Определение № 1556 от 13.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1556 гр. София, 13.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20261000500059 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, във вр. с чл.262, ал.3 от ГПК.

Образувано е по депозирана пред САС частна жалба с вх. № 154332 от 19.12.2025г. по описа на Софийски градски съд, подадена от

„Инфинити ферромодул“ ЕООД , ЕИК:

203053921, със седалище и адрес на управление : гр. София, п.к. 1618, р-н Витоша, ул. „Ветрушка“ №5, чрез управителя В. С. Н. против разпореждане рег.№ 8714 от 05.11.2025г., постановено по търговско дело №20241100901115 по описа на СГС за 2024г., ТО,VI-8 състав, с което на правно основание чл. 262, ал.2, т.2 от ГПК е върната подадената от жалбоподателя въззивна жалба вх. № 109081 от 23.09.2025г. срещу постановеното по делото решение рег. №1193 от 12.08.2025г.

В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Сочи се, че към момента на постановяване на преграждащия производството съдебен акт, съдът е формирал неправилен извод за наличие на неизпълнение на дадените указания в предоставения с разпореждане рег. № 7350 от 24.09.2025г. едноседмичен срок. Жалбоподателят навежда като аргумент за надлежно изпълнение факта, че с молба вх. № 130405/04.11.2025г., подадена чрез лицензиран пощенски оператор „Еконт“ в последния ден на срока - 03.11.2025г. са представени два броя платежни нареждания за сумата в общ размер на 1 632,17 лева, преведени по сметка на САС, представляващи определената от съда дължима държавна такса за подадената въззивна жалба. В случай, че настоящата инстанция приеме за правнорелевантен момента, в който сумата е постъпила по сметка на САС /03.11.2025г./, моли за възстановяване на срока за изпълнение на указанията, дадени с обжалваното разпореждане. Иска отмяна на разпореждане рег. № 8714 от 05.11.2025г. и за връщане на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената въззивна жалба.

В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от въззиваемото дружество „Ди Ен Ви “ ЕООД,

ЕИК:200331689 , чрез адв. И., с който същата се оспорва като неоснователна и недоказана и се иска потвърждаване на обжалваното разпореждане, при подробно изложени аргументи за наличие на частично изпъление на указанията в предоставевния едноседмичен срок. Поддържа се, че в деня на изтичането на срока - 03.11.2025г. ответното дружество въззивник е представил молба от 04.11.2025г. към която е приложено като писмено доказателство /извадка от база данни на „Paysera LT” UAB - дружество за електронни пари с номер на плащане 803856126, от което се установява частично плащане на сумата от 900 1 лева, като разликата от 732,17лева до пълния дължим размер на държавната такса от 1632,17 лева, е внесена допълнително чрез същата платежна система на 04.11.2025г. и е представена едва с депозираната частна жалба вх. № 154332 от 19.12.2025г.във въззивното производство.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

По образуваното пред

СГС производатво по търговско дело №20241100901115/2024г. е постановено решение рег.

№ 1193 от 12.08.2025г.,с което съдът се е произнесъл по искове с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД, чл.240, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, като е осъдил ответника

„Инфинити ферромодул“ ЕООД, ЕИК: 203053921, да заплати на ищцовото дружество „Ди Ен Ви “ ЕООД, ЕИК:200331689 сумите в общ размер от 80 489,87 лева, представляващи дължим заем по два договора за заем с включена възнаградителна лихва за посочените процесни периоди.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба вх.

№109081 от 23.09.2025г. по описа на съда от ответното дружество „Инфинити ферромодул“ ЕООД, ЕИК:203053921, по отношение на която е констатирана нередовност по чл.261, т.4 от ГПК.

С разпореждане рег. № 7350 от

24.09.2025г., постановено по търговско дело №20241100901115/2024г. на СГС въззивна жалба е оставена без движение. Със същия акт на жалбоподателя са дадени подробни указания за отстраняване на допустатата нередовност по чл.261, т.4 от ГПК. Посочен е размерът на дължимата държавна такса – 1 632,17 лв., начинът, по който следва да бъде заплатена – чрез внасяне на сумата по сметка на Апелативен съд - София, срокът в който следва да се представи документът за внесената сума в деловодството на съдаедноседмичен, считано от получаване на съобщението, като на жалбоподателя изрично са посочени неблагоприятните последици при евентуално неизпълнение на указанията в предоставения от съда срок.

Съобщението с препис от разпореждането рег. №

7350/24.09.2025г., постановено по т.д.№1115/2024г., по описа на СГС, е връчено на процесуалния представител на жалбоподателя адв. Л. на 27.10.2025г., който към тази дата все още е бил надлежно упълномощен с валидно пълномощно за всички инстанции / л.228 по делото/. С молба от 29.10.2025г , подадена по ССЕВ адв. Л. е уведомил съда за оттегляне на предоставените от доверителя му пълномощия с уведомление от 28.10.2025г. Настоящият състав намира, че към датата 27.10.2025г. пълномощникът е притежавал валидна представителна власт, предвид което разпореждането рег. № 7350/24.09.2025г., с което за дадени указанията по чл.262, ал.1 от

ГПК му е било връчено редовно.

