Решение № 1813 от 21.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1813 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТКО Д. ДОНЧЕВ като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20251110205405 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по депозирана жалба от А. М. П., ЕГН **********, чрез адвокат А. Л. – САК, оспорваща наказателно постановление (НП) № BG23102023/5800/P8-1416/14.02.2024 г., издадено от директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с което на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева, за нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП.

В жалбата не се излагат доводи по същество на спора, като само е посочено, че се иска отмяната на наложената с наказателното постановление глоба.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не се явява, представлява се от адв. Л., с пълномощно по делото. В пледоарията си по същество, адв. Л. излага подробни аргументи в насока, че оспореното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно като отправя искане за отмяната му. Посочва, че за пътния сегмент, за който е санкциониран жалбоподателя не се събирала пътна такса, тъй като бил изключен от пътищата, част от републиканската пътна мрежа, с решение на Министерски съвет № 127от 28 февруари 2020 година. В отправена реплика към представителя на въззиваемата страна релевира довод, че в процесното НП е посочено като приложимо Решение № 680/21.09.2022 г. на Министерски съвет за такси за изминато разстояние, с което се отменя Решение № 101 на Министерски съвет от 2020 г., но не и цитираното Решение № 127. Претендира присъждането на сторените от жалбоподателя деловодни разноски.

Редовно призованата въззиваема страна – Директор на НТУ към АПИ не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт – С. Г.. В пледоарията си по същество, юрк. Г. оспорва твърденията на адв. Л., относно непопадането на процесния пътен сегмент в 1 платената пътна мрежа. Моли за потвърждаване на оспореното НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на насрещно сторените разноски в частта за определения размер на адвокатското възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 23.10.2023г. в 04:08 часа, в направление излизане от територията на Република България, на ГКПП Калотина пристигнало пътно превозно средство (ППС), представляващо влекач, марка „***“, модел „*********“ с рег. № **********, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от жалбоподателя А. М. П.. След извършена проверка от страна на контролните органи в Териториална дирекция митница – София, се констатирало, че цитираното ППС било заснето от контролно устройство с идентификатор № 10192 на 07.10.2023 г., в 11:26 часа, на Чепинци при движение по път А-6, км. 60+705, като посоченото ППС попада в категорията ППС, за което е дължима, но не била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).

В тази връзка свид. Г. С. – инспектор в Териториална дирекция митница София, МП Калотина, съставил АУАН № BG23102023/5800/P8-1416, в който преценил, че е нарушена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП за това, че управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е била дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел. В акта не се посочвал размера на дължимата такса, но в инкорпорираната разписка се уведомявал водача да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП в размер на 750 лева, без да е разяснено как е изчислен този размер, за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност.

Така съставеният АУАН бил връчен на жалбоподателят П., който го подписал, като в графата за възражения записал, че има надлежно закупена винетка. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН постъпили и писмени възражения от А. П., в които посочил, че имал редовно закупена маршрутна карта с ИД № ********** на стойност 17.03 лева, с валидност от 07.10.2023 г., 09:02 часа до 08.10.2023 г., 09:02 часа, като приложил и извлечение от мобилно приложение за финансови трансакции „***“ за извършеното плащане към ***на същата стойност. В хода на административнонаказателното производство били изискани доказателства от собственика на ППС – „*****“ ЕООД за физическото лице, управлявало процесното ППС на датата на нарушението – 07.10.2023 година, като такива били предоставени – копие от пътен лист, извлечение от тахографа на посоченото ППС, както и картата на водача, установяваща самоличността му.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 14.02.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, от Директора на НТУ при АПИ, с което за нарушение на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, на жалбоподателя П. било наложено административно наказание глоба в размер на 1800 лева на осн. чл. 179, ал. 3а ЗДвП, както и било вменено (независимо от административното наказание) задължението за заплащане на таксата по чл. 10б, ал. 5 ЗП, чийто размер АНО преценил, че следва да бъде в размер на 234 лева. След извършени опити за изпращане на наказателното постановление по пощата до постоянния адрес на жалбоподателя, АНО приел, че същото следва да се счита за връчено на основание чл. 58, ал. 2 ЗАНН на 14.05.2024 г., като доказателства за наличие на предпоставките за прилагане на цитираната разпоредба не са представени. Жалбата срещу наказателното постановление е постъпила в деловодството на Софийски районен съд на 20.03.2025 година.

