Решение № 2765 от 27.03.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2765

Бургас, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 20267040700129 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото се по процесуалния ред на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.172, ал.5 от ЗДП.

Образувано е по жалба на Н. П. Н., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-3388-000228/29.12.2025 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ 05 Бургас, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се твърди нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед – жалбоподателят отказал полеви тест с техническо средство, но бил дал кръв за лабораторно изследване, чрез който метод щяло да се установи дали е употребявал наркотични вещества. По тези причини счита, че не са били налице основанията за налагане на оспорената ПАМ и моли за отмяна на обжалваната заповед.

В срока по чл. 163, ал. 2 от АПК ответникът по оспорването не е подал писмен отговор.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище, с което поддържа жалбата и наведените в нея отменителни основания. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък.

Ответникът по оспорването не се явява и не се представлява.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

На 28.12.2025 г. жалбоподателят Н. Н., в [населено място], [улица]ти Пехотен черноморски полк, управлявал лек автомобил О. А. с рег. № [рег. номер], собственост на С. К. Г.. Бил спрян за проверка като отказал да му бъде извършен тест за наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“. На водача бил издаден талон за мед. изследване с номер 261035 и 7 бр. стикери. Издаден бил Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, в който е отразено, че на водача е издаден Талон за изследване № 261035, в който водачът е избрал да даде кръв за медицинско и химическо изследване, като е уведомен, че трябва да се яви в УМБАЛ Бургас до 45 мин. от връчване на талона. Талонът е връчен на жалбоподателя в 17:15мин.

Жалбоподателят отишъл на указаното в талона медицинско заведение и дал кръв за изследване. Бил съставен Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Видно от приложено по делото писмо до ВМА [населено място], пробите били изпратени за изследване във ВМА на 29.12.2025 г.

В момента на проверката срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GT №4006219 за извършено административно нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДП.

Въз основа на съставения АУАН е издадена и оспорената по делото ЗППАМ № 25-3388-000228/29.12.2025 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ 05 Бургас, в която са преповторени фактите, описани в АУАН. Прието е, че жалбоподателят виновно е нарушил чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДП. На жалбоподателя на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП е наложена ПАМ временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Посочено е, че било отнето СУМПС.

Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 06.01.2026 г. Жалбата срещу нея е подадена на 12.01.2026 г. при спазване на 14-дневния срок за обжалване.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалвания административен акт. Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът установи, че заповедта е валиден административен акт, издаден от компетентен орган. ЗНПАМ е издадена от оправомощено за това лице – съгласно представената по делото Заповед № 251з-5684/07.10.2025 г. на директора на ОДМВР – Бургас. Видно от същата полицейски инспектори в сектор „Охранителна полиция“ в РУ към ОД, МВР – Бургас, какъвто е издателя на акта, са оправомощени да издават заповеди на прилагане на ПАМ.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването й, с което са спазени изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДП. В ЗППАМ се съдържа словесно описание на приетите за установени от административния орган факти – посочено е за какво точно нарушение е наложена ПАМ, а именно затова че жалбоподателят, като водач на лек автомобил, при проверка отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества както с техническо средство, така и с лабораторно изследване. Посочено е и правното основание за налагането на марката – чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДП. Макар и лаконично, са изложени фактическите обстоятелства, [жк], даващо правомощие за прилагане на мярка като оспорената. В конкретният случай е разпореден правен резултат, който е следствие на посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който според ответника се вписва в една от алтернативните хипотези на нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДП, като това изпълнява изискването на закона за мотивиране на административния акт.

Съдът не установи да са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и от страна на жалбоподателя не се твърдят такива.

Относно съответствието на ЗНПАМ с материалния закон : Според разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б“ от ЗДП, послужила като основание за налагане на ПАМ, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат редица ПАМ, между които временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство: 1) с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух; или 2) след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и 3) при отказ да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. При тези случаи е предвидено да се налага ПАМ до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При наличие на изследване на кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. Правният разбор на цитираната разпоредба сочи, че тя съдържа няколко фактически състава, които са предвидени алтернативно и осъществяването на който и да е от тях е достатъчно, за да се реализира предвиденото в нея властническо правомощие и то в условията на обвързана компетентност. Не се изисква нарушаване на някаква конкретна законова разпоредба, а единствено определено констатирано поведение от лице, което управлява МПС и което да е правоспобен водач.

От документите по преписката е видно, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с техническо средство, но е избрал опцията за извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване и в резултат на избора си е дал кръв за медицинско и лабораторно изследване. Фактологията на делото, отнесена към приложимата правна норма, сочи, че към 29.12.2025 г. изобщо не са били налице основанията за налагане на ПАМ, очертани в разпоредбата на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДП, тъй като жалбоподателят не е отказал да даде кръв за изследване. Изложеното е достатъчно да се приеме, че ЗНПАМ е постановена при нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени.

Предвид изхода на делото и на осн. чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в общ размер на 505,11 евро, от които 500 евро заплатено адвокатско възнаграждение и 5,11 евро държавна такса. Възражението на ответната страна за прекомерност е изцяло декларативно и бланкетно, поради което е неоснователно. Заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Съобразно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДП, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд- Бургас, ХХV-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-3388-000228/29.12.2025 г. на полицейски инспектор към ОД на МВР Бургас, РУ 05 Бургас, с която на Н. П. Н., [ЕГН], на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да заплати на Н. П. Н., [ЕГН], сумата от 505,11 евро (петстотин и пет евро и 11 евроцента), представляващи направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия: