Решение № 371 от 10.04.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. Кюстендил, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20231520102436 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Делото е образувано по искова молба с вх. №11545/14.11.2023 г., депозирана от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1404, р-н Триадица, бул. „България“ №81В, представлявано от управителите Х. М. и П. В., чрез юрк. Е. Л. против В. И. Р., ЕГН: **********, адрес: гр. *********, ул. „********“ №*.

В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр. д. №20231520101903/2023 г. на КРС, продължение на което е и настоящото исково производство.

Ищецът сочи, че на 15.05.2017 г. бил сключен Договор за потребителски кредит № 877086 между В. И. Р. и „Кредисимо“ ЕАД. Договорът бил сключен по електронен път съгласно ЗПФУР като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

По силата на така сключения договор страните се били договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 150 лева. Длъжникът се съгласил да върне сумата в срок до 18.02.2021 г. посредством еднократна погасителна вноска в размер на 155, 16 лева. Изтъква се, че размерът на годишната лихва бил уговорен в размер 41, 24%, а годишният процент на разходите (ГПР) – 50 1

%. Сочи се, че в Раздел Х, чл. 2 от Общите условия по договора било уговорено, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски по събиране на вземането. Съгласно Раздел IV, чл. 7 от ОУ към договора, длъжникът се съгласил да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му по договора. В Раздел VII, чл. 2. 6 от ОУ се предвиждало „Кредисимо“ ЕАД да уведомява длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, писма, покани, съобщения и т. н.

На същата дата бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство между ответника В. И. Р. и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството се задължило да сключи договор с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички поети от него задължения по Договор за потребителски кредит № 877086.

На 23.02.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД уведомило длъжника за извършеното от дружеството-поръчител плащане съгласно сключения Договор за предоставяне на поръчителство, както и за встъпването на „Ай Тръст“ ЕООД в правата на кредитора по Договора за потребителски кредит и за задължението на длъжника да заплаща възнаграждение за предоставеното поръчителство в размер на 269, 06 лева, ведно с обезщетението за забава в върху него в размер на 68, 11 лева.

Твърди се, че на 02.03.2021 г. процесните вземания на „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД срещу ответника били прехвърлени на ищцовото дружество на основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия посредством предоставената от него по договора електронна поща.

В. И. Р. не изпълнила задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, с оглед на което, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъде постановено решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че В. И.

Р., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ул. “********“ №*, дължи и следва да плати на ищеца „Апс Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п. к. 1404, р-н Триадица, бул.

„България“ №81 В, сумата в общ размер на 555, 46 /петстотин петдесет и пет лева и четиридесет и шест ст./ лева, от които: 149, 27/сто четиридесет и девет лева и двадесет и седем ст./ лева, представляващи главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит №877086/15.05.2017 г. сключен между В. И. Р. и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 15.05.2017 г. сключен между В. И. Р. и „Ай Тръст“ ЕООД; 269, 06 /двеста шестдесет и девет лева и шест ст./ лева, представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 30, 78/тридесет лева и седемдесет и осем ст./ лева, 2 представляващи договорна лихва върху главницата по Договора за кредит за периода от 15.05.2017 г. до 18.02.2021 г.; 38, 32/тридесет и осем лева и тридесет и две ст./ лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.05.2017г.-05.09.2023 г.; 68, 11 /шестдесет и осем лева и единадесет ст./ лева, представляващи законна лихва за забава по Договор за предоставяне на поръчителство за периода от 15.05.2017 г. до 05.09.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата по Договор за предоставяне на поръчителство, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задълженията.

Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК чрез пълномощника си адвокат Б. В. Б., АК – Видин, със служебен адрес за съобщения и призовки: гр. ****, ул. „*********“ №**, ет. *, ап. *, е депозирала писмен отговор, в който се навеждат твърдения за неоснователност и недоказаност на предявените искове, като се оспорват изцяло по основание и размер. Оспорва се ответникът В. Р. да е сключвала от разстояние процесните договори, като са изложени твърдения, че липсват каквито и да било доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването на Договор за кредит и Договор за предоставяне на поръчителство.

