Решение № 2007 от 04.05.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 2007

Стара Загора, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VI състав, в съдебно заседание на седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИХАИЛ РУСЕВ

При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ административно дело № 20267240700052 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на М. Х. М. от [населено място], против Заповед №25-1228-000878/01.12.2025 год. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, потвърдена с решение №1228р-6/05.01.2026 год. с която е временно отнето СУМПС на жалбоподателят до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от шест месеца. Жалбоподателят оспорва заповедта, като счита същата за незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон. Още в същия ден собственика на управляваното от него МПС е сключил задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, която е представил в сектор „Пътна полиция“ и регистрацията на МПС е била възстановена служебно. Издаването на оспорената заповед за налагане на ПАМ две месеца след извършването на административното нарушение, води до извода, че към тази дата не са били налице законовите предпоставки за издаването й. Цитира и тълкувателно постановление №2/05.04.2023 год., постановено по тълк. дело №3/2022 год. по описа на ОСС на НК и I и II колегии на ВАС, съгласно което, не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административното наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС. Излага също така доводи, че оспорената ПАМ е в явно несъответствие с целите на закона, налице е явна несъразмерност на същата и същата по-скоро има санкционен характер, отколкото преустановителен или възстановителен характер. Направено искане за отмяна на оспорения акт.

В открито съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. К. К. в качеството му на пълномощник на жалбоподателят, излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност на заповедта. Твърди, че същата не съответства на целта на закона. Въз основа на изложените съображения е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, Г. Й. А. - Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и относимите правни разпоредби и извърши служебно цялостна проверка на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Със Заповед №25-1228-000878 от 01.12.2025 год. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Стара Загора, на жалбоподателят М. Х. М. е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС” до решаване на въпроса за отговорността му, но за не-повече от шест месеца. В същата се съдържа указание за реда и срока на обжалване. Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи, на 01.10.2025 год. около 14.00 часа по третокласен път 66044 от [населено място] село в посока на движение север-юг, на кръстовището с път 6602 на км. 14+600, общ. Стара Загора е управлявал товарен автомобил „МАН“ с рег. №[рег. номер], собственост на „Ел груп лтд“ЕООД, като: водачът управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП /без валидна ЗЗГО/ от 24.09.2025 год.. ЗППАМ се издава въз основа на АУАН серия GA №4429565 от 01.10.2025 год. Запознавайки се с констатациите на акта, административният орган приема наличие на основание по чл.171, т.1, б.“з“/гг от ЗДвП, за налагане на принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не-повече от шест месеца.

Заповедта е връчена на М. Х. М. на 08.12.2025 год., като същата е обжалвана по административен ред /лист 16 от делото/, като с Решение №1228-6/05.01.2026 год. началникът на сектор „ПП“ е отхвърлили същата като неоснователна и е потвърдил наложената ПАМ.

Решението е получено на 13.01.2026 год., а жалбата против наложената ПАМ е входирана в деловодството на Административен съд Стара Загора на 16.01.2026 год. При така установените факти, съдът намира жалбата по делото за допустима, като подадена от лице с правен интерес от обжалването и в срока за това, а разгледана по същество, за основателна, по следните съображения:

В изпълнение на задължението си по чл.168, ал.1 от АПК, при преценката за законосъобразността на един административен акт, съдът е длъжен да извърши служебно цялостен контрол, като провери както за инвокираните от жалбоподателя пороци, така и за наличието на всички основания за отмяна по чл.146 от АПК /макар и не заявени от оспорващия/.

Съдът намира, че оспорената Заповед е валиден акт, издаден от компетентен орган. Според разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП „Принудителните административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.“. Съгласно Заповед №8121з-1632/02.12.2021 год., на основание чл.165 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР, като един от субектите са Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужваната територия. Същевременно, според представената Заповед №349з-4619/19.11.2025 год. на директора на ОДМВР – Стара Загора, последният на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП и цитираната по-горе заповед на министъра на вътрешните работи, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – [населено място] да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, букви б, в, е, ж, з, и, т. 2, т. 2а, 2б, т. 4а, т. 5, б. „а“, и т. 6 и 7 от ЗДвП.

