Решение № 261912 от 11.06.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Варна, 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА

МАРИНОВА при участието на секретаря Димитричка Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

16479/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „П.К.Б.“

ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу К.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

1. установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал.

1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на установено дължимостта на сумите по

Заповед № 260641/09.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд – Варна, 17 състав, за следните парични вземания: сумата от 2 065,78 лева – главница по Договор за потребителски кредит №*** от 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 21.09.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 608,12 лева - възнаградителна (договорна) лихва за периода от 15.12.2018 г. до 03.09.2019 г., сумата от 61,18 лева - обезщетение за забава за периода от 16.01.2018 г. до 03.09.2019 г.; сумата от 236,75 лева - обезщетение за забава за периода от 04.09.2019 г. до 20.09.2020 г.;

2. осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 031,50 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, което вземания произтича от сключен между страните Договор за потребителски кредит №*** от 13.12.2017 г. и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги; сумата от 26,64 лева - обезщетение за забава върху неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за периода от 16.01.2018 г. до 03.09.2019 г. /датата на предсрочната изискуемост/; сумата от 103,10 лева - обезщетение за забава върху неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за периода от 04.09.2019 г. до 20.09.2020 г.

В исковата молба ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски кредит №*** от 13.12.2017 г. на ответника е предоставена в заем сумата от 2 500 лева, наредена по банков път на 13.12.2017 г. Съгласно условията на договора, ответникът се задължил да погаси кредита на 36 месечни вноски, всяка в размер на 121,99 лева, при уговорен годишен лихвен процент от 41,17 % или 0,11 % на ден и ГПР от 49,89 %. Наред с това, ответникът се задължил да заплати сума в общ размер на 2 925,36 лева за закупен пакет от допълнителни услуги, съгласно чл. 15 от Общите условия към договора и Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Пакетът от допълнителни услуги включвал разглеждане на искането за кредит в най-кратки срокове, възможност длъжникът да отлага плащане на вноски, да намалява размера на месечни вноски, да променя датата на падежа и да получава бързо и лесно допълнителни парични средства.

Сочи се, че предоставянето на допълнителните услуги не било свързано с дейността на кредитора по кредитиране, а с необходимостта на потребителя и неговото конкретно житейско положение.

Поддържа се, че длъжникът е направил десет пълни и една непълна погасителни вноски по кредита, поради което, на основание т.12.3. от Общите условия, кредитът е станал предсрочно изискуем на дата 03.09.2019 г., за което до ответника е изпратено уведомително писмо, което не е потърсено от получателя. Твърди се, че общо погасеното от ответника задължение по процесния договор е в размер на 2 373,40 лева, от които: 2 174,96 лева са отнесени към месечни вноски по погасителен план, 88,44 лева – към обезщетение за забава и 110 лева – към такси по Тарифа, съгласно чл. 17.4. от Общите условия към договора.

Твърди се, че за останалите незаплатени суми по кредита за главница, договорно възнаграждение и обезщетение за забава ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като заявлението на същия било отхвърлено в частта за претендирано възнаграждението за закупен допълнителен пакет от услуги и обезщетение за забава върху същото, за които вземания съдът е дал указания на ищеца да предяви осъдителни искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3, вр. ал. 3 ГПК.

В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирано писмено становище се поддържат предявените искове. Претендират се сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който предявените искове се оспорват по основание и размер. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен като противоречащ на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и по-конкретно - на тези на чл. 10, чл. 22 и чл. 23 от същия, както и че недействително е и сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Сочи се, че с оглед направените от ответника плащания по кредита, чистата стойност на същия е погасена, както и че уговорената клауза за договорна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави. В условията на евентуалност е направено възражение за погасяване на претендираните от ищеца суми по давност.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.

