Решение № 1717 от 09.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1717 гр. Пловдив, 09.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Василена В. Стефанова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20215330105621 по описа за 2021 година

Предмет на делото е са искове с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД.

С искова молба вх. № 16179/02.04.2021г., подадена от ищец „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу ответник И. Ж. Б. се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответника дължи сумата от 753.59 лв. главница за консумирана, но незаплатена питейна и отведена вода за периода 26.06.2019г. до 27.10.2020г., за обект, находящ се в **********, по партида с абонатен № ******, 29.72 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 31.08.2019г. до 31.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2020г. – датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № 262059 от 27.11.2020г. по ч.гр.д. № 15651/2020г. по описа на РС - Пловдив.

Ищецът поддържа, че основанието на иска за главницата е неизправно измервателно устройство при което начисленото потребление е в съответствие с чл. 25, ал.8 и чл. 23 от ОУ на ищеца.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 30656/10.06.2021г. от И.Б., с който първоначално се оспорва размера на претенцията. Постъпила е впоследствие молба вх. № 42511/28.07.2021г. от И.Б., с която се признава иска на ВИК за дължимите суми.

1

Заявява, че имота е нейна собственост и е потребител на водата.

В хода на съдебното дирене процесуалния представител на ищеца – юрк. Р. Х. е поискала постановяване на решение при признание на иска като е заявила, че претендира разноските за заповедното производство, а за настоящата инстанция единствено заплатената държавна такса.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК вр. с чл. 253 ГПК намира следното.

Направеното признание на иска от страна на отв. И.Б. по съществото си е процесуално действие, с което страната се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки го на това основание.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло

На основание чл.78ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него разноски в настоящата инстанция в размер от 75 лева за държавна такса и 75 лева за заповедното производство.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. Ж. Б. с ЕГН ********** с адрес: **********, ДЪЛЖИ в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, с ЕИК 115010670 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250 с ****** С.Л.Н. чрез юрк. Г. Н. сумата от 753.59 лв. главница за консумирана, но незаплатена питейна и отведена вода за периода 26.06.2019г. до 27.10.2020г., за обект, находящ се в **********, по партида с абонатен № ******, 29.72 лв. обезщетение за забавено плащане за периода от 31.08.2019г. до 31.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.11.2020г. – датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК № 262059 от 27.11.2020г. по ч.гр.д. № 15651/2020г. по описа на РС – 2

Пловдив;

ОСЪЖДА И. Ж. Б. с ЕГН ********** с адрес: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на 150 лева разноски за настоящата инстанция и заповедното производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/П/___________________

3