Определение № 1284 от 15.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1284 гр. Благоевград, 15.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско дело № 20231200500931 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 и сл. от ГПК във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК

Образувано е по частна жалба, подадена от “Б.” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „М.” № 19, чрез пълномощника Десислава Анзова, с адрес за кореспонденция гр. Благоевград, ул. Т. № 3, срещу Определение № 211 от 20.03.2023 г., постановено по гр. д.

№ 39/2022 г., по описа на РС – С., с което производството е прекратено, в частта относно исковете за претендираните суми за главница в размер на 1 836,26, ведно със законната лихва, за договорна лихва и в размер на 821,80 лв. и за дължими такси в размер на 75,00 лв., поради липса на международна компетентност на българския съд.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно и в противоречие с изложените в определението мотиви е приел, че не е компетентен да продължи производството по отношение предявения иск за вземанията, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.01.2019 г.

Навежда се довод, че компетентността за разглеждане на предявения иск за вземанията, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2019 г. се основава на чл.19, т. 3 от Регламент (ЕО) № 1215/2012 г. на 1

Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, поради наличие на договорна клауза между страните, която дерогира компетентността по Регламента. Посочва се, че съгласно чл. 16 от Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2019 г.страните са договорили, че споровете, възникнали при и/или по повод прилагането, тълкуването, изпълнението и/или неизпълнението на договора ще се решават от компетентния български съд и съгласно българското законодателство. Излага се твърдение, че съдът погрешно е приел, че по спора за изпълнението на другия сключен между страните договор, а именно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.01.2019 г., такава клауза липсва, поради което е прекратил производството в тази част. Твърди се също, че такава клауза се съдържа в чл. 94 от Общите условия, които са неразделна част от Договора за издаване и обслужване на кредитна карта, получени и приети от кредитополучателя с поставянето негов саморъчен подпис на всяка от страниците. Твърди се още, че съгласно посочената клауза към сключеният договор и общите условия към него е приложимо българско банково и общо законодателство, а спорове във връзка с тълкуването и прилагането им се разрешават окончателно от компетентния български съд. Посочва се, че тази клауза представлява споразумение по смисъла на чл. 19, т. 3 от Регламента, сключено между потребителя и другата страна, които по времето на сключване на договора са имали местоживеене или обичайно местопребиваване в една и съща държава-членка и което предоставя компетентност на съдилищата на тази държава-членка.

Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че длъжникът няма адрес на местоживеене на територията на Република България, към момента на образуване на делото пред Районен съд С.. Изтъква се, че съгласно преобладаващата практика на Върховния касационен съд местоживеенето е мястото, където дадено лице се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано непременно с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване и поради това, фактът че ответникът няма статут на продължително пребиваващ в Република България е ирелевантен за определяне на неговото местоживеене.

Твърди се, че удостовереното връчване на съдебните книжа по реда на Регламент 1393/2007 на ответника не води до извод, че лицето има 2 местоживеене на съответния адрес в Гърция.

Твърди се още, че към настоящия момент ответникът П. Р. Г. е съдружник и управител на "Р." ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „С.“ № 1 и това обосновава трайното и продължително местопребиваване на длъжника на територията на Република България.

Позовава се на решението на Съда на ЕС по дело С-327/2010 г.

Hypotecni banka a.s. срещу Udo Mike Lindner, в което Съдът е приел, че съгласно цитираната задължителна практика на СЕС „когато потребител, който е страна по договор за кредит, съдържащ задължение за уведомяване на съдоговорителя за всяка промяна на адреса, прекрати местоживеенето си, преди срещу него да бъде заведено дело за нарушаване на договорните му задължения, съдилищата на държавата членка, на чиято територия се намира последното известно местоживеене на потребителя, са компетентни да разгледат това дело, когато не успяват да определят действителното настоящо местоживеене на ответника и не разполагат с доказателства, позволяващи им да направят извод, че ответникът в действителност има местоживеене извън територията на Съюза“.

Иска се от настоящата съдебна инстанция да отмени Определение № 211/20.03.2023 г., постановено по гр. д. № 39/2022 г. по описа на Районен съд – С. в обжалваната част, като постанови първоинстанционният съд да разгледа и реши спора по исковете, произтичащи от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.01.2019 г. за сумата от 1 836,26 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане; за сумата от 821,80 лв. – договорна лихва иза сумата от 75,00 лв.

– дължими такси.

Претендират се сторените разноски в настоящото производство.

Благоевградският окръжен съд, в решаващия състав, като прецени данните по приложеното първоинстанционно дело и съобрази приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена от лице, което има право на жалба, в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.Същата е подадена в срока за обжалване, съгласно чл. 275, ал. 1 от ГПК и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл. 275, ал. 2 вр. с 3 чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 39/2022 г. по описа на Районен съд – С. е образувано по искова молба на "Б." АД против П. Р. Г., гражданин на Република Гърция, с настоящ адрес гр. С., ул. „О.“ № 1 и постоянен адрес К., № 10, п.к. 61300, BG-9999, Гумениса, за присъждане на суми, дължими по Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2019 г., с краен падеж 18.01.2029 г. – главница, договорна лихва, обезщетение за забава, законна лихва върху главницата и разходи.

