Договор за паричен заем №3051841/29.09.2024г. е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, а в условията на евентуалност – да прогласи за нищожна клаузата на т.17, раздел II от Договор за паричен заем №3051841/29.09.2024г., която предвижда задължение за сключване на договор за поръчителство.

Горните искове са съединение в условията на обективно кумулативно съединяване с иск съдът да признае за установено в отношенията между ищеца Д. Ю. Б. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД, че сключеният между тях Договор за предоставяне на поръчителство към заем №3051841/29.09.2024г. е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на основание, както и иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца Д. Ю. Б. сумата от 404.56 2 евро, представляваща платена сума без основание за възнаграждение на поръчителя по Договор за предоставяне на поръчителство от 29.09.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД оспорва предявените искове като неоснователни.

Не оспорва, че на 29.09.2024г. между Д. Ю. Б. и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен Договор за паричен заем №3051841/29.09.2024г., по силата на който на заемополучателя е отпуснат кредит в размер на 3 144.24 лв.

Твърди, че кредитът е усвоен от кредитополучателя и изцяло погасен.

Не се оспорва, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит, е сключен договор за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД.

Оспорва, че за кредитополучателя е съществувало задължение да сключи договор за предоставяне на поръчителство с другия ответник. В раздел III, чл.12 от ОУ същото било уредено като право, а не като задължение за кредитополучателя. Твърди се, че чл.4, ал.3 от Договора за кредит предвижда възможност потребителят да си избере необезпечен кредит.

Но дори същият да е заявил кредит с обезпечение, то имал право по Раздел III, чл.13 от ОУ да се откаже от договорените първоначални условия, свързани с обезпечаване на кредита.

Настоява се, че доколкото сключването на договор за предоставяне на поръчителство не било задължително, то и цената по същия не се включвала в ГПР. Освен това, към момента на сключване на договора за кредит, кредитодателят не разполагал с информация за размера на дължимото възнаграждение по бъдещия договор за предоставяне на поръчителство.

Навежда довод, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство имал характеристиките на договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попадало в обхвата на понятието разходи по кредита. Вземането за възнаграждение по този договор възниквало в полза на „Ай Тръст“ ЕООД, а не в полза на „Кредисимо“ ЕАД. Настоява се, че дори договорът за предоставяне на поръчителство да бъде обявен за нищожен, то това не водило до недействителност на договора за кредит.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД оспорва предявените искове като неоснователни.

Не се оспорва, че между Д. Ю. Б. и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило да гарантира като поръчител вземането на „Кредисимо“ ЕАД по договора за кредит, срещу дължимо възнаграждение.

Твърди се, че длъжникът е погасил предсрочно задълженията си по договора за кредит и по договора за поръчителство, поради което не е платил в цялост уговорените възнаградителна лихва и възнаграждение за поръчителство.

Настоява се, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита. Счита, че възнаграждението за поръчителя не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията по пар.1, т.1 от ДР на ЗПК за „общ разход по кредита“.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител.

Ответните дружества не изпращат свои представители в съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 29.09.2024г. между „Кредисимо“ ЕАД като заемодател и Д. Ю. Б. като заемател е сключен Договор за потребителски кредит №3051841 при следните параметри на отпуснатия заем съгласно Приложение №1 към Договора: размер на отпуснатия заем 3144.34 лв., от които 2 950 лв. – главница и 194.34 лв. – застрахователна премия; вид на кредита: потребителски кредит с условие с погасителен план по продукт Credissimo плюс; срок на кредита – 12 месеца; брой погасителни вноски – 12; първа погасителна вноска – 31.10.2024г.; последна вноска – 30.09.2025г.; лихвен процент по кредита – 40.00%; ГПР – 48.21%; общ размер на всички плащания – 3 877.49 лв.

Съгласно чл.4 от Договора в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на Кредисимо банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кредисимо юридическо лице /“поръчител“/ в 3 срок до 48 часа от подаване на заявлението.

На 29.09.2024г. между Д. Ю. Б. като потребител и „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията по договора за паричен кредит, както следва: - задължение за връщане на заемната сума в размер на 3 144.34 лв.; - задължение за плащане на възнаградителна лихва; - задължение за плащане на всички дължими от потребителя разноски във връзка със сключването и изпълнението на договора за потребителски кредит; задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава за плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари /чл.2/. По силата на чл.1, ал.2 за поемане на задължението по ал.1 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя, като същото е уговорено в размер на 2 080.20 лв., платимо разсрочено на вноски, на посочени падежни дати, съвпадащи с падежните дати по договора за паричен заем. Уговорено е, че потребителят заплаща възнагражданието по начините, установени в договора за паричен заем, за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, като „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство /чл.8, ал.5/.