Решение № 260067 от 24.08.2021, Районен съд - Ген. Тошево

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Г.Т.,,

24.08.2021г.

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН

СЪД – Г.Т.на първи юли две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСЕН С. при участието на секретаря Радостина С., като разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 159 по описа за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:

С.М.С. с ЕГН – **********,***, чрез адв. М.И.П. от САК, предявил срещу кооперация „Д.”, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Г.Т.,, обл. Д., ул. „Васил Априлов”, №8, ет.3, представлявано от В.Н.В., иск с посочено в него правно основание чл. 344, чл. 333, чл. 329 и чл. 328 от КТ за признаване на уволнението на ищеца въз основа на Заповед №1/10.05.2020г. за незаконно и за неговата отмяна /по чл.344 т.1 от КТ/; За възстановяване на ищеца на предишната му работа /по чл.344 т.2 от КТ/; За заплащане на ищеца на обезщетение, за времето, през което е останал без работа поради уволнението /по чл.344 т.3 от КТ/. С исковата молба се претендират съдебно-деловодните разноски по настоящото производство.

Излагат се съображения, според които ищецът твърди, че:

Между

С.М.С. с ЕГН - ********** и ответника кооперация „Д.”, ЕИК: ********* е сключен трудов договор с № 58 на 12.07.2004г. за длъжността „тракторист“. На 11.05.2006г. е сключено допълнително споразумение № 41 към трудовия договор на ищеца, в който е преназначен на длъжност „Организатор производство - специалист земеделие“. На 28.02.2008г. е сключено допълнително споразумение № 29 към трудовия договор на ищеца, като в него е уговорено допълнително възнаграждение за продължителна работа. На 10.04.2020г. на ищеца е връчено Предизвестие № 1, с което е уведомен, че трудовият му договор ще бъде прекратен на основание чл.

328, ал. 1, т.2 от КТ след изтичане на 30 дневния срок, считано от 10.04.2020г.

На 10.05.2020г. на ищеца е връчена Заповед № 1/10.05.2020г., с която считано от 11.05.2020г. е прекратен трудовият му договор поради съкращаване на щата.

Връчената на ищеца Заповед №1/10.05.2020г. за прекратяване на трудовия договор е незаконосъобразна.Твърди се, че ответникът не е спазил изискванията на чл. 3 и чл. 5 от Наредба за болестите, като не е изисквал експертно решение от ТЕЛК и не е получил писмено разрешение за уволнение от Инспекцията по труда, както и не е спазил и процедурата по съкращаване на щата. Претендира се, че на основание чл. 344, ал. 1, т.3 от КТ на ищеца следва да бъде изплатено и обещетение за времето, което е останал без работа, като за изчислението е необходимо да се вземат предвид основната заплата на С.М.С. - 1 310 лв. и допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, което е в размер на 550,20 лева, съобразно приложения фиш за заплата.

Ответникът кооперация „Д.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Г.Т.,, обл. Д., ул. „Васил Априлов”,

№8, ет.3, представлявано от В.Н.В., чрез адв. З.М. ***, е подал писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил изложените от ищеца в същата обстоятелства. Излага се, че предявените искове са допустими, но неоснователни, за което се излагат подробни доводи. Ответника не оспорва, че с ищеца са били в трудови правоотношения, както и че трудовият договор е прекратен на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, поради съкращаване на щата на кооперацията със Заповед №01/10.05.2020г. Оспорва се твърдението на ищеца, че съкращаването на щата не е реално. Признава се, че не са спазени разпоредбите на чл.333 от КТ, като не са изискани преди уволнението предварително разрешение на инспекция на труда и мнението на ТЕЛК. По отношение на иска с правно основание чл.344 т.3 от КТ, се излагат доводи, че не е посочен размера на предявения иск за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа, както и не е посочен периода, през който ищецът твърди, че е останал без работа. Липсвали доказателства, че след прекратяване на трудовите правоотношения ищецът е останал без работа, поради което му се дължи обезщетение за това. Оспорва се размера и на брутното трудово възнаграждение, въз основа на което следва да се изчисли евентуално обезщетението. Твърди се, че на ищеца са налагани дисциплинарни наказания - Заповед №36/30.11.2015г., издадена на основание чл.195 ал.1 от КТ и във връзка с чл.187 ал.7 от КТ за неизпълнение на законните нареждания на работодателя.

В законоустановения срок е предявен насрещен иск от кооперация „Д.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Г.Т.,, обл. Д., ул. „Васил Априлов”,

№8, ет.3, представлявано от В.Н.В., чрез адв. З.М. *** със съдебен адрес ***, срещу С.М.С. с ЕГН – **********,*** с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ с цена на насрещния иск 3095.69лева, представляващи обезщетение за причинената вреда на кооперация „Д.”, ЕИК: *********, представляваща липса в размер на 1846,410 литра дизелово гориво, ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата молба до окончателното плащане.

Претендира се при условие, че бъде уважен искът но чл.344 т.3 от КТ, предявен от ищеца с исковата молба, да бъде извършено прихващане между обезщетението по чл.344 т.3 от КТ и присъдените суми, като обезщетение на осн. чл.211 във вр. с чл.207 от КТ въз основа на предявения от насрещен иск. С предявеният насрещен иск се претендират съдебно-деловодните разноски по настоящото производство.

Ответникът по насрещният иск и ищец по първоначално предявения иск излага твърдения, че искът е недопустим, неоснователен и недоказан, тъй като не са налице данни да е отговарял за разходването на гориво на посочения автомобил и също така не е доказано, наличието на липси.

В условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че С.М.С. е изпълнявал отчетническа дейност по отношение на служебния автомобил Ситроен Берлинго с рег.№ ТХ1819ХВ и носи отговорност по чл. 207,ал.