С Определение № 387/01.07.2022 г., постановено по гр. д. № 46/2022 г. по описа на Районен съд – С., на основание чл. 213 от ГПК, към гр. д. № 39/2022 г. по описа на Районен съд – С. е присъединено гр. д. № 46/2022 г. за разглеждане и решаване в едно производство, като производството по двете дела продължава под № 39/2022 г. по описа на Районен съд – С..

Гр. д. № 46/2022 г. по описа на Районен съд –С. е образувано по искова молба на "Б." АД против П. Р. Г., гражданин на Република Гърция, с настоящ адрес гр. С., ул. „О.“ № 1 и постоянен адрес К., № 10, п.к. 61300, BG-9999, Гумениса, за присъждане на суми, дължими по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.01.2019 г., с краен падеж 18.01.2022 г. – главница, договорна лихва, законна лихва върху главницата и разходи.

Съдът е изпратил на ответника препис от исковата молба и приложенията към нея на посочения в исковата молба настоящ адрес за отговор в едномесечен срок, като съобщениятаса върнати в цялост с отбелязване от връчителя, че лицето не е открито на посочения адрес и по данни на съседи е напуснало адреса. В срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК ответникът не се е явил и в съда за получаване на съобщението.

С Разпореждане № 102/20.01.2022 г. първоинстанционният съд е изискал от група „Миграция“ към ОД на МВР – Благоевград справка относно наличието на данни за регистриран адрес на пребиваване в България на ответника П. Р. Г.. С писмо от 31.01.2022 г. е получен отговор, с който съдът е уведомен, че ответникът е имал статут на продължително пребиваващ в Р.

България гражданин на ЕС до 22.11.2019 г. със заявен настоящ адрес в гр. С., 4 ул. „С.“ № 9, ет. 2, като лицето не е подновило статута си на пребиваване няма данни за актуален адрес на територията на Р. България.

С Разпореждане № 1175/16.06.2022 г. първоинстанционният съд е разпоредил връчването на ответника да се извърши по реда на чл. 4 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите-членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела (връчване на документи) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета на постоянния адрес в Р. Гърция, посочен в исковата молба. В изпълнение на Разпореждане № 1951/03.10.2022 г. е изготвено искане за връчване на документи по чл. 8, § 2 от Регламент (ЕС) 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела („връчване на документи“). С формуляр К(удостоверение за връчване или невръчване на документи), издаден по реда на Регламент (ЕС) 2020/1784, връчващият орган е посочил, че връчването на двете искови молбии приложенията към тях е осъществено на 21.10.2022 г. лично на ответника. В едномесечния срок за отговор по реда на чл. 131 от ГПК не е подаден такъв.

С Определение № 211/20.03.2023 г. първоинстанционният съд е прел, че повдигнатият спор попада в обхвата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, тъй като предмет на спора са осъдителни искове срещу потребител, който не е български гражданин. Приел е също, че към момента на предявяването на исковете ответникът не живее в България, а в Гърция и съгласно разпоредбата на чл. 18, § 2 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 исковете срещу него следва да бъде предявени пред компетентния съд в Гърция.

Също така, позовавайки се на разпоредбата на чл. 19, т. 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, районният съд по отношение на спора по Договор за кредит за текущо потребление от 18.01.2019 г. е приел, че клаузата на чл. 16 от последния предоставя компетентност на българския съд и поради което е компетентен да разгледа и реши спор, свързан с този договор.

5

По спора, свързан със сключения между страните Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.01.2019 г., районният съд е приел, че българският съд не е компетентен, доколкото в него липсва клауза, представляваща споразумение по смисъла на чл. 19, т. 3 от Регламента. Счел е, че не са налице условията и по другите две разпоредби на чл. 19, поради което е прекратил производството по делото в тази част.

Прекратяването на производството, поради липса на компетентност на българския съд да реши спора, в частта, отнасяща се за претендираните суми по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.01.2019 г. - е правилно, като съображенията на настоящия съдебен състав за това са следните:

Твърденията в исковата молба и съдържанието на представения Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.01.2019 г. аргументират извода, че се касае за потребителски спор, свързан с качеството на ответника като страна по облигационно отношение с потребителски характер.Единствено основанието, от което произтичат отношенията между страните (в случая потребителскидоговор) е от значение за качеството потребител на едно физическо лице (така Определение № 18/16.01.2020 г. по ч. т. д. 2502/2019 г., ІІт. о. на ВКС).