Определение № 299 от 05.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. Пловдив, 05.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20235001000466 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от М. С. Г., ЕГН ******** частна жалба против постановеното по т. дело № 293/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, определение № 180 от 20.03.2023 г., с което производството по т. дело № 293/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.дело №158/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

В жалбата са изразени съображения за незаконосъобразност на определението, поискана е отмяната му и връщане на делото с указания за прекратяването му поради недопустимост на иска станал повод за образуването му.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и съдържанието на делото, по което същият е постановен намери за установено следното:

Пред Сз ОС е висящо т. дело № 158/2022 г. образувано по искова молба на А. И. Т. - К. и Д. Т. К. против З. Д. Б. ****“ АД, ЕИК ********, гр. С.. С нея от страна на двамата ищци са искове с правно основание чл. 432 КЗ.

В хода на това производство по делото по искане на застрахователя като трето лице помагач на негова страна е бил привлечен водачът на 1 застрахованото при него на МПС, който с поведението си при управлението му е причинил увреждането на ищците. Едновременно с това е бил предявен и обратен иск срещу третото лице помагач с оглед предвидената в чл. 219, ал.3 от ГПК възможност за това.

Искът поради нередовности не е бил приет за съвместно разглеждане с първоначалния такъв, а с определението допуснало привличането е постановено отделянето му в друго производство.

По същия в тази връзка е било образувано от Сз ОС т. дело № 293/2022 г.

Предмет на този обратен иск са евентуални искови претенции на застрахователя по отношение на виновния водач с основание, чл. 500, ал.2 от КЗ. С тях е поискано е при условие, че се уважат главните искове за заплащане на застрахователно обезщетение на двамата главни ищци, то виновният водач да бъде осъден да заплати същото на застрахователя с оглед на факта, че към дата на произшествието е бил неправоспособен.

Първоначално исковите претенции за били оставени без движение до внасяне на ДТ, а след внасянето й е извършената размяна на книжа и е постановено обжалваното определение.

С него е прието, че са налице основанията за спиране на производството по делото съгласно чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, защото в същия съд или в друг съд се разглежда дело решението, по което ще има значение за правилното решаване на спора. Това дело съответно е образуваното такова по повод главната искова претенция с основание чл. 432 от КЗ.

В определението съответно е изразено становище за неоснователност на направеното в отговора възражение за недопустимост на исковете по чл. 500, ал.2 от КЗ поради преждевременното им завеждане. В подкрепа на същото е посочено, че изискването на чл. 219, ал.3 от ГПК било спазено.

Така спиране на делото е било постановено.

Недоволен от определението е останал ответника и е подал жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

В нея доводите за неправилност също са аргументирани със становището за недопустимост на исковете поради това, че те следвало да бъдат предявени след изплащане на обезщетение в полза на увреденото лице.

2

Жалбата е неоснователна.

В случая се касае за осъдителни искови претенции с правно основание чл. 500, ал.2 от КЗ.

В тази правна норма е казано, че застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство. Същата е материално правна и се нея се предвиждат предпоставките обуславящи пораждане на съответното материално право в патримониума на застрахователя.

Респективно въпроса за наличието им е такъв по същество на спора и не обуславя допустимостта на осъдителната искова претенция. По отношение на същата с оглед осъдителния й характер интерес от упражняването й е налице винаги, когато ищецът твърди, че има неудовлетворено от ответника притезание в патиримониума си и търси защитата му, а това в случая е факт.

Това изключва извода за недопустимост на исковете.

От друга страна предпоставката на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК е налице по причина, че с делото имащо за предмет исковете по чл. 432 от КЗ, ще се даде отговор за съществуване на един от елементите от ФС обуславящи пораждането на материалното право по чл. 500, ал.2 от КЗ.

Това води до извод, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 293/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, определение № 180 от 20.03.2023 г., с което производството по т. дело № 293/2022 г. по описа на Старозагорския окръжен съд е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.дело №158/2023 г. по описа на Старозагорския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4