Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 219 от 20.12.2024, Районен съд - Радомир

Съд
Районен съд - Радомир
Дело
Гражданско дело 870/2024
Вид
Решение № 219
Подписан
20.12.2024
В сила
23.01.2025
Състав
ИВЕТА ПАВЛОВА ТАКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Радомир, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е... Т. ЗАХОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20241730100870 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 20.04.2022г. И. В. Т. е подал до „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано искане за отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени параметри. Последният е получил разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на финансовото му състояние. Същият е декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, видно от Декларации. Получил е и преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна информация.След като „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД е одобрил отпускането на заем съгласно исканите параметри, на дата 21.04.2022г. с ответника И. В. Т. е сключен Договор за потребителски кредит № ..., по силата на който заявителят „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в срок задължението си по същия и тъй като е свързан с рефинансиране по други договори на ответника с други финансови институции, като извършва поисканото рефинансиране, а останалата част от сумата по договора, след извършеното рефинансиране, в размер на 880.13 лева е превел чрез паричен превод по банкова сметка на ответника. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита – 4000,00 лева; срок на кредита – 36 месеца; размер на вноската по кредита – 194,78 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 49,04%; годишен лихвен процент – 41,00%; общ размер на задължението – 7012.20 лева. Наред с това, кредитополучателят закупил и допълнителна услуга „Фаст“, по която дължал възнаграждение в размер на 1

1400,00 лева и допълнителна услуга „Флекси“, с уговорено възнаграждение в размер на 2600 лева, като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил 111,11 лева.

На 14.10.2022 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и кредитополучателя бил подписан анекс № 1 към договора за потребителски кредит, с който било уговорено, че размерът на вноски № 4 и 5 е намален на 153,89 лева, като за целта бил изготвен и нов погасителен план.

Кредитополучателят не изпълнявал точно поетите с договора задължения, като е изпаднал в забава, като общата сума на направените плащания по договора са в размер на 1416,92 лева , поради което ищеца твърди на 28.07.2023 г. договорът бил обявен за предсрочно изискуем.

Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на длъжника, „Профи Кредит България“ ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, въз основа на което било образувано ч. гр. д.

№ .../2024 г. по описа на съда. В рамките на образуваното ч. гр. дело била издадена заповед за изпълнение № 264/30.04.2024 г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните,че ответника И. В. Т., с ЕГН: ********** дължи на ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 3753.86 лева главница и законна лихва в размер на 587.24 лева, дължима от 28.07.2023 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.04.2024 г.

Претендира се и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Наред с това, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Т. да заплати договорно възнаграждение , възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ..., а именно: 2010.84 лева, дължимо за периода от 25.10.2022 г. до 28.07.2023 г. - дата на предсрочната изискуемост, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането.Претендират се и направените разноски в заповедното производство и в исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответника е подал отговор като е оспорил предявените искови претенции и моли за отхвърлянето им като неоснователни.Твърди се, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията за форма и съдържание, въведени със З П К и същият е следва да се обяви от съда за нищожен и на основание чл.23 ЗПК ответника следва да заплати само главницата по договора, която след като се приспадат извършените от него плащания е в размер на 2 583,08 лева.

В съдебно представител. заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща

В съдебно заседание ответника редовно призован, чрез упълномощен представител 2 оспорва предявените искове и се сочи,че на основание чл.23 ЗПК ответника дължи само неплатената главница по договора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е подал на 29.04.2024 г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Т. за дължими суми по договор за потребителски кредит от №... от 20.04.2022 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № .../2024 г. на РС - Радомир. В рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 264/03.10.2024 г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил настоящия иск.

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит №... от 20.04.2022 г сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, от една страна и И. В. Т. , като длъжник, от друга страна. Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 4000,00 лева; срок на кредита - 36месеца; размер на вноската по кредита – 194,78 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 49,04%; годишен лихвен процент – 41,00%; общ размер на задължението – 7012.20 лева. Наред с това, кредитополучателят закупил и допълнителна услуга „Фаст“, по която дължал възнаграждение в размер на 1400,00 лева и допълнителна услуга „Флекси“, с уговорено възнаграждение в размер на 2 600 лева, като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил 111,11 лева.

