Решение № 4567 от 29.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4567 гр. София, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100507408 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 4134 от 19.03.2023 г. по гр. д. № 40556/2021 г. на Софийски районен съд е признато за установено по предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. В. Д. искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че Д. В. Д. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата 1141,81 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, ведно със законната лихва от 17.12.2020 г. до изплащане на вземането; сумата 108,59 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 16.12.2018 г. до 10.12.2020 г. върху стойността на незаплатена топлинна енергия, както и сумата 47,75 лева, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 17.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 63685/2020 г. по описа на СРС. Отхвърлени са исковете за главница за топлинна енергия над уважения размер от 1141,81 лв. до пълния предявен размер от 1413,45 лв. и за периода от 01.07.2027 г. до 31.07.2027 г., за обезщетение за забава върху стойността на незаплатена топлинна енергия в частта за периода от 15.01.2018 г. до 15.12.2018 г., както и иска за сумата 10,52 лв., 1 представляваща обезщетение за забава за периода от 31.12.2017 г. до 10.12.2020 г. върху за стойността на извършена услуга дялово разпределение. Всяка от страните е осъдена да заплати на насрещната страна разноски съобразно уважената/отхвърлената част от исковете.

В частите, с които исковете са уважени, решението е обжалвано от ответницата чрез пълномощникяа й адв. Д. Б., като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В жалбата се излага възражение, че първоинстанционният съд не е подложил на съвкупна преценка всички събрани по делото доказателства и не е обсъдил възраженията на ответника. Сочи се в тази връзка, че от доказателствата по делото било установено, че за процесния период съществуват данни за извършен надлежно от ФДР отчет, съставен при изключителните условия на наредбата, който е имал характер на контролен отчет, поради подаденото от ответницата уведомление до ищеца, че имотът няма да бъде обитаем. Не било взето предвид в обжалваното решение, че на 14.02.2019 г. била извършена насрещна и контролна проверка и съставен контролен отчет, сочещ за нулево потребление в имота на жалбоподателката към този момент. Жалбоподателката счита, че необсъждането от районния съд на контролния отчет и на подаденото от ответницата уведомление, че имота няма да бъде обитаем, както и недопускането на допълнителна задача към техническата експертиза, въпреки направените възражения и оспорвания, съставлява грубо нарушение и формален подход при решаване на делото. Излага се възражение за неправилно прилагане от съда на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. в случаите на неосигурен достъп за отчет, след като такъв отчет е бил изготвен по правилата на тази наредба. Сочи се, че незаконосъобразно ФДР начислявал служебно суми за потребление на максимална мощност от абоната, след като разполагал с контролен отчет. Поддържа се, че при изготвяне на заключението си вещото лице също е подходило формално, като не е взело предвид представените по делото контролен отчет и уведомление на абоната, че имотът е необитаем. От заключението на вещото лице не било ясно по каква мощност за изчислени служебно начислените суми за топлинна енергия. Излага се и довод за липса на годни доказателства за законосъобразно отчитане и осчетоводяване на задълженията на ответницата. В нарушение на извършения контролен отчет били издавани фактури с прогнозно потребление. Липсвали доказателства за наличието на основанията за служебно начисляване на претендираните суми за топлинна енергия. В тази връзка се излага възражение за недоказаност на заявеното от ищеца в исковата молба твърдение, че сумите за топлинна енергия са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, а дори се установило, че е имало контролен отчет, който към дата 14.02.2019 г. е установил нулев разход на тези уреди. Иска се отмяна на обжалваната част от решението и постановяване на друго, с което се отхвърлят изцяло предявените 2 искове.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД оспорва въззивната жалба и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

”Топлофикация – София” ЕАД е предявило искове за признаване за установено, че Д. В. Д. му дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 63686/2020 г. на СРС, както следва: сумата 1413,45 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.

София, ж.к. ****, за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата 108,59 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.01.2018 г. до 10.12.2020 г., сумата 47,75 лева, представляваща цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.11.2017 до 3-.04.2019 г., сумата 10,52 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2017 г. до 10.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение от 17.12.2020 г. до изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че ответницата Д. Д., като собственик на гореописния топлоснабден имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Твърди се, че в посочения имот /аб. № 119364/ ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в периода от м. 07.2017 г. до м.

