Решение № 119 от 16.04.2019, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 167/2019
- Вид
- Решение № 119
- Подписан
- 16.04.2019
- В сила
- 16.04.2019
- Състав
- МАРИЯ ГЕОРГИЕВА АДЖЕМОВА, РЕНАТА ГЕОРГИЕВА МИШОНОВА-ХАЛЬОВА, ИВАН ВАЛЕРИЕВ НИКИФОРСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 195 ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.120, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.83 ал.1 т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 83 ал. 2 изр. 2 · Закон за енергетиката
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.98а ал.2 т.6 · Закон за енергетиката
- чл. 41 ал. 3 и ал. 4 · Закон за нормативните актове
- чл. 41 ал. 3 и ал. 4 · Закон за нормативните актове
- чл. 5 ал. 5 · Конституция на Република България
Р Е Ш Е Н И Е № 119 гр. ВРАЦА, 16.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в публичното заседание на 10.04.2019 г. в състав:
Председател:Рената Мишонова-Хальова
Членове:Мария
Аджемова
Иван Никифорски мл. с-я в присъствието на: прокурора секретар Мария Ценова като разгледа докладваното от М. Аджемова в. гр. дело N` 167 по описа за
2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно и се развива на основание чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 119/22.11.18 г., постановено по гр. д. № 250/18 г. на РС-гр. Оряхово e уважен предявения от И.А.И.
***, с ЕГН ********** срещу „ЧЕЗ Електро България” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата от 760.01 лв., представляваща продажна цена на коригирано количество на измерена електрическа енергия за периода от 18.01.2018 г. до 17.04.2018 г., начислена въз основа на съставен констативен протокол № 3022971/24.04.2018 г. и фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № **********/26.06.2018 г. за обект - жилище находящо се в село ***, общ. гр.Оряхово, ул. ***.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 450 лв. представляваща деловодни разноски.
В срока по чл. 259 ГПК от „ЧЕЗ Електро България” АД, със седалище гр. София, чрез юрисконсулт С.П.Т., е подадена въззивна жалба срещу решението. В същата се твърди, че в законодателната уредба се предвижда възможност за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, като не се изисква наличието на виновно поведение от страна на потребителя, чиято отговорност е обективна. Посочена е съдебна практика в този смисъл. Поддържа се, че извършената корекция е законосъобразна и доставчикът на електроенергия има право на едностранна корекция, като законовите предпоставки за такава са налице. Моли се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника И.А.И., редовно уведомен чрез процесуалния си представител адв. Ц.К.. Преди проведеното открито съдебно заседание на 10.04.19г., е постъпило писмено становище по спора от адв.
Ц.К., в което той мотивира становище за неоснователност на жалбата и моли за присъждане на съдебни разноски за въззивна инстанция, като представя пис. доказателства за направени такива.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба за процесуално допустима, доколкото е подадена в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК, от надлежна страна в производството, срещу акт на районен съд подлежащ на контол от въззивна инстанция.
Атакуваното решение на районен съд е валидно и допустимо.
Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства и доводите на страните, според окръжен съд жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА при следните съображения:
Пред първоинстанционния съд против дружеството-въззивник е предявен отрицателен установителен иск от И.А.И.
*** с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимост на суми, начислени за консумирана и незаплатена ел.енергия за минал период – 18.01.2018 г.- 17.04.2018 г. общо в размер на 760.01 лв. Ищецът поддържа, че е потребител на електрическа енергия на адреса, посочен в исковата молба в село ***, по партида с клиентски № 300240817837 и редовно плаща на ответника ЧЕЗ "Електро България" АД доставената и консумирана ел.енергия. Получил писмо, с което ответното дружество го уведомявало, че му е начислена за доплащане за исковия период процесната сума, представляваща незаплатена ел.енергия, въз основа на КП № 3022971 от 17.04.2018 г., съставен от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД гр.София. Към писмото до въззиваемия била приложена и фактура № **********/24.04.2018 г. за исковата сума. Ищецът И.И. оспорва КП. Поддържа, че нямал никаква вина за състоянието на СТИ, което било изнесено извън имота му и той нямал достъп. За състоянието на СТИ отговарял собственика му – „Чез Разпределение“ АД гр.София, при което ищецът И. намира, че нямал никаква вина за състоянието на СТИ при проверката. От друга страна, според изложеното в исковата молба така извършената проверка и издадения констативен протокол не почивали на никаква нормативна уредба.
Ответното дружество е представило отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
Признава наличието на договорно отношение между страните. Твърди, че на 17.04.2018 г. негови служители извършили проверка на адреса на абоната – ищец в първата инстанция. Проверяващите констатирали външна намеса в ел. таблото, описана в констативния протокол, в резултат на което не се отчитала консумираната ел енергия. Проверката била извършена и констативен протокол бил съставен в присъствието на двама свидетели и представител на органите на полицията. В резултатна констатираните нарушения,сметките на ищеца И.И. били преизчислени, съгласно валидна и правилно приложена методика, за което г-н И. бил уведомен.