По делото е приет и анекс № 1 към договор за потребителски кредит между „Профи Кредит България“ ЕООД и кредитополучателя от 14.10.2022 г, с който било уговорено, че размерът на вноски № 4 и 5 е намален на 153, 89 лева, като за целта бил изготвен и нов погасителен план.

Приложено е от ищцовата страна по делото ксерокопие на решение №... от 19.07.2023г. по гр.д.№314 /2023г. по описа на РдРС , с което съдът е прогласил за нищожни клаузите съдържащи се в раздел VІ ,наименуван „Параметри“ от процесния договор за кредит сключен между страните по делото, които предвиждат заплащане на възнаграждение от стран на ответника за закупена услуга „Фаст“ в размер на 1400 лева и“ Флекси“ в общ размер на 2600 лева, което обстоятелство не е спорно между страните по делото.

По делото не са представени писмени доказателства установяващи надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Районен съд - Радомир е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 3 ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД.

Установителните искове са предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което подлежат на разглеждане по същество.

При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответниците съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Профи Кредит България“ ЕООД ответника във връзка със сключения договор за потребителски кредит, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, както и настъпилия падеж на задължението.

По своя предмет, права и задължения, сключеният между страните договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД се е задължил и е изпълнил задължението си да предостави на потребителя сумата от 4000 лева, а последният е следвало да погаси задължението си на 36 месечни вноски. Сочи се от ищеца, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита и същият е обявен за предсрочно изискуем, но в тази връзка не са ангажирани никакви доказателства, а имено за обявяването му за предсрочно изискуем и за уведомяването на кредитора за това.

Настоящият състав на съда счита, че процесния договор за потребителски кредит не е изцяло нищожен, а само отделни негови клаузи, като същият е произвел действие касателно уговорения и усвоен размер на кредита (заема) и договорната лихва. Съобразно константната съдебна практика възнаградителната лихва следва да не надвишава петкратно основния лихвен процент. В случая е договорен годишен лихвен процент в размер на 41%, при 10% основен лихвен процент, определен от БНБ, поради което съдът счита, че тази клауза не е нищожна.

По отношение на допълнителната услуга „Фаст“, изразяваща се в приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели и изплащане на потребителския кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга, както и на допълнителна услуга „Флекси“, изразяваща се в право за едностранна промяна на погасителния план от страна на клиента за целия срок на ДПК, Районен съд Радомир се произнесъл с Решение №... от 19.07.2023г.по гр.д.№314 /2023г., с което съдът е прогласил за нищожни клаузите съдържащи се в раздел VІ ,наименуван „параметри“ от процесния договор за кредит сключен между страните по делото, които предвиждат заплащане на възнаграждение от страна на ответника за закупена услуга „Фаст и“ Флекси“ в общ размер на 2600 лева, липсват данни да е влязъл в сила този съдебен акт ,но ищцовата страна не оспорва това обстоятелство.

С оглед гореизложеното, тъй като както не се спори от страните по делото ,че Общата сума на направените плащания по ДПК ... е в размер на 1416.92 лева, то с оглед на това и след съответните преизчисленя, за които съдът намира,че не са необходими специални 4 знания следва да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца главница в общ размер на 1456,13 лева, /разликата между сбора на общо дължимите вноски по кредита с настъпил падеж за главница до датата на устните състезания 21.11.2024г и вече платената сума от длъжника 1416,92 лева/ , до датата на приключване на устните състезания предвид разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК, както и законна лихва в общ размер на 337,56 лева за периода от 23.02. 2023 г. до 21.11.2024 г. , ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.04.2024г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до предявения общ размер от 587,24 лева искът за претендираната договорна лихва следва да бъдат отхвърлен, иска за главница до пълния предявен размер от 3753,86 лева следва да бъде отхвърлена.

Съдът предвид горните мотиви на съда и нищожност на клаузите на процесния договор следва да отхвърли и предявения осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати договорно възнаграждение в размер на 2010,84 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.04.2024 г., до окончателното изплащане.