Решение № 1702 от 16.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1702 гр. София, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АБЛ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20221110202491 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление №619429-F636168/17.12.2021 г. на началник на отдел "Оперативни дейности"-София, дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол"-НАП, на „ЯМИ БГ” ЕООД гр.София, с ЕИК ХХХ, на основание чл.185 ал.2 ЗДДС вр. чл. 185 ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 26 ал. 1 т.16 от Наредба №Н18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

ЮЛ-жалбоподател в жалбата си излага доводи за незаконосъобразност, поради допуснати процесуални нарушения – контролните органи са пропуснали да вземат обяснения от свидетелите, присъствали по време на проверката, същите нямат съответна компетенция да съставят актове, жалбоподателят едновременно с това издадено НП е наказан и с наказателно постановление №619404-F636165/17.12.2021 г. Правят се оплаквания, че не е изяснена от страна на наказващия орган фактическата обстановка и нарушението се явява недоказано. В с.з. жалбата се поддържа от адв. Г., който предлага на съда да отмени НП, като по негово мнение въвеждането на QR код е безмислица. Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, се представлява от юрисконсулт Илиев която предлага на съда да потвърди изцяло НП като 1 правилно и законосъобразно, тъй като нарушението е безспорно доказано.

Претендира разноски.

Жалбата е ДОПУСТИМА като депозирана в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Мотивите затова са следните:

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна, на 23.11.2021 г. в 14:53 часа след извършване на контролна покупка, /2 бр. палачинки на стойност 9,50 лв./, извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т.

41 от ДР на ЗДДС, представляващ заведение за бързо хранене в гр. София, ул.

„Никола Габровски" №14, стопанисван от жалбоподателя-ЮЛ.

При проверката е установено, че в търговския обект е налично, монтирано и въведено в експлоатация, регистрирано в НАП с peг. №3952733 фискално устройство, модел фискален принтер с ИН на ФУ BN007422 и № 51008085 на фискалната памет.

Констатирили, че в издаден фискален бон с №0000028084 от 22.11.2021 г. в 14:47 часа е налице несъответствие между данни от часовник на ФУ и астрономическото време от 24 часа – вместо 22.11.2021 г. - 23.11.2021 г. и фискалният бон не съдържа задължителните реквизити: двумерен баркод /QR код/.

Съставен бил Протокол за извършена проверка cep. АА №0456370/ 23.11.2021 г.

Контролните органи приели, че дружеството е нарушило чл. 26 ал. 1 т.16 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Свидетелката АНТ. С. Г. на длъжност инспектор по приходите при ЦУ на НАП съставила и връчила надлежно АУАН №F636168/28.11.2021 г.

Дружеството се възползвало от възможността, предоставена му с разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗАНН и подало възражение с вх. №53-069453/01.12.2021 г. срещу съставения акт с доводи, идентични с тези в жалбата.

Наказващият орган приел изцяло фактическата обстановка установена от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни показанията на свидетелите АНТ. С. Г. и ВЛ. ЯНК. Н.. В тази връзка са и писмените доказателства – Протокол за извършена проверка cep. АА №0456370/23.11.2021 г. и фискален бон с №0000028084/22.11.2021 г.

Съдът изцяло кредитира събраните по делото доказателства - същите са логични, еднопосочни, последователни и кореспондират помежду си, като не се установиха основания за дискредитиране на нито едно налично по делото доказателство. Свидетелите Г. и Н. са очевидци на наушението, като същите са извършили проверката в обекта и пред съдебния състав възпроизвеждат обстоятелствата на извършената проверка и констатациите от същата.

Заявеното от тях изцяло се подкрепя от наличните по делото писмени доказателства и предвид безпротиворечивата доказателствена съвкупност по арг. на чл. 305 ал. 3 НПК, съдът намира, че по-подробен анализ не се налага.

Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и сроковете по чл. 34 ЗАНН от компетентни лица. Неоснователни са възраженията за липса на компетентност на контролните органи. Видно от представените по делото заповед №44/21.01.2019 г. и длъжностна характеристика, актосъставителят АНТ. С. Г. притежава юридическо образование в съотвествие с изискванията на Устройствения правилник на НАП.

Съдът не констатира при издаване на АУАН и НП да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. И АУАН, и НП, са съставени в съответствие с изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, съдържат всички необходими реквизити и в тях в достатъчна степен се съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция доказателства съдът намери, че е безспорно доказано извършването на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател.

