Определение № 106 от 21.02.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. Ямбол, 21.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно частно гражданско дело № 20232300500275 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв.Б. З. от САК като пълномощник на М. Д. Д. - ищца, против определение № 89/22.03.2023г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.д.№198/2022г. по описа на ТгРС, с което е оставена без уважение като неоснователна молбата на адв.Б. З. от САК като пълномощник на М. Д. Д., за изменение на Решение № 19/27.02.2023 г. по описа на ТгРС, в частта относно разноските. Частният жалбоподател атакува постановеното по чл.248, ал.1 от ГПК определение като неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено и изменено решението в частта за разноските като на доверителката му бъде присъдена сумата от 1600лв. за платено адвокатско възнаграждение. Претендира разноски в настоящото производство.

Ответникът по частната жалба е подал писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.248, ал.3 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Видно от гр.д.№198/2022г. по описа на ТгРС, производството по делото е образувано по искови молби от М. Д. Д., подадени чрез пълномощник адв.Б.З. от САК, против „Файненшъл България“ЕООД гр.София, които първоначално са образувани в 4 отделни граждански дела и впоследствие съединени в едно производство. Производството е приключило с Решение №19/27.02.2023 г. с което са уважени изцяло исковите претенции 1 на ищцата като ТгРС ОСЪЖДА отв. „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д., да заплати на М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.*, ул.*, сумите: 793,35 лв./седемстотин деветдесет и три лева и 35 стотинки/ - представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4130766/28.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска 22.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 793,35 лв./седемстотин деветдесет и три лева и 35 стотинки/ представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4266133/23.09.2021 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска 22.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; 523,95 лв./петстотин двадесет и три лева и 95 стотинки/ представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 3923570/14.09.2020 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска 22.08.2022г., до окончателното изплащане на сумата;

651,15 лв./шестстотин петдесет и един лева и 15 стотинки/ - представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №

4011642/22.12.2020 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска 22.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 890,00 лв./осемстотин и деветдесет лева/ - направени по делото разноски, от които 560 адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от пълномощника на ищцата, с която се иска на основание чл.248 от ГПК да бъде изменено постановеното решение в частта за разноските, като се присъдят реално направените разходи от по 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по четирите иска, или общо в размер 2000 лева.

По делото е постъпил от ответника отговор-становище на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът счита, че молбата е неоснователна и моли да се остави без уважение, тъй като претендираният размер за адвокатско възнаграждение е твърде завишен.

Като приема, че молбата на ищеца по чл.248, ал.1 от ГПК е неоснователна, т.к. минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя не от материалния интерес на всеки от исковете по отделно, а от аритметичния сбор на всички претенции, а в случая цената общо на четирите иска е 2761,80 лева, и съответно присъдените суми са в размер общо 2761,80 лева, ТгРС счита, че присъдените на ищеца с решението разноски за адвокатско възнаграждение са съобразени с исковата претенция, сложността на делото, извършените процесуални действия от ищеца и съответстват на материалния интерес, и с обжалваното определение № 89/22.03.2023г. по гр.д.№198/2022г. по описа на ТгРС оставя без уважение молбата на ищеца по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на Решение №19/27.02.2023 г. по гр.д.№198/2022г. по описа на ТгРС, в частта относно разноските.

2

Настоящият състав намира обжалваното определение по чл.248, ал.1 от ГПК, за неправилно.

С Решение №19/27.02.2023 г. на ТгРС по гр.д.№198/2022г. по описа на ТгРС са уважени изцяло четирите осъдителни иска на ищцата като първоинстанционният съд осъжда отв. „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690, да заплати на ищцата М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.*, ул.*, следните суми: 793,35 лв. - недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4130766/28.04.2021 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; 793,35 лв. недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № 4266133/23.09.2021 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска - 22.08.2022 г., до окончателното изплащане на сумата; 523,95 лв. недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №

3923570/14.09.2020 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска - 22.08.2022г., до окончателното изплащане на сумата; 651,15 лв. недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство №

4011642/22.12.2020 г., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска - 22.08.2022 г,. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на делото, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатски възнаграждения. Ответникът е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатските възнаграждения, платени от ищеца.

Ищецът претендира вече разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по 400лв. по всеки предявен иск, или общо 1600 лв..

Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед цената под 1000 лв. на всеки от предявените от ищеца срещу ответника осъдителни искове, минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв.

Съгласно чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Следователно, на ищеца следва да се присъдят 1600лв. (400х4) разноски по делото за платени адвокатско възнаграждение. ТгРС е присъдил 560лв. разноски за адвокатско възнаграждение и на ищеца следва да се присъдят още 1040 лв. направени разноски по делото.

По отношение на направеното с частната жалба искане от частния жалбоподател за присъждане на разноски, следва да се посочи, че съгласно трайната съдебна практика, производството по чл.248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски, и то не е самостоятелно производство и за него не се дължат разноски за страните.

3

(Определение № 230/13.07.2015 г. по гр.д. № 4631/2014 г., Г.К., I Г.О. на ВКС) . Ето защо искането на жалбоподателя се явява неоснователно, доколкото разноски в производството по чл.248 от ГПК не се присъждат. След като не се дължат разноски в производството по чл.248 от ГПК, няма основания за присъждане на разноски и по делата, образувани при обжалване на постановения в това производство акт.

На основание горното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя определение № 89/22.03.2023г. на Тополовградски районен съд, постановено по гр.д.№198/2022г. по описа на ТгРС, вместо което постановява:

Изменя, на основание чл.248 от ГПК, Решение №19/27.02.2023 г. на ТгРС по гр.д.№198/2022г. по описа на ТгРС, в частта на разноските като ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от П.Б.Д., да заплати на М. Д. Д. с ЕГН ********** от гр.*, ул.*, допълнително още 1040 лв. направени разноски по делото.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4