1, т. 2 от КТ във връзка с чл. 211 от КТ, се оспорва, липсата изразяваща се в преразход за гориво в периода 2014-2020г., като доказана от работодателя по законоустановения ред.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между

С.М.С. с ЕГН - ********** и ответника кооперация „Д.”, ЕИК: ********* е сключен трудов договор с № 58 на 12.07.2004г. за длъжността „тракторист“. На 11.05.2006г. е сключено допълнително споразумение № 41 към трудовия договор на ищеца, в който е преназначен на длъжност „Организатор производство - специалист земеделие“. На 28.02.2008г. е сключено допълнително споразумение № 29 към трудовия договор на ищеца, като в него е уговорено допълнително възнаграждение за продължителна работа. На 10.04.2020 г. на ищеца е връчено Предизвестие № 1, с което е уведомен, че трудовият му договор ще бъде прекратен на основание чл.

328, ал. 1, т.2 от КТ след изтичане на 30 дневния срок, считано от 10.04.2020г.

На 10.05.2020 г. на ищеца е връчена Заповед № 1/10.05.2020г., с която считано от 11.05.2020г. е прекратен трудовият му договор поради съкращаване на щата.Според ищеца ответникът не е спазил изискванията на чл. 3 и чл. 5 от Наредба за болестите, като не е изисквал експертно решение от ТЕЛК и не е получил писмено разрешение за уволнение от Инспекцията по труда, както и не е спазил и процедурата по съкращаване на щата. Претендира се, че на основание чл.

344, ал. 1, т.3 от КТ на ищеца следва да бъде изплатено и обещетение за времето, което е останал без работа, като за изчислението е необходимо да се вземат предвид основната заплата на С.М.С. - 1 310 лв. и допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, което е в размер на 550,20 лева, съобразно приложения фиш за заплата.

Признават се договорната обвързаност на страните - сключен трудов договор с № 58 на 12.07.2004г. прекратен със Заповед № 1/10.05.2020г., считано от 11.05.2020г.; Признава се, че не са спазени разпоредбите на чл.333 от КТ, като не са изискани преди уволнението предварително разрешение на инспекция на труда и мнението на ТЕЛК.

Ответникът по насрещния иск С.М.С. за периода от 11.05.2006г. до 08.05.2018г., е имал за задължение да следи за разходите на резервни части, материали и консумативи и да прави заявки пред председателят на кооперацията за нова доставка, имал за задължение да контролира отпускането от склада на материали, инструменти, обзавеждане, работни облекла и консумативи за отделните машини и производствен персонал. Извършена е проверка, от която се установил преразход на гориво на служебния автомобил на ответника по насрещния иск С.М.С.. Констатирало се липса в общ размер 1846,410 литра дизелово гориво на обща стойност 3095,69 лева въз основа на установения преразход на горивото по картоните за зареденото гориво за периода от 13.02.2014г. до 15.04.2020г.

При така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Предявените от С.М.С. с ЕГН – **********, против кооперация „Д.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Г.Т.,, обл. Д., ул. „Васил Априлов”, №8, ет.3, представлявано от В.Н.В., искове за признаване на уволнението на ищеца въз основа на Заповед №1/10.05.2020г. за незаконно и за неговата отмяна /по чл.344 т.1 от КТ/; За възстановяване на ищеца на предишната му работа /по чл.344 т.2 от КТ/; За заплащане на ищеца на обезщетение, за времето, през което е останал без работа поради уволнението /по чл.344 т.3 от КТ/ са процесуално допустими.

Разгледани по същество, исковете за признаване на уволнението на ищеца за незаконно и за отмяна на Заповед №1/10.05.2020г., както и за присъждане на обезщетение в размер на 11161,20 лв. за времето 11.05.2020г. - 11.11.2020г., през което е останал без работа, са основателни и следва да бъдат уважени.

Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5, 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е трудоустроен, като в този случай - съгласно, ал.

2 на същата норма, преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия.

Съгласно нормата на чл. 344, ал. 3 от КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

Наведеният от ищецът С.М.С. довод за нарушаване закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ при извършване на атакуваното уволнение е основателен, което обосновава извод на настоящия съд за уважаване на иска за отмяната му като незаконно при условията на чл. 344, ал. 3 от КТ без разглеждане на трудовия спор по същество.

От представените от ищецът Експертно решение № 639 от 028/19.02.2020 г. на ТЕЛК се установява, че на С.М.С. е била определена 71 % трайно намалена работоспособност, с определен срок на инвалидността до 01.02.2023г. Ответникът не оспорва, че му е било известно обстоятелството, че ищецът страда от посоченото в ЕР на ТЕЛК заболяване. Признава, че не са спазени разпоредбите на чл.333 от КТ, като не са изискани преди уволнението предварително разрешение на инспекция на труда и мнението на ТЕЛК.

Наличието на изискваното от чл. 333, ал. 1 от КТ разрешение е абсолютна предпоставка за законност на уволнението, като от законодателя не са въведени изключения относно приложимите уволнителни основания, при които правилото не следва да бъде спазвано от работодателите.

Съгласно установената от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК съдебна практика, която според ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС има задължителен характер за съдилищата, тъй като е израз на тълкувателната дейност на ВКС, целяща разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите, и следва да бъде съобразена в настоящия случай, закрилата по чл. 333 от КТ има обективен характер и цели да запази работника от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. За нейното приложение няма значение дали работникът е изпълнил задълженията си по чл. 2 от Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ, а има значение единствено дали към датата на връчване на заповедта за уволнение работникът е страдал от заболяване, посочено в чл. 1 от Наредбата.