Решение № 98 от 09.02.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 239/2022
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 09.02.2022
- В сила
- 26.02.2022
- Състав
- Светослав Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 50, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 25, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 141, ал. 5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело № 20221100900239 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 20220201141721 на В. АС. П. срещу отказ с рег. № 20220125121907/26.01.2022г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) към Агенцията по вписвания (АВ) – Търговски регистър (ТР) да впише промени по заявление вх.№ 20220125121907 за заличаването му като управител на дружеството „С.“ ЕООД, ЕИК ****.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания акт, тъй като уведомление от заявителя е прието от дружеството чрез управителя.
Уведомлението е изпратено и до едноличния собственик на капитала, където също има данни за получаването му. Претендира направените в настоящото производство разноски.
В жалбата се посочва, че отказът е незаконосъобразен, тъй като уведомлението е връчено по реда на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Съдът като съобрази доводите в жалбата, съображенията на длъжностното лице, постановило отказа, и доказателствата по делото, намира следното:
Подадената от заявителя жалба е процесуално допустима – изхожда от легитимирано лице, подадена е в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, срещу 1 акт, подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Обхватът на извършваната от длъжностното лице преценка се регламентира от нормите на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, чл. 141, ал. 5 от ТЗ. Така, за да се извърши исканото заличаване е необходимо: 1) заявителят да е поискал с писмено уведомление до дружеството да бъде заличен от Търговския регистър като управител на дружеството; 2) в срок от 1 месеца след получаване на уведомлението дружеството да не е заявило за вписване освобождаването му в търговския регистър, независимо дали на негово място е избрано друго лице; 3) да са представени декларации по чл. 13, ал. 4 от закона и документ за внесена държавна такса.
В настоящия случай към заявлението е представено уведомление съдържащо искане за освобождаване на заявителя като управител на „С.“ ЕООД, адресирано до последното. Уведомлението е изпратено с препоръчани писма с обратна разписка на 29.11.21г и на 02.12.2021 г, като и двете са върнати с отразяване, че „няма фирма с това име на адреса“ и че „на адреса не съществува подобна фирма“. Връчването макар да не е „реално“, както е посочил длъжностното лице в отказа, е редовно, тъй като е отправено до адреса на управление на дружеството, което последното е напуснало без да посочва в Търговския регистър нов адрес за кореспонденция, с което се осъществява фактическия състав на фикцията по чл. 50, ал. 2 ГПК.
Задължение на дружеството е да посочи в търговския регистър актуалния си адрес и да осигури служители или лице, което да получава кореспонденцията изпратена до него на този адрес. Неизпълнението на това изискване е санкционирано от законодателя с фингиране на получаването на кореспонденцията от адресата, дори и тя реално да не е достигнала до него.
Следователно уведомлението се счита за редовно получено от дружеството още на 29.11.2021 г. Ако въпреки това напускащия управител знае за друг адрес, на който дружеството пребивава и на който уведомлението може да бъде връчено на нарочен за това служител, и в резултат на напускането за дружеството настъпят вреди, на управителя може да бъде търсена имуществена отговорност пред дружеството, но това не е основание да се откаже заличаването му от Търговския регистър.
От дата на получаване на уведомлението – 29.11.2021 г. до подаване на 2 заявлението – 25.01.2021 г. е изминал срок по-дълъг от законоустановения, в който не се установява дружеството да е заявило за вписване заличаване на В.П. като управител на дружеството, поради което е налице и втората предпоставка за извършване на заявеното вписване.
Представени са декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, документ за внесена държавна такса по сметка на АВ, и пълномощно.
При това положение отказът следва да бъде отменен, а на ДЛР при АВ – ТР следва да се укаже да впише заявените промени.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 20220201141721 на В. АС. П. отказ с рег. № 20220125121907/26.01.2022г. на длъжностно лице по регистрация (ДЛР) към Агенцията по вписвания – Търговски регистър.
УКАЗВА на ДЛР при Агенция по вписванията – Търговски регистър да впише промените по заявление вх.№ 20220125121907.
Решението може да се обжалва от Агенцията по вписванията в 7-дневен срок от уведомяването пред Софийския апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3