Съдът намира, че от обективна страна безспорно се установи по делото, че в обекта на проверка от страна на контролните органи - Заведение за бързо хранене, находящо се в гр. София, ул. „Никола Габровски" №14, стопанисвано от жалбоподателя-ЮЛ е било налично, монтирано и въведено в 3 експлоатация, регистрирано в НАП с peг. №3952733 фискално устройство, модел фискален принтер с ИН на ФУ BN007422 и № на фискалната памет 51008085. Процесното ФУ обаче не отговоря на едно от функционалните изисквания, съгласно Приложение № 1 към чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба №Н18/13.12.2006 г. Издаваните фискални бонове за регистриране на извършените продажби не са съдържали двумерен баркод (QR код). Съгласно част III "Изисквания за изобразяване и отпечатване на информацията при работа с фискално устройство", т. 4 от функционалните изисквания по Приложение №1 към чл. 8 ал. 1 т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. фискалната касова бележка, издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата.

В чл. 26 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. в 17 точки са регламентирани конкретни задължителни реквизити на съдържанието на фискалната касова бележка, като сред тях е т.16 е и изискването фискалната касова бележка да съдържа двумерен баркод (QR код). Спазването на тези задължителни реквизити на съдържанието на фискалната касова бележка е задължителено изискване към фискалното устройство относно изобразяването и отпечатването на информация при работа с него. По делото се доказа по категоричен начин, че издаваните от процесното фискално устройство фискални касови бележки не са отговаряли на това изискване поради липсата на задължителния реквизит по чл. 26 ал. 1 т. 16 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. В тази насока е приложения по делото фискален бон №0000028084 от 22.11.2021 г., от който е видно, че не съдържа изискуемия от Наредбата двумерен баркод (QR код), като в конкретния случай не е налице и изключението по чл. 26 ал. 1 т. 16 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. по издаване на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей на ФУВАС, без да се издава хартиен документ.

В процесния случай, въпросът за вината се явява ирелевантен, предвид обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае неизпълнени задължения към държавата по арг. на чл. 83 ЗАНН.

Не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. В хода на производството не се събраха доказателства, които да сочат, че нарушението е отстранено, макар и не веднага.

В настоящия случай наказващият орган е определил санкцията на дружеството в минималния размер от 500 лв., което съответства на целите по чл. 12 ЗАНН.

По възраженията на жалбоподателя, че е нарушен принципът „ non bis in idem”, тъй като е наказан за същото нарушение с наказателно постановление №619404-F636165/17.12.2021 г.:

4

В тази връзка, съдът е изискал от наказващия орган посоченото по-горе наказателно постановление, /л.45,46 по делото/, от което е видно, че при напълно идентична фактическа обстановка с тази по настоящото дело, дружеството е наказано за нарушение на чл. 8 ал.2 от Наредба №Н18/13.12.2006 г. на МФ, като на основание чл.185 ал.2 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв.

Видно от отразеното в писмо, /л.44 от делото/, това наказателно постановление не е обжалвано и е влязло в законна сила на дата 11.02.2022 г.

Съдът с оглед направеното възражение, дължи следното уточнение:

Посочената като нарушена в наказателно постановление

№619404-F636165/17.12.2021 г. разпоредба на чл. 8 ал.2 от Наредба №Н18/13.12.2006 г. на МФ, всъщност не е съдържа състав на административно нарушение, а посочва единствено на какви функционални изисквания следва да отговарят фискалните устройства. Това е видно и от чисто граматическия прочит на същата: „Фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал.

1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл.

10 ал. 9.”. Посочената в това наказателно постановление като санкционна норма на чл.185 ал.2 ЗДДС - също не съдържа правило на поведение и не само това – същата е некоректна, тъй като следва да е обвързана с ал.1, защото няма каквито и да било данни нарушението да е довело до неотразяване на приходи, за да бъде дружеството принципно санкционирано с по-тежката санкция.

Въз основа на тези изводи и с оглед влязлото вече в сила НП №619404-F636165/17.12.2021 г., съдът намира, че за жалбоподателя е налице възможност да се възползва правилата, посочени в Раздел 8, Глава III ЗАНН.

При този изход на делото основателна е претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде определено в посочения размер в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП размер на 100 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът 5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №619429F636168/17.12.2021 г. на началник на отдел "Оперативни дейности"-София, дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол"-НАП, на „ЯМИ БГ” ЕООД гр.София, с ЕИК ХХХ, на основание чл.185 ал.2 ЗДДС вр. чл. 185 ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 26 ал. 1 т.16 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

ОСЪЖДА „ЯМИ БГ” ЕООД гр.София, с ЕИК ХХХ, да заплати на Национална агенция за приходите сума в размер на 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за една инстанция

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6