В писмени становища се иска отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приложения Договор за потребителски кредит***№*** от 13.12.2017 г. се установява, че „П.К.Б.“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е предоставило в заем на К.Р.Д. – потребител (клиент), сумата от 2 500 лева, срещу насрещното задължение на потребителя да върне заетата сума, заедно с фиксирана възнаградителна лихва при годишен лихвен процент (ГЛП) от 41,17 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 49,89 %, или общо сумата от 4 391,64 лева в срок от 36 месеца при размер на погасителната вноска от 121,99 лева. Наред с това, в договора е отразено, че по избран и закупен пакет от допълнителни услуги от потребителя е дължимо и възнаграждение от 2 925,36 лева с размер на вноската по допълнителния пакет от 81,26 лева.

Общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги е посочено в размер на 7 317 лева със сборна погасителна вноска от 203,25 лева и падеж 15-то число от месеца.

По повод преддоговорните отношения между страните по делото са приложени следните документи, подписани от ответника, а именно: искане за отпускане на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и допълнителна преддоговорна информация, приложение към формуляра.

Към доказателствения материал по делото е приобщено и подписано от страните Споразумение от 13.12.2017 г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит №***. В същото е посочено, че допълнителните услуги, които могат да бъдат предоставени от кредитора на клиента, са следните: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Съгласно споразумението, клиентът се задължава да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето (респективно възможността за предоставянето) на описаните услуги в размер, посочен в договора за потребителски кредит, като изискуемостта на цялото възнаграждение възниква с подписването на споразумението, но страните се съгласяват да бъде разсрочено за срока на договора за кредит на равни месечни вноски, добавени към вноските за погасяване на главницата по кредита.

Договорът и споразумението са сключени при Общи условия (ОУ), като по делото са представени същите, подписани от клиента и кредитора на всяка страница.

Представен е погасителен план, подписан от клиента, който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски по договора за кредит и споразумението, всяка от които в размер на 203,25 лева, при падеж на първата вноска – 15.01.2018 г. и на последната – 15.12.2020 г.

От съдържанието на приложения Анекс №

1 към Договор за потребителски кредит №*** за отлагане на вноски от дата 25.04.2018 г. се установява, че по искане на клиента е отложена вноска № 4 от договора, като клиентът се е съгласил да изплаща кредита по нов погасителен план, неразделна част от анекса, съгласно който отложената вноска се заплаща в края на погасителния план. След сключването на анекса ГЛП по кредита се запазва в размер на 41,17 %, а ГПР се изменя в размер на 46,63 %, като останалите клаузи по договора и споразумението остават непроменени.

Приобщен е и измененият погасителен план, в който е добавена 37-ма вноска с падеж 15.01.2021 г.

Видно от представено преводно нареждане от 14.12.2017 г., на посочената дата сумата от 2 500 лева е преведена от ищцовото дружество по посочената в договора за кредит банкова сметка ***.

От представеното извлечение по сметка по Договор за кредит №*** се изяснява, че длъжникът е извършил частични плащания по договора в общ размер към 07.12.2020 г. от 2 373,40 лева, като последното плащане е от дата 15.12.2018 г., с което е погасена частично 12-та вноска от погасителния план.

Приложено по делото е Уведомително писмо от дата 12.02.2020 г. от „П.К.Б.“ ЕООД, адресирано до К.Р.Д., в което е обективирано волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. По делото липсват данни относно получаването на писмото от неговия адресат.

От материалите по приобщеното ч.гр.д. №***г. по описа на Районен съд – Варна, *** състав, е видно, че въз основа на подадено на 21.09.2020 г. заявление от „П.К.Б.” ЕООД срещу К.Р.Д. е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за главница, законна лихва, договорна лихва и обезщетение за забава по Договор за потребителски кредит №*** от 13.12.2017 г., срещу която е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, като установителните искове са предявени в указания едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обективно кумулативно съединените искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, а по отношение на установителния иск – и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Основателността на предявените исковете – установителни и осъдителни такива е обусловена от следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1. наличието на валидно сключен между страните договор за потребителски кредит и споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги; 2. точното изпълнение на поетите от кредитора (ищец) задължения по договора и споразумението, в това число предоставянето на уговорената сума и на допълнителните услуги; 3. настъпила изискуемост на задълженията по договора и споразумението в претендирания размер, както и 4. неизпълнение на същите от страна на ответника.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението като отрицателен факт от действителността е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.