На следващо място се оспорва кредитодателят да е предоставял парична сума или други заместими вещи на ответника. В условията на евентуалност са направени възражение за изтекла погасителна давност, както и възражение за надлежно уведомяване на длъжника за твърдяната цесия.

Излагат се и подробни съображения относно недействителността на така сключените договори, като се твърди че същите са в нарушение на разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, регламентиращи задължителните реквизити на договорите за потребителски кредит. Твърди се, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не съответства на действителния, тъй като в него не е било включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което е част от общите разходи по кредита по смисъла на пар.

1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Прави се възражение и за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Изложени са подробни съображения за нищожност на двата договора поради противоречието им с добрите нрави.

На последно място, в случай че съдът приеме процесните договори за действителни, ответната страна твърди, че изцяло е погасила задълженията си по тях. Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, посредством предварително депозирана такава в изложения смисъл, а ответникът, оспорва иска.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди 3 събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложен незаверен препис от договор за потребителски кредит, въз основа на който се твърди да е отпуснат потребителски кредит с условие с револвираща лихва. Сочи се по силата на договора „Кредисимо“ ЕАД да е е предоставил на ответника сумата от 150, 00 лв., при еднократна погасителна вноска в размер на 155, 16 лв. Посочено е в договора, че общият размер на плащанията е 155, 16 лв., при ГПР 50, 00 %.

Сочи се да е сключен договор за потребителски кредит на 15.05.2017 г., както и да е бил сключен и Договор за предоставяне на поръчителство между ответника В. И. Р. и „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който дружеството да се е задължило да сключи договор с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря пред него солидарно с ответника за всички поети от него задължения по Договор за потребителски кредит № 877086. На 23.02.2021 г., твърди се, „Ай Тръст“ ЕООД да е уведомило длъжника за извършеното от дружеството-поръчител плащане, съгласно сключения Договор за предоставяне на поръчителство, както и за встъпването на „Ай Тръст“ ЕООД в правата на кредитора по Договора за потребителски кредит и за задължението на длъжника да заплаща възнаграждение за предоставеното поръчителство в размер на 269, 06 лева /двеста шестдесет и девет лева и шест ст./, ведно с обезщетението за забава върху него в размер на 68, 11 лева /шестдесет и осем лева и единадесет ст./.

На 02.03.2021 г. между „КРЕДИСИМО“ЕАД като цедент 1, от една страна и „Ай Тръст“ ЕООД, от друга страна, като цедент 2, наричани по-долу цеденти и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , като цесионер, бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, като съгласно приложение №1 вземането на цедентите към ответника по гореописания Договор за потребителски кредит е прехвърлено на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Твърди се длъжникът да е бил уведомен за извършената цесия посредством предоставената от него по договора електронна поща. Налице е и потвърждение за извършената цесия от цедентите. С пълномощно №4534 от 04.05.2023 г., валидно до 20.04.2024 г., цедентите упълномощили цесионера да извършва уведомяване на всички длъжници за цесията на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални 4 предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.

10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е налице издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. №1903/2023 г. на КРС именно за вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена при условията на чл. 47 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл.

415 ГПК са съответни на предприетото оспорване , респ. следва да се приеме, че е спазен срокът за предявяване на установителния иск.

При посочените съображения предявените искове се възприемат за допустими.

По основателността:

Съдът намира, че предявените искове са изцяло неоснователни и недоказани по следните съображения:

За успешното провеждане на предявените положителни установителни искове, в тежест на ищеца е да установи основанието на заявеното в заповедното производство вземане, в т. ч. и юридическия факт, пораждащ същото. С оглед установяване на основателността на предявената в настоящото производство претенция ищецът се позовава на сключен между страните Договор за кредит, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по същия. Легалното определение на този вид договори се съдържа в нормата на чл. 6, ал. 1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.

В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис/ал. 2/, а съгласно ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверитилни услуги, електронен документ е електронен документ, по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар. Т. е. "електронен документ" 5 означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. От тук следва, че във всички случаи, когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен документ /чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверитилни услуги/.