Решение № 17 от 30.04.2015, Районен съд - Ивайловград

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр.

ИВАЙЛОВГРАД, 30.04.2015 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ивайловградският районен съд, в открито съдебно заседание на първи април две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Калоян Петров при секретаря К.Х., като разгледа докладваното от съдията ГР. Д. № 99/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Ищецът Г.И.К. /името му е уточнено в съдебно заседание/, чрез пълномощника си адв. К. ***, твърди, че е собственик по давностно владение на недвижим имот – нива от 21,996 дка в местността “Боровете”, представляваща имот № 302001 по плана за земеразделяне на землището на с. Хухла, общ. Ивайловград, при граници и съседи: имот № 302091; имот № 302005; имот № 302006; 302002.

Имотът бил възстановен с Решение № 2045/30.09.1994 г. на Общиска служба земеделие – Ивайловград на наследниците на Колю Тодоро Т., бивш жител ***, роден на *** г., починал на 13.03.1959 г., които наследници са ищецът и ответниците по делото Д.Т.Т., М.Д.Т., С.Д.П., С.Д.Н., З.Д.Х., Т.Д.К., Т.Д.Т., Т.В.А., Р.К.Б. и Н.И.К..

През

2000 г. ищецът бил установил владение върху имота, като собственик, след като бил уредил отношенията си с останалите собственици и те били дали съгласие той да владее имота като собствен. От тогава до сега владял имота явно и несмущавано, демострирайки собственическите си намерения. Само той бил работил имота и го ползвал. Ответниците по делото не били имали претенции към ищеца за този имот. След 2000 г. те не били и посещавали имота.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на недвижим имот – нива от 21,996 дка в местността “Боровете”, представляваща имот № 302001 по плана за земеразделяне на землището на с. Хухла, общ. Ивайловград, при граници и съседи: имот № 302091; имот № 302005; имот №

302006; имот № 302002.

Субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

В съдебно заседание лично и чрез адв. К., и чрез писмена защита от нея, поддържа иска.

Ответницата

Р.К.Б. в срок извършва отговор на исковата молба.

Оспорва иска, като твърди, че до 2006 г. съвместно с бащата на ищеца е обработвала наследствени земи от Кольо Т..

В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си адв.

Хаджиев от АК – Кърджали, поддържа отговора. Уточнява, че не е обработвала процесната нива. Преди около 3-4 години е искала да се “разберат” с ищеца за наследствените ниви.

Ответниците

З.Д.Х., Н.И.К., С.Д.П., С.Д.Н., в срок извършват отговори на исковата молба, с които признават основателността на иска.

В съдебно заседание не се явяват, не се представляват.

Ответниците

Д.Т.Т., М.Д.Т.,

Т.Д.К. и Т.В.А., в срок не извършват отговор на исковата молба.

След изтичане срока за отговор М.Д.Т. и Т.Д.К. депозират отговори, с които признават основателността на иска.

В съдебно заседание не се явяват не се представляват.

Ответникът

Т.Д.Т., чрез особения си представител адв. Л. ***, в срок не извършва отговор на исковата молба.

В съдебно заседание особения представител на ответника признава основателността на иска.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Видно от т. 3 на Решение № 2045/30.09.1994 г. на Общинска служба “Земеделие” – Ивайловград и Скица № К00125/28.07.2010 г., презаверена на 29.05.2014 г., на наследниците на Колю Т.Т., по искане на Г.И.К., вероятно в качеството на пълномощник, е възстановено правото на собственост върху нива от 21.996 дка, девета категория, съставляваща имот № 302001 по плана за земеразделяме на землището на с. Хухла, местността “Боровете”, при граници и съседи по скицата: имот № 302091, имот № 302005, имот № 302006, имот № 302002.

Наследниците, преки или опосредени, на Колю Т.Т. починал на

13.03.1959 г., съгласно Удостоверение за наследници № на Кметство с. Хухла 10/28.05.2014 г., са ищецът и ответниците по делото.

От удостоверението за наследници се установява, че бащата на ищеца - Иван К.Т., син на Колю

Т.Т., е починал през 2007 г., като бил наследен от ищеца, брат му - ответника Н.И.К. и съпругата си, която също починала през 2010 г. и бил наследена от двамата си сина.