Установено е от представения КП /стр.
4/, че на 17.04.2018 г., двама служители на ”ЧЕЗ Разпределение България” АД, в присъствието на двама свидетели от Федерацията на потребителите, извършили проверка на адреса на ищеца в село ***. Проверяващите констатирали, че пломбата на щита липсва и че фирмените пломби не са оригинални. Консумацията на ел. енергия не се измервала от СТИ и не се заплащала от абоната. По делото е изслушана специализирана съдебна експертиза, която установява, че са налице данни за манипулация върху СТИ, при което ел. енергията не се отчитала правилно.
Електромера бил подменен от служителите на ЧЕЗ и изпратен за извършване на експертиза в БИМ. По делото е установено, че преизчисляването на сметките е извършено по действащите за периода цени утвърдени от ДКЕВР.
Въз основа на констатациите в процесния КП, дружеството начислило на ищеца Г. сумата от 760.01 лв., съгласно фактура № **********/24.04.2018 г.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, първоинстанционният съд уважил предявения иск, приемайки същия за допустим и основателен. Решаващият съд е изложил подробни фактически и правни съображения, към които въззиввната инстанция се присъединява и изцяло споделя и препраща на основание чл.272 ГПК.
Както се посочи по-горе, по делото е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК - установяване недължимост на сума, представляваща корекция за минало време на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел. енергия.
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, формирана в резултат на едностранно коригирана сметка от страна на АД "ЧЕЗ Електро България", ищецът И.И. отрича претендираното от ответника материално право, при което в тежест на последния, при условията на пълно и главно доказване, да установи съществуването на това право. В доказателствена тежест на ищеца е да установи фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.
Между страните не се спори, че са в облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия и дължи заплащане стойността на потребената такава. Съгласно чл.98а ЗЕ отношенията между страните се уреждат с публично оповестените Общи условия.
В конкретния случай, основният спор се свежда до това дали в полза на ответното дружество, в качеството му на краен снабдител с електрическа енергия, съществува право едностранно да прави корекции в сметките на клиента за минал период.
За да бъде даден отговор на спорния въпрос следва да се изходи от нормативната уредба, регулираща отношенията между страните в периода на извършване на проверката на СТИ и извършването на едностранната корекция на дължимите суми за потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия.
В подкрепа на твърденията си, че в релевантния период е допустима корекция на сметката на потребителя за минал период, дружеството-ответник се позовава на разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ и ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР от 14.10.2013 год., отменени към момента на проверката и към настоящия момент с решение на ВАС № 1500/2017 г., публ. ДВ бр.15/14.02.2017г., с изключение на чл.48-чл.51 вкл. Това е и посоченото във фактурата основание за извършване преизчисление на дължимата сума за потребената електроенергия за процесния период.
Посочената разпоредба на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ предвижда, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговски измерване. Така формулирана законовата разпоредба, според настоящия състав на съда, съдържа единствено делегация за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, но не урежда условията, при които може да бъде извършена корекцията.
В разпоредбата на чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ се предвижда, че част от задължителното съдържание на публично известните общи условия за продажба на електрическа енергия е посочване на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ: а/ в полза на крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ б) в полза на клиента за потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл.120 ал.3 ЗЕ. Настоящият съдебен състав намира, че и тази законова разпоредба, не регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период, тъй като същата е изрична само по отношение задължителното съдържание на публично известните общи условия, а в частта относно възможността и реда за извършване на корекция тя препращаща към нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, а тя както се посочи по-горе, има само делегиращ характер и сама по себе си не регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период.
С разпоредбите на чл. 83 ал.
1 т. 6 и чл. 83 ал. 2 изр. 2 от ЗЕ, редакция след ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. законът възлага на ДКЕВР правомощието да приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно – правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
В изпълнение на новата разпоредба на чл. 83 ал. 1 т. 6, във вр. с ал. 2, изр. 2 от ЗЕ /редакция д.в.бр.54/2012г./, ДКЕВР е приела нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г., в раздел ІХ (чл.чл. 47-51) от които, вече са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т.е. – регламентирани са т.нар „корекции на сметки на потребители” в случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 5 ал. 5 от КРБ, във вр. с чл. 41 ал. 3 и ал. 4 от ЗНА, тези нови ПИКЕЕ, влизат в сила на 16.11.2013 г. С Решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. на петчленен състав на ВАС на Р. България са отменени ПИКЕЕ, обн. ДВ. бр. 98/12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.
Разпечатката съдържа 40 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11f35bcd-03b3-42d4-9986-99c527ac721a