Решение № 694 от 14.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 694 гр. Бургас, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20262120201771 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Д. Д., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 881409-F850657/24.03.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл.

125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 260 евро.

Жалбоподателят не оспорва изложените в АУАН и наказателното постановление фактически констатации. Твърди, че с извършеното деяние не се засягат по никакъв начин финансовите интереси на държавата, тъй като няма данък за внасяне. Сочи още, че извършеното нарушение е за първи път и че декларацията не била подадена поради технически причини на програмата на счетоводителя му. Твърди, че декларацията е подадена веднага след като е установено нарушението от служителите на НАП.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява.

АНО, редовно уведомен, представлява се от юрк. Дамянова. Оспорва жалбата и поддържа наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Намира нарушението за безспорно доказано.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е регистриран по ЗДДС на 05.07.2017 г. и следвало да 1 подава справка-декларация по ЗДДС за всеки данъчен период. Свидетелката Ж. М. констатирала, че жалбоподателят не е подал в срок до 14.08.2025 г. справка-декларация по ЗДДС за данъчен период - месец юли 2025 г. На 22.08.2025 г. до жалбоподателя била изпратена покана от органите на НАП, с която бил уведомен за това, че не е подал в срок справка-декларация за м. юли, поради което следва в 7-дневен срок от получаването да се яви в сградата на НАП, за да му бъде съставен и връчен АУАН. Още в деня на получаване на поканата – 23.08.2025 г., декларацията била подадена. Въпреки това, на 25.09.2025 г. бил издаден АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл.

59, ал. 2 от ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № З-ЦУ-30-875/23.06.2025 г. на изпълнителния директор на НАП, в срока по чл. 34 от ЗАНН. Настоящият състав, като инстанция по същество, след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

С разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС се въвежда задължение за данъчно задълженото лице да подава справка-декларация до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. А при неизпълнение на това задължение разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС предвижда санкция в размер от 500 до 10 000 лв.

Установи се по делото, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си да подаде декларацията в срок. Определената санкция е в близък до законовия минимум, поради което и не са налице основания за нейното изменение.

Съдът намира, че е неприложим института на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението касае отчетността на задължените лица и пряко засяга фиска, поради което не може да се квалифицира като маловажно. Липсват доказателства, че извършеното 2 нарушение, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно ниска степен на обществена опасност.

Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и справката е нулева, не могат да обусловят квалифицирането на административното нарушение като маловажно, но са взети предвид от административнонаказващия орган, който изрично е оценил тези обстоятелства в НП и глобата е наложена в много близък до минималния предвиден в чл. 179, ал. 1 ЗДДС размер. Следва да се отбележи, че АНО е посочил като отегчаващи обстоятелства това, че жалбоподателят е подал декларацията не по собствена инициатива, а след покана от органа по приходите, като е закъснял с подаването на декларацията повече от 7 дни.

АНО е отчел още, че жалбоподателят извършва дейността си отдавна, следователно е бил наясно със задълженията си по закон. Обстоятелството, че счетоводителят е имал технически проблем с програмата си не го освобождава от задължението да подаде справката–декларация в законоустановения срок. Организацията на работата му е изцяло негова отговорност.

Предвид горепосоченото, съдът счита, че в конкретния случай правилно и законосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което НП следва да се потвърди.

С оглед извода на съда за неоснователност на жалбата, в полза на АНО следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 150 лв., превалутирани по курс 1,95583 евро - 76,69 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 881409F850657/24.03.2026 г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС, на основание чл. 179, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя Х. Д. Д., ЕГН **********, е 3 наложена глоба в размер на 260 евро.

ОСЪЖДА Х. Д. Д., ЕГН **********, да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 76,69 евро, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4