В хода на съдебната фаза на административнонаказателния процес пред настоящата инстанция била назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), в която вещото лице установило, че действително има закупена маршрутна карта за процесната дата, но сегмента 2 от пътната мрежа, за който е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не фигурирал в платените такива по маршрутната карта.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване, приобщени по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК, а именно: гласните – показанията на свид. Г. С.; писмените – доклад от електронна система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, ведно със снимков материал във връзка с установеното нарушение, копие на свид. за регистрация – част II, копия от лични документи на жалбоподателя (лична карта, шофьорска книжка), заповеди за компетентност, заповед за преназначаване, извлечение от сметка в „***“, копие на пътен лист, копие на тахографски дискове, копие карта на водача, справка от електронната система за събиране на пътни такси отн. маршрутна карта № **********, карта на маршрута по цитираната маршрутна карта, заключение на СТЕ, Решение № 127 от 28 февруари 2020 година на Министерски съвет на Република България.

Съдът се довери на показанията на разпитания свидетел, като приема, че същите са непротиворечиви и достоверни, като възпроизвеждат възприетите от него обстоятелства в изпълнение на служебните му задължения. Информативни са относно обстоятелството, че се прилага автоматизиран процес при съставяне на АУАН, без възможност за компетентните длъжностни лица да установят релевантни за всеки един отделен случай факти, като тяхната работа в конкретния случай се изчерпва с генериране на АУАН, който подписват, предявяват и връчват на нарушителя. Информативни са относно мястото и начина на проверката, както и констатираното в нейния ход. Поради така изложеното, настоящият съдебен състав им даде вяра като достоверни и обективни.

Съдът кредитира приложените и приобщени писмени доказателства, същите са относими към предмета на доказване, като в настоящия случай се доказа, че жалбоподателят е разполагал със закупена маршрутна карта за съответната дата – 07.10.2023 година и за маршрута, по който е осъществявал движението си.

Приобщеното Решение № 127 от 28.02.2020 г., в настоящия случай е ирелевантно към предмета на доказване, тъй като с него се посочват пътищата, част от платената пътна мрежа, за които не се събира винетна такса, доколкото конкретния случай касае незаплащане на тол такса. Таблицата в приложеното решение, както и графата „забележка“ уреждат изключения за водачите, които иначе са длъжни да заплатят винетна такса, настоящият случай не е такъв.

Съдът цени експерното заключение, доколкото е дадено добросъвестно от вещо лице, с необходимите знания и професионални умения. От него се потвърждава обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал ППС по платената пътна мрежа, след закупена маршрутна карта, в която не бил включен съответния сегмент от пътя, за който е санкциониран.

Собствеността на процесното ППС се установява от приложеното копие на СРМПС част II, а обстоятелството, че жалбоподателят го е управлявал от доказателствата, изискани и предоставени на НТУ при АПИ от собственика на ППС.

Събраните по делото доказателства в съвкупността им изграждат възприетата от съда фактическа обстановка, като същата е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи по-детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице (санкционираното физическо лице) и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН. Съдът прие, че е депозирана в законоустановения срок поради липса на 3 предпоставките за приложение на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При извършване на дължимата служебна проверка на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, което се потвърждава и от приложените с административнонаказателната преписка заповеди за компетентност. Спазени са предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове.

Констатират се допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в липса на ясно посочване на съставомерните признаци на нарушението. Както в АУАН, така и в НП липсва цялостно описание относно техническите признаци на процесното ППС, като не е посочена екологичната му категория. В АУАН и в НП не е посочен размерът на дължимата тол такса, за която се сочи, че не била заплатена, както и начина на изчисляването . В АУАН е посочен един размер на дължима компенсаторна такса – 750 лева, за освобождаване от административнонаказателна отговорност. В НП е посочен размер на задължително дължима компенсаторна такса в размер от 234 лева, дължима независимо от наложената глоба. И в двата акта не се посочва обаче как са изчислени компенсаторните такси, като очевидно характерът им е различен. В същото време са предоставени доказателства за платена/закупена маршрутна карта за съответния маршрут, по който се е движел жалбоподателя. Компетентното длъжностно лице от ТД на Агенция „Митници“ е длъжно, преди да генерира бланка за съставяне на АУАН да провери обстоятелството дали има и за какъв маршрут закупена маршрутна карта (така и Р. 1229 от 27.02.2023 г. на АдмС – София по адм. д. № 99/2023 г.). На по-голямо основание преди съставяне на АУАН, с който е повдигнато административно обвинение на конкретно лице за нарушение, за което се твърди, че е извършено (в конкретния случай) 14 дни преди съставянето на АУАН на локация значително отдалечена от граничния контролно-пропускателен пункт, актосъставителят е следвало да извърши проверка, кой е управлявал процесното ППС на датата на нарушението, а не просто да впише имената на шофьора, който е бил на въпросното ГКПП. По този начин би се избегнало незаконосъобразното ангажиране на административнонаказателна отговорност. В настоящия случай няма спор между страните относно авторството на нарушението, като в хода на предсъдебната фаза на административнонаказателното производство са представени доказателства в насока, че именно жалбоподателят е управлявал процесното ППС, като е преминал през сегмента от пътя, за който е санкциониран.