От удостоверението за наследници се установява, че майката на ответницата Б. – С.К.А., дъщеря на Колю Т.Т., е починала през 2006 г..

Свидетелката Маринова дава показания, че бащата на ищеца работил процесната нива, докато се разболял, след което нивата се обработвала от ищеца, който сял жито. Била виждала, че нивата се сее с жито. От 1-2 години ищецът я ползвал като пасище за животните, които започнал да отглежда. Нивата била известна като нива на бащата на ищеца. Причина за това било и обстоятелството, че бащата на ищеца се грижил за родителите си наследодателите Колю

Т.Т. и съпругата му. Според свидетелката братята и сестрите на бащата на ищеца били казвали, че “каквото трябва ние сме го оставили на брат си Иван”. На въпрос към свидетелката, дали е чувала, конкретно майката на ответницата Б. да е споделяла, че голямата нива я оставят на ищеца или на баща му, свидетелката посочва, че С.А. била казвала: “Ние всичко сме оставили на брата”. На уточняващи въпроси свидетелката отговаря, че била чула С.А. да казва: “Нам не ни трябва нива. Ние всичко оставяме на брата и нищо не искаме” или “Ние дял не щем. Оставяме на брата всичко”. Свидетелката сочи, че не знае колко са нивите на страните в процеса. Ищецът искал да си “узакони” нивата за да построи обори.

Свидетелката Пейкова, първа братовчедка на ищеца, дава показания, че процесният имот го знаят, като имот на бащата на ищеца, който го бил предоставил на последния. От майката на ищеца свидетелката била чувала, “че всички роднини го дават на Гошо да го работи”, което станало още преди да починат. На въпрос към свидетелката, дали е присъствала на разговор, при който С.А. да казва че имота е неин или го е дала на някого свидетелката сочи, че когато били седели под върбите със С.А. и говорили за конкретния имот, тя била казала, “че са го оставили на тях да го работят”. На уточняващи въпроси свидетелката отговаря, че имота бил оставен конкретно на ищеца “да го работи.

Да го работи и да е негов имота.” В момента ищецът ползвал имота за пасище на животните си, а преди го бил сял с жито или с царевица. Всяка година се сеела различна култура. Свидетелката сочи, че ищецът обработва имота след 2006 г., а преди това баща му го работил сам и за себе си. Според свидетелката през 2003 г. бащата на ищеца се разболял, като тя не е сигурна дали имота се е обработвал през годините след това и до началото на ползването му от ищеца. Едва към края на разпита на настоятелно уточняващ въпрос свидетелката си спомня, че веднъж, около 1999 – 2000 година, в дома на ищеца заварила С.А. и бащата на ищеца и чула, че те двамата му давали, отстъпвали му процесната нива. Свидетелката не била чувала за имота да има някакви спорове.

Свидетелят Пасков дава показания, че процесната нива била дадена на ищеца от баща му. Това станало на Коледа през 1999 г.. Била се събрала цялата рода и комшии, и бащата на ищеца казал, че му дава нивата. Всички роднини били съгласни нивата да се даде на ищеца, включително майката на ответницата Б.. По времето когато бащата му бил болен, тоест след 2003 г. /свидетелката Пейкова/, ищецът орял нивата. От 2-3 години гледал животни. След разговора през 1999 г., когато нивата била дадена на ищеца, свидетелят не бил чувал повече нищо за нивата. Не бил чул някой да я оспорва. Свидетелят сочи, че нивата била дадена на ищеца защото искал да гледа животни, но уточнява, че не знае, предполага, че за това му била дадена, тъй като били животновъди и искали да гледат животни.

Свидетелката Д. сочи, че нивата е на бащата на ищеца и на всички наследници. Със Султата А. били приятелки от деца, заедно израснали и живели в съседни къщи. Никога не била чувала от нея да е давала нивата на брат си или на сина на брат си, но и за нивите не са си говорили. Сочи че след ликвидирането на ТКЗС никой не е обработвал нивата. В с.

Хухла единствените, които се занимавали със земеделие били кметът и някой Бунков, но не и ищецът. Нивата

/видно и от показанията на другите свидетели/ била край пътя до спирката на автобуса и свидетелката не я е виждала посята. Пустеела, както и повечето ниви, като станали на “келемета”. От две години ищецът се занимавал с животновъдство.

