Определение № 862 от 16.09.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 862 гр. Стара Загора, 16.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Веселина К. Мишова

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20245500500485 по описа за 2024 година Производството е на осн. чл.275 във вр. с чл.410 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на ,,Ф.И.“ - ЕАД, гр.С., ЕИК *** против Разпореждане № 1064/08.07.2024г. по ч.гр.д.№ 583/2024г. по описа на РС - гр.Чирпан, обл.Старозагорска, с което е било отхвърлено изцяло заявлението на частния жалбоподател против длъжника му Т. Д. М. от гр.Ч., *** за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането, като сочи подробни фактически и правни съображения в частната си жалба и моли настоящия въззивен съд да отмени изцяло обжалваното Разпореждане и да издаде заповед за изпълнение за отхвърлените суми.

Въззивният съд, след като обсъди изложените в ч.жалба оплаквания, материалите по първоинстанционното дело и мотивите на атакуваното разпореждане, намери за установено и доказано следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно процесуално-легитимирано лице, в предвидениата писмена форма и в предвидения законен 1- седмичен срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт.

Разгледана по същество, ч.жалба е основателна, поради следните съображения :

Първоинстанционното производство е било образувано по заявление по реда на чл.410 от ГПК от на ,,Ф.И.“ - ЕАД, с ЕИК ***, гр.С., *** срещу длъжника Т. Д. М.- ЕГН ********** от гр. Ч., ***, *** за издаване на заповед за изпълнение за сумите: 200 лв. – главница, представляваща задължение по Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние № 546909 от 25.09.2017г.; 3,34 лв. – договорна лихва за периода от 12.12.2019г. до 31.05.2024г., 81,04 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 1

12.12.2019г. до 31.05.2024г., с изключение на периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. и законна лихва върху дължимата главница от датата на подаване на заявлението в съда /21.06.2024г./ до окончателно изплащане на вземането и съдебните разноски.

В заявлението изрично е посочено, че вземането произтича от договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние от 25.09.2017г., сключен между „Ф.Б.“- ЕООД /като заемодател/ и Т. Д. М. /като заемополучател/. На 26.09.2017г. е бил сключен договор за гаранция (поръчителство) между Т. Д. М. в качеството му на клиент и „Ф.Б.“ Ltd в качеството му на гарант (поръчител). Заемателят не е изпълнил изцяло в срок задължението си да изплати на заемодателя задължението за главница, ведно с начислената договорна възнаградителна лихва, поради което заемодателят е поискал изпълнение от поръчителя. След като поръчителят е заплатил на кредитора в пълен размер изискуемото задължение, на основание чл.146 ЗЗД е встъпил в правата на удовлетворения кредитор.

Впоследствие с договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 31.12.2018г. „Ф.Б.“- ООД е прехвърлило вземанията си срещу Т. Д. М. на „П.К.“ GmBH, като последният е прехвърлил вземането в полза на заявителя с договор за цесия от 12.12.2019г. С предходно разпореждане от 25.06.2024г. заповедният РС е указал на заявителя да представи по делото в 3-дневен срок от получаване на съобщението доказателства за договора за цесия и за съобщаването му на длъжника, като е било указано, че при неизпълнение на указанията съдът на основание чл.411, ал.2, т.1 ГПК ще отхвърли исканото издаване на заповед за изпълнение. С молба от 05.07.2024г. заявителят е взел становище по указанията и не е представил исканите от съда доказателства. С обжалваното Разпореждане заповедният РС е отхвърлил молбата за издаване на заповед за изпълнение, като отказът е обоснован с обстоятелството, че не отговаря на изискванията на чл.410, ал.3 от ГПК и не са изпълнени указанията, дадени от съда с Разпореждане № 957/25.06.2024г. Поради тази причина било предвидено и задължение за заявителя да представи съответния договор, от който произтича претендираното вземане и относимите общи условия- тоест пределите на изследване от РС в рамките на заповедното производство били значително разширени. Счита, че активната процесуална легитимация на заявителя също попадала в тези предели и следвало да бъде установена със съответните писмени документи, тъй като при наличие на законови задължения, РС следвало да изследва съответния потребителски договор за неравноправни клаузи, и по аргумент за по-силното основание, той имал задължение да изследва и дали заявителят е титуляр на претендираното вземане.

Въззивният съд в настоящия си състав счита, че Разпореждането е неправилно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК съдът разглежда заявлението и издава заповед за изпълнение, освен когато искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в дадения му законен 3-дневен срок; когато 2 искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Р. България и когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Р.

България. Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението трябва да отговоря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК.

Следователно изричното законово препращането не се отнася до разпоредбата на чл.127, ал.2 от ГПК, предвиждаща задължение за ищеца /респективно заявителя/ да посочи и да представи писмени доказателства, установяващи конкретните обстоятелства, от които произтича вземането му, понеже в заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането съществува, с изключение на вмененото му задължение да следи за наличието на неравноправна клауза или обоснована вероятност за това. Задължението на заявителя по чл.410, ал.3 от ГПК към заявлението да прилага договора, ако вземането е свързано с договор, сключен с потребител, е въведено от законодателя именно, за да даде възможност на заповедния съд да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза или не. Във всички останали случаи преценката дали искането противоречи на закона или е в противоречие с добрите нрави е ограничена до информацията, съдържаща се в самото заявление, поради което съдът няма право да тълкува тази норма разширително. Промяната в субектите на облигационното правоотношение, касаеща титуляра на вземането по заема, с оглед целта на производството, е да се провери дали вземането е спорно и смисъла на закона е извън обхвата на хипотезата по чл.410, ал.3 от ГПК. Затова нито непредставянето на договора за цесия, нито на доказателства за уведомяването на длъжника за нея се явява нередовност, подлежаща на отстраняване от заявителя по реда на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Следователно РС е излязъл извън рамките на своята законова компетентност, като е указал на заявителя да представя доказателства в производство по издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.

С оглед на всички тези съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а делото- върнато на заповедния РС за продължаване на съдопроизводствените действия след извършване на преценка на основанията, предвидени в чл.411, ал.2 от ГПК, които са единствените законови пречки за евентуалното неиздаване на исканата заповед за изпълнение.

Това въззивно съдебно определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.

Ето защо воден от горните мотиви и на осн. чл.275 във вр. с чл.410 и чл.411 от ГПК, въззивният ОС – Ст.Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1064/08.07.2024г. по ч.гр.д.№ 583/2024г. по 3 описа на РС - гр.Чирпан, обл.Старозагорска.

ВРЪЩА делото обратно на заповедния РС - гр.Чирпан, обл.Старозагорска за издаване на заповед за изпълнение по заявлението на „Ф.И.“ ЕАД, гр.С., освен ако са налице основанията, предвидени в чл.411, ал.2 от ГПК, които са законовата пречка за издаване на заповед за изпълнение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4