Конкретно, в т.I.2. от Заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените са посочени и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора. Оспорената ЗППАМ е издадена от началника на група в сектор „Пътна полиция“. При тези факти, установени с годни доказателства, съдът направи извод, че оспорваната Заповед е издадена от орган, оправомощен по предвидения в закона ред, чрез делегиране на правомощия, т.е. от компетентен по материя, време и място административен орган, който е действал в кръга на вменените му правомощия. Поради това Заповедта се явява валиден индивидуален административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП ЗППАМ Заповедта е мотивирана. Спазена е разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК от страна на административният орган. Съдът счита че в Заповедта са посочени изчерпателно установените факти, които са послужили като основание за прилагане на ПАМ. Жалбоподателят е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация считано, от 24.09.2025 год.. Поради това в Заповедта правилно е посочено, че е нарушил нормата на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП, която гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани. В контекста на гореизложеното, в случая не се изследва и субективния елемент при издаването на заповедта. При наличието на предвидените от закона предпоставки, органът действа в условията на обвързана компетентност, но не изследва субективния елемент, който е въпрос на преценка при реализирането на административно-наказателната отговорност на водача.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, които да обуславят отмяна на оспорвания индивидуален административен акт. Законосъобразността на съставянето на АУАН, респ. на проведената административно-наказателна, респ. наказателна процедура не е предмет на настоящото производство. Релевантните към прилагането на мярката обстоятелства са били изяснени в хода на административното производство при спазване на проявлението на принципа на истинност – чл.7 от АПК. На лицето е разяснена възможността да защити правата си пред съда, от която се е възползвал.

Видно от представената справка от Гаранционния фонд, същият е изпратил уведомление по пощата на жалбоподателят изх.№018235/24.08.2025 год., като няма данни същото да е получено от страна на адресата му – собственика на товарен автомобил с рег. №[рег. номер] „Ел груп лтд“ЕООД, нито пък същото е било върнато като непотърсено. На 10.11.2025 год. е изпратена информация до КАТ за дерегистриране на процесното МПС. Съдът намира, че в случая не съществува законово задължение на органите на МВР да информират собствениците на МПС за служебното дерегистриране на МПС. Считано от 07.09.2025 год. е изменена разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП и съществуващото до този момент задължение е отпаднало. В случая обаче, водачът на МПС не е знаел, нито е предполагал, че е налице служебно прекратена регистрация на товарния автомобил. Същият е единствено и дсам От фактическа страна е безспорно установено, че с едно деяние водачът е осъществил две нарушения по ЗДвП, за всяко от които е съставен АУАН, съгласно чл.18 от ЗАНН. Управлявал е МПС, за което няма действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и същото се явява нерегистрирано по предвидения ред, т.к. е със служебно прекратена регистрация. Административният орган действа в условия на обвързана компетентност. С мотивирана резолюция №25-1228-[рег. номер] от 03.11.2025 год. на Началника на група в сектор „ПП“ при ОД на МВР Стара Загора, е прекратена административнонаказателното производство по акт за установяване на административно нарушение серия GA №4429565 от 01.10.2025 год. за административното нарушение, въз основа на което е издадено и процесната заповед за налагане на ПАМ. Мотивите са, че са установени данни за извършено престъпление по реда на чл.345, ал.2 от НК.

Следователно след като е налице прекратяване на образуваното административнонаказателно производство по съставения акт за установяване на административно нарушение, отпада и необходимостта от наложената ПАМ издадена въз основа на този същия акт за установяване на административно нарушение. Същата не може да послужи за обезпечаване на изхода от образуваното досъдебно производство и реално губи правната си значимост и предназначение. Още повече, че в деня на проверката е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на процесното МПС и същото е със служебно възстановена регистрация, считано от 01.101.2025 год., видно от представената справка от страна на ответника.

Независимо от гореизложеното, настоящият състав намира, че оспорената заповед е непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото в деня на нарушението служебно възстановяване на регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС.

Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, б. з)гг) от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл.6, ал. 1 и ал. 5 АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел.