Решение № 230 от 23.06.2021, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Перник , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИЕТА СТ. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА Въззивно гражданско дело № 20211700500199 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 260415 от 05.11.2020 г. по гр.д. № 1416/2020 г., Пернишкият районен съд е отхвърлил като неоснователен иска на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Л.К. С. – В., че ответникът дължи на ищеца заплащане по Договор за потребителски паричен кредит № *** г. с „Провидент Файненшъл България“ ООД и извършена впоследствие цесия на *** г. между „Провидент Файненшъл България“ ООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД на сумата от 835.96 лева, от които главница в размер на 409.96 лева, договорна лихва от 44.67 лева, такса за оценка на досие 19.96 лева, такса за услуга „Кредит у дома“ – 82.12 лева, такса за услуга „Кредит у дома за събиране на погасителните вноски – 191.12 лева, обезщетение за забава от 88.13 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението пред съда – 11.12.2019 г., да окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. *** г. на ПРС.

Със същото решение „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдено да заплати на Л.К. С. – В. сумата от 300.00 лева – направени разноски по исковото производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, както и сумата от 300.00 лева – разноски в заповедното производство.

Недоволен от решение е останал ищеца – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, които са го обжалвали в срок. В жалбата се твърди, че неправилно районният съд е приел невъзможност вземането по договора да бъде прехвърлено, както и неуведомяване на ответницата за извършената цесия. По изложените в жалбата доводи 1 и аргументи моли решението, в обжалваната му част да бъде отменено, като им се присъдят направените разноски.

В срока за отговор по въззивната жалба е постъпил такъв от Л.К. С. – В. чрез упълномощения представител –адв. В., в който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана. В отговора поддържа, че решението на Районен съд Перник е правилно и законосъобразно, като твърди, че ответницата по иска не е била надлежно уведомена за извършената цесия, и не е надлежен ответник по иска, което обстоятелство Районен съд Перник правилно е възприел в решението си. Поддържа, че между страните е било налице валидно облигационно отношение по силата на договор за кредит, по който ищецът – кредитор, не е изпълнявал задълженията си, като с това си виновно поведение е поставил ответницата в обективна невъзможност да изпълнява своите задължения по договора. По изложените в отговора по жалбата доводи и аргументи, моли решението да бъде оставено в сила, като им се присъдят направените разноски.

Въззивният съд, извършвайки служебна проверка за редовността и допустимостта на предявения иск, по реда на чл.129 от ГПК и т.4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т.д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС е констатирал, че исковата молба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Приел е, че ищецът е претендирал суми по договор за потребителски кредит от *** г., представляващи неплатена главница, договорна лихва, такса за оценка на досие, такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, както и обезщетение за забава, но не е изложил обстоятелствата на които основава искът. С оглед тези констатации и с цел отстраняване на всички тези нередовности с Определение № 296 от 12.04.2021 г., въззивният съд е оставил без движение исковата молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като нередовна и е указал на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира предявения иск, като изложи факти и обстоятелства, кога твърди, че ответницата е преустановила плащането по процесния договор, да посочи периодите за които се претендират сумите за: незаплатена главница, договорна лихва, такса за оценка на досие, такса за услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя, такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, както и обезщетение за забава.

С определението си съдът е указал на ищеца , че при неотстраняване на нередовностите, първоинстанционното решение ще бъде обезсилено, а производството по делото - прекратено.

Определение № 296 от 12.04.2021 г. е връчено на ищеца на 23.04.2021 г. на посочения в исковата молба и въззивната жалба адрес по седалище и адрес на управление в *** чрез технически сътрудник – И., за което е направено и съответното отбелязване в разписката към съобщението.

В указаният от съда едноседмичен срок, ищецът не е отстранил констатираните от въззивната инстанция нередовности в предявения иск, който е изтекъл на 30.04.2021 г. Отстраняването им по инициатива на ищеца е направено с писмена защита депозирана по пощата, неподписана от сочения в нея пълномощник – ю.к. К.П., с 2 пощенско клеймо от 09.06.2021 г. и пристигнала в съда на 10.06.2021 г., заведена с вх.

№ 2646 в 10:40 часа (след проведеното открито съдебно заседание), което е станало след изтичане на указаният от съда срок.

С определение от 14.05.2021 г., делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.06.2021 г., в което не е докладвана посочената по-горе писмена защита, тъй като както вече бе посочено, същата е постъпила в съда след неговото провеждане.

На основание чл.64, ал.1 от ГПК, процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, поради което и следва да се приеме, че ищецът не е отстранил констатираните от съда нередовности в предявения иск.

След като нередовностите на исковата молба не са отстранени от ищеца в хода на въззивното производство, въпреки дадената му възможност за това по реда на чл.129, ал.1 вр. с чл.127, ал.1 от ГПК, то обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено, а въззивното производство – прекратено, в който смисъл е възприетото в т.7 на Тълкувателно решение № 2 /2004 г. на ОСГК и ТК на ВКС, съгласно която когато констатация за нередовност на исковата молба се направи от въззивния съд, какъвто е и настоящия случай, той освен прекратяване на производството, обезсилва и решението на първата инстанция, като недопустимо, постановено по ненадлежно предявен иск. Недопустимостта е порок на обжалваното решение, който и без да е заявен изрично във въззивната жалба, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд.

Предвид изложеното, решението на районния съд се явява недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, и следва да се обезсили, а производството по делото на основание чл.129, ал.3 във връзка с ал.4 от ГПК да се прекрати.

С оглед приетото в т.13 от ТР № 4/2013год. от 18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство по чл.422 от ГПК, не по спогодба, съдът разглеждащ установителния иск, обезсилва издадената в заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение, като обезсилването на заповедта се постановява заедно с определението за прекратяване на производството по делото.

Обезсилването на заповедта за изпълнение в посочената по – горе в т.13 от цитираното тълкувателно решение хипотеза, е правна последица от прекратяването на исковото производство по чл.422 от ГПК, поради което въззивният съд, следва да обезсили издадената в полза на ищеца заповед № 5703 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.12.2019 г. по ч. гр.дело № 08025/2019 г. по описа на ПРС.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК, съобразно направените искания и представените доказателства за извършването на разноски, на въззиваемата страна се дължат както направените в хода на въззивното производство разноски, така и направените в хода на първоинстанционното и заповедното производство, които са в общ размер на 900.00 лева и са както следва:

3

300.00 лева за процесуално представителство в заповедното производство, 300.00 лева за процесуално представителство в първоинстанционното производство и 300.00 лева за процесуално представителство във въззивното производство.

Жалбоподателят е противопоставил възражение за прекомерност на претендираното от противната страна адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът намира за неоснователно. Уговореното и заплатено на процесуалния представител на въззиваемата страна адвокатско възнаграждение в първоинстанционното и заповедното производство е в минимален размер, предвиден в чл.7, ал.1, т.2 вр. чл.7, ал.7 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаградения, поради което и предвид фактическата и правна сложност на делото, липсват основания за неговото намаляване.

Воден от горното, Пернишкият окръжен съд

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 260415 от 05.11.2020 г., постановено по гр.д. № 1416 по описа на Районен съд – Перник за 2020 г.

ОБЕЗСИЛВА заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от *** г. издадена по ч. гр.дело № 08025/2019 г. по описа на ПРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.К. С., ЕГН ********** от *** разноски по производството в размер на 900.00 (деветстотин) лева, от които 300.00 лева за процесуално представителство в заповедното производство, 300.00 лева за процесуално представителство в първоинстанционното производство и 300.00 лева за процесуално представителство във въззивното производство

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4