Решение № 873 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 873 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20231100514096 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №9555/06.06.2023г., постановено по гр.д. №62983/2022г. по описа на СРС, 33 състав, е отхвърлен предявеният от Б. Д. Д. срещу „Уникредит Булбанк“ АД осъдителен иск по чл.452, ал.3 от ГПК за сумата от 11052,98 лева, представляваща неправилно заплатена от „Уникредит Булбанк“ АД на „Аниди“ ЕООД сума, постъпила по неговата банкова сметка след връзване на запорно съобщение изх. №2226/28.02.2017г. по изп. дело №132/2017г. по описа на ЧСИ А.А. с рег. №826 и район на действие ОС – Пловдив. Осъден е на основание чл.78, ал.3 от ГПК Б. Д. Д. да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от 1440 лева, представляваща съдебноделоводни разноски, направени по делото. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – „Аниди“ ЕООД.

Подадена въззивна жалба от ищеца Б. Д. Д., чрез пълномощника адв. Н.

Ш., срещу решението, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно и необосновано. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че за да се счита наложен процесния запор от ЧСИ, то следвало длъжникът да има открита банкова сметка при ответника.

Това тълкуване на

1 първоинстанционния съд противоречало и на т.5 от ТР №3/2015г. на ОСГТК на ВКС. Счита, че запорът е бил наложен с приемане на запорното съобщение от банката на 02.03.2017г., независимо, че към този момент длъжникът не е имал открита сметка в банката. Въпреки това ответникът не спазил законовите си задължения и изплатила на длъжника „Аниди“ ЕООД сума в общ размер на 23783,52 лева, въпреки наличието на наложен запор и задължението на банката като пазач да пази всички постъпления по сметката на длъжника.

Счита, че ако към датата на налагане на запор не са налични или не са достатъчни наличните авоари на един длъжник за удовлетворяване на вземанията на кредитора, то запорът има действие по отношение на налични авоари по банкови сметки, така и по отношение на всички последващи постъпления в полза на длъжника до размера, който е посочен в полученото запорно съобщение. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

По реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Уникредит Булбанк“ АД, чрез пълномощника адв. Д. Ц., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемата страна поддържа, че към датата на връчване на запорното съобщение от ЧСИ „Аниди“ ЕООД не е било клиент на банката и не е имало открити банкови сметки. Поради това запорното съобщение не породило правно действие и не довело до налагане на желания запор, тъй като такъв можел да бъде наложен единствено на съществуващи към датата на получаване на запорното съобщение банкови сметки. При условията на евентуалност счита иска и за неоснователен, тъй като в изпълнение на повторно изпратено запорно съобщение и валидно наложен със същото запор от 01.04.2019г. банката е изпълнила изцяло задълженията си, като е превела на ищеца постъпилите суми по откритата банкова сметка на „Аниди“ ЕООД. От документите по изпълнителното дело се установявало, че вписаната по искане на взискателя възбрана върху недвижим имот на длъжника е заличена на 23.02.2021г., поради което ищецът сам се е поставил в положение да не може да се удовлетвори, и предявеният иск бил неоснователен. Счита, че до изчерпване на имуществото на длъжника „Аниди“ ЕООД всякакви претенции спрямо банката са неоснователни. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност.

2

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.452, ал.3 от ГПК.

Първоинстанционният съд е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: ищецът е взискател по изп. дело №132/2017г. и по изп. дело №77/2019г. по описа на ЧСИ А.А.; по първото изп. дело №132/2017г. на 02.03.2017г. до ответника е достигнало запорно съобщение по допуснат обезпечителен запор върху вземанията по банковите сметки на „Аниди“ ЕООД; към 02.03.2017г. „Аниди“ ЕООД не е било клиент на банката и не е имало разкрити банкови сметки; впоследствие „Аниди“ ЕООД е разкрило банкова сметка при ответника, по която са постъпвали парични суми; на 01.04.2019г. при ответника е постъпило второ запорно съобщение по изп. дело №77/2019г., по което в изпълнение на наложения запор ответникът е превел следните суми: на 08.04.2019г. – 76,62 лева и на 20.06.2019г. – 1808,43 лева и 58,77 лева; след 02.03.2017г., към която дата „Аниди“ ЕООД не е било клиент на банката, и преди 01.04.2019г., на която 3 дата е постъпило второто запорно съобщение при ответника, „Уникредит Булбанк“ АД е предоставило на титуляра на сметката „Аниди“ ЕООД суми, надхвърлящи претенцията в настоящото производство.

С оглед поддържаните от страните становища в хода на производството пред двете съдебни инстанции, между тях не е налице спор относно фактите, спорно е единствено дали с първото запорно съобщение, връчено на ответника на 02.03.2017г. е наложен обезпечителен запор, който да се разпростира върху вземания по бъдещи, неразкрити към този момент банкови сметки при ответната банка.

Съгласно чл.452, ал.3 от ГПК, взискателят и присъединилите се кредитори в изпълнителното производство могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорно съобщение от съдебния изпълнител. Запорът върху вземането на длъжника лишава последния от легитимацията да получи валидно плащане и затова плащането, което третото задължено лице би извършило на длъжника след запора, е недействително спрямо взискателя и присъединилите се кредитори. С оглед на това разпоредбата на чл.452, ал.3 от ГПК предвижда възможността те да искат плащане от третото задължено лице при извършено на длъжника плащане след получаване на запорното съобщение. С исковата молба се претендират вреди от неизпълнен от ответната страна в качеството й на трето задължено лице запор.

Изпълнението върху вземания на длъжника е способ, за чиято реализация е нужно съдействие от страна на трето лице, което е външно за изпълнителното дело. Тогава, когато това трето лице откаже нужното съдействие, без обаче да оспорва наличието на вземането, законът предвижда редица санкции за това лице, които имат за крайна цел събиране на задължението по изпълнителното производство. В случая след връчване на запорно съобщение до ответната банка на 02.03.2017г., същата е изпълнила задължението си по чл.508 от ГПК, като е уведомила съдебния изпълнител, че към датата на връчване на запорното съобщение лицето не е клиент на банката. Поради това при установената липса на открита банкова сметка към 02.03.2017г. на името на длъжника по изпълнителното дело, въззивната инстанция намира че запор не е бил наложен към посочената дата. Към датата на връчване на запорното съобщение при липсата на открити от длъжника по изпълнителното производство банкови сметки при ответната банка, същата не би могла да има 4 качеството на трето задължено лице и пазач на суми по банкови сметки на длъжника, каквито не са били налични към този момент. Откриването на банкова сметка на „Аниди“ ЕООД на по-късен етап и предоставяне на постъпили по тази банкова сметка суми на титуляра са действия, които следват отговора на банката по запорното съобщение, връчено на 02.03.2017г., даден по реда на чл.508 от ГПК.

Поради изложеното предявеният иск се явява неоснователен и решението, с което същият е отхвърлен, е правилно.

Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 1440 лева.

По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №9555/06.06.2023г., постановено по гр.д.

№62983/2022г. по описа на СРС, 33 състав.

ОСЪЖДА Б. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, разноски за въззивното производство в размер на 1440 лева.

Решението е постановено при участието на привлечено от ответника „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК 831919536, трето лице – помагач „Аниди“ ЕООД, ЕИК 160088597.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6