04.2019 г., но ответницата не е заплатила стойността на доставената топлинна енергия, както и цената на услугата дялово разпределение, извършвана от лице по чл. 139 от ЗЕ в периода от м. 11.2017 г. до м. 04.2019 г. За посочените суми ведно с претендираните обезщетения за забава ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като по образуваното ч.гр.д. № 63685/20220 г. на СРС заявлението било изцяло уважено и длъжникът подал възражение по чл. 414 от ГПК.

С писмения отговор ответницата оспорва исковете. На първо място въвежда възражение за погасяване по давност на всички претендирани вземания с падеж преди 13.07.2018 г. На следващо място ответницата излага възражение за липса на доказателства за надлежно отчитане на показанията на индивидуалните измервателни уреди в имота и тези от общия топломер в сградата, поради което счита, че претендираните суми не отговарят на действително предоставеното количество топлинна енергия. Във връзка с това същата излага твърдение, че на 30.05.2017 г. е бил извършен отчет от ФДР, въз основа на който е била изготвена изравнителна сметка за ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., съгласно която изравнителна сметка на абоната е следвало да се върне сумата 463 лв. На 31.05.2018 г. също бил изготвен отчет, видно от който данните от показанията на уредите, както и от показанията на водомерите, били същите като в предишния отчет от м. май 2017 г.

3

В изготвената справка за периода от 05.2018 г. до 04.2019 г. обаче били начислени служебно суми за потребена топлинна енергия и вода. Твърди се, че ответницата два пъти /със заявления с вх. № 802/13.06.2018 г. и вх. № 1918/03.10.2018 г./ е уведомявала ищеца чрез ФДР „Б. България” ООД, че имотът е необитаем, по повод на които заявления ищецът поискал да бъдат изготвени контролни отчети. Твърди се, че такива контролни отчети били изготвени на 14.02.2019 г. и вписаните в тях показания били същите като в предходните отчети за 2018 г. и 2017 г. При тези данни в отговора се излага възражение, че неоснователно е начислявано служебно потребление на топлинна енергия на база на максимални мощности. На следващо място, в отговора се твърди, че съгласно съобщение към фактура № 0064975468 и кредитно известие към нея по партидата на процесния абонатен номер е имало заплатени суми по фактури за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. в общ размер на 1586,72 лв., която сума е следвало да бъде върната, но впоследствие не е отчислена, нито с тази сума са намалени следващи сметки чрез прихващане. С оглед на тези твърдения и възражения ответницата настоява за отхвърляне на предявените искове.

С определението по чл. 140 от ГПК като трето лице-помагач на страната на ищеца е конституирано „Б.” ООД, което не е изразило становище по предявените искове.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 149, вр. чл. 150, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.

По така предявените искове следва да се установи, че в процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, както и че ищецът е изпълнил задължението си, като е доставил конкретно количество топлинна енергия в процесния имот и е начислил суми за доставена енергия съобразно действащите към този момент разпоредби.

Не се спори между страните, а се установява и от представените договор от 21.01.1975 г. за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, и удостоверение за наследници, че ответницата Д. В. Д. е била собственик на имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, на основание наследяване от В.А.Д., починал на 02.02.2017 г.

След придобиването на собствеността върху имота – на 23.03.2017 г. ответницата е подала молба-декларация до топлопреносното дружество за откриване партида на нейно име на посочения адрес.

В качеството си на собственик на топлоснабдения имот ответницата е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ. битов клиент по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и е длъжна да заплаща цената на доставяната топлинна енергия.

4

По делото не се твърди и няма доказателства върху имота да е било учредено вещно право на ползване в полза на трети лица, нито същият да е бил предоставен за ползване на трети лица по силата на договорно правоотношение и за сключен между такива ползватели с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал цената й /арг. от ТР № 2/2017 г. на ОСГК/. С оглед на това е неоснователното направеното възражение за липса на облигационна връзка между страните по продажба на топлинна енергия.

С

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Следователно облигационната връзка между страните възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Както бе посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления. Съответно според нормата на чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото няма данни ответницата да е упражнила правото си на възражение срещу общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че между страните по делото в исковия период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.