Бабите редовно се събирали и обсъждали кой какво прави в селото, включително коя нива се работи, което в селото е важна новина.

Свидетелят Беличев, съпруг на ответницата Б., сочи също че нивата не се е обработвала от ликвидирането на ТКЗС или АПК. Една от причините е лошата почва, поради което навремето се е ползвала единствено за отглеждане на тютюн. И той потвърждава, че от 1-2 години ищецът отглежда животни. Сочи, че майката на съпругата му не е давала на никого дялове от наследствените ниви. Отказала се единствено от дела си бащината къща в полза на бащата на ищеца. Това станало около 1991 година.

От обясненията на ищеца Г.К. се установява, че същият обработва нивата от 2010 г., от когато я е декларирал пред Общинска служба “Земеделие” – Ивайловград. Същият е категоричен в това и го подчертава три пъти, както в отговор на въпроса на съда, така и на уточняващия и заострящ вниманието му въпрос на пълномощника му. Ищецът посочва, че е чистил храсти в нивата и един или два пъти я бил изорал. Едва след консултация и подсказващо изявление на пълномощникът му, и след видимо колебание ищецът допълва, че преди 2010 г. нивата е работил заедно с баща си и в този смисъл също я е работил.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите Маринова, Пейкова и Пасков, че ищецът бил обработвал нивата преди 2010 г.. Тези показания противоречат на показанията на свидетелите Д. и Беличев, като съдът отчита, че последният е съпруг на ответницата Б., че след ликвидирането на ТКЗС и АПК в началото на 90-те години нивата не се е обработвала, които съдът кредитира. Решаващо за този извод е и трикратното потвърденото обяснение на самия ищец, че обработва и ползва нивата от 2010 г., когато се е регистрирал и като земеделски производител пред Общинска служба “Земеделие” – Ивайловград.

Ищецът в обяснениято си сочи един детайл, който потвърждава показанията на свидетелката Д., че нивата е станала на “келеме”, а именно сочи /и то на първо място/, че бил чистил храсти. За да се захрасти тази нива, очедвидно е, че тя не е ползвана години наред. Свидетелят Беличев сочи и причините за това – лошото качество на нивата, поради което по времето на АПК, ТКЗС се е ползвала за отглеждане на тютюн. Тези показания се потвърждават и от Решение № 2045/30.09.1994 г. и Скица № К00125/28.07.2010 г. на Общинска служба “Земеделие” – Ивайловград, в които е отразено, че нивата е девета категория, което поставя сериозни съмнения за пригодността й за отглеждане на жито и царевица. Самият ищец не дава обяснения да е сял нещо на нива, дори след 2010 г., а само, че я изорал и то без да е сигурен един или два пъти.

Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелката Маринова, че майката на ответницата Б. била казала по отношение на конкретната нива, ту че “Ние всичко сме оставили на брата”, ту че “Нам не ни трябва нива. Ние всичко оставяме на брата и нищо не искаме” или “Ние дял не щем. Оставяме на брата всичко”. Тези показания противоречат на показанията на свидетелите Д. и Беличев, които съдът кредитира, като ги намира за единни, непротворечиви, логични и некомпроментирани.

Свидетелката Д. и майката на ответницата Б. са били приятелки от детинство, живеели са къща до къща. Няма логика двете, живеещи в една малка общност от възрастни хора, за които е събитие всяка незначителна промяна в ежедневието им, като например някой да започне да оре някоя нива, да не са си споделяли за съдбата на имотите им, за това на кого са дадени, обработват ли се или не, респективно това да не е споделено от С.А. със свидетелката Д..

Освен това показанията на свидетелката Маринова са за изявление на С.А., че се е отказала от цялото си наследство в полза на брат си, каквито обстотелства не се установиха по делото и не се твърдят дори от ищеца.

Показанията на свидетелката градират. В началото касаят цялото наследство, а на края, на поредния настоятелен въпрос за процесната нива свидетелката вмъква и изявление на Султата А. “Нам не ни трябва нива.”, което също поставя под съмнение достоверността им.