Срокът за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане рег. № 7350/24.09.2025г. изтича на 0 3 . 1 1 . 2 0 2 5 г.

С молба вх. № 130405 от

03.11.2025г. /постъпила в регистратурата на СГС от 04.11.2025г./, подадена по куриер с пратка № 5300715638310 от 03.11.25г./ жалбоподателят „Инфинити ферромодул“ ЕООД, ЕИК: 203053921, чрез управителя

В. Н., е депозирал доказателство /извадка от база данни на „Paysera LT” UAB-дружество за електронни пари с номер на плащане 803856126/, от което се установява извършен на 03.11.2025г., /с дата на печат 03.11.2025г. превод по сметка на САС на сумата в размер на 900 лева, представляваща част от дължимата държавна такса от

1632.17 лева.

На 04.11.2025г. с разпореждане рег. № 8714 от 05.11.2025г. съдът е приложил правомощията си, произтичащи от нормата на чл.262, ал.2, т.2 от ГПК и е върнал въззивната жалба като е изложил мотиви за липса на постъпило доказателство за надлежно изпълнение на указанията в рамките на предоставения едноседмичен срок.

Съдът е върнал жалбата преди молбата вх. № 130405 от 03.11.2025г. по описа на съда да е постъпила на доклад.

Разпореждането за връщане е обжалвано с частна жалба с вх.№154332 от 19.12.2025г. по описа на Софийски градски съд, предмет на настоящото производство. Със жалбата са представени пред съда като приложения копие от същата молба вх. №130405 от 03.11.2025г. със заличена 2 дата, към която са приложени две идентични платежни нареждания, удостоверяващи извършено на 04.11.2025г., плащане по сметка на САС на остатъкът от дължимата такса в размер на 732,17 лв. с дата на разпечатване

19.12.2025г.

14:44:37 ч.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба с вх.№154332 от

19.12.2025г. по описа на съда е подадена в законоустановения срок по чл.279 ГПК, във вр. с чл.275, ал.1 ГПК, тъй като обжалваемият акт е редовно връчен на управителя на дружеството - жалбоподател на 15.12.2025г., а частната жалба пред САС е депозирана лично от управителя в регистратурата на съда на 19.12.2025г. Жалбоподателят, имащ качеството на ответник в първоинстанционното производство, е активно легитимиран да обжалва преграждащото разпореждане на градски съд като неизгодно за него, предвид което подадената частна жалба се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно

Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д. № 6/2017г., задължително за съдилищата на осн.чл.130, ал.2 ЗСВ, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.2 от ГПК, регламентиращ т.нар. „ограничен въззив“, не се прилагат в производството по частна жалба. Предвид контролно-отменителния му характер, частното производство е регламентирано като „пълен въззив“, при който съдът не е ограничен от посочените в жалбата оплаквания и служебно проверява всички правнорелевантни факти, подлага на самостоятелна преценка събраните в първоинстанционното производство доказателства, представените с частната жалба и отговора, както и събраните от него, като формира собствени правни изводи касателно въпросите, включени в предмета на жалбата.

Разпоредбата на чл.261, т.4 от ГПК, във вр. с чл.262, ал. 1 ГПК създава изрично изискване за представяне към въззивната жалба на документ за внесена държавна такса, като изискване за нейната редовност, неотстраняването на което в указания от съда срок води до връщане на жалбата - чл.262, ал. 2, т. 2, във вр. с, ал. 1 и чл. 261, т. 4 ГПК. Релевантните въпроси по делото са - изпълнено ли е задължението на страната по чл.261, т.4 ГПК и правилно ли е упражнено правомощието на съда да върне жалбата, съгласно чл.262, ал.2, т.2 ГПК.

Страната, съгласно чл.261, т.4 ГПК има задължение да внесе следващата се държавна такса и да приложи към жалбата доказателства затова, от което следва, че когато съдът констатира, че страната не е изпълнила задължението да представи доказателства за внесената държавна такса, следва да остави жалбата без движение с подробни, точни и ясни указания, като изрично предупреди жалбоподателя за последиците от неизпълнение в указания от съда срок.

Настоящият състав намира, че дадените с разпореждане рег. № 7350/24.09.2025г., указания за отстраняване на констатираната нередовност са правилни, точни и ясни. Посочен е правилният размер на дължимата такса, срокът и моментът, от който започва да тече, начинът на надлежно изпълнение, като изрично са посочени неблагоприятните последици при неизпълнение.

От приложените към делото пред САС и преписката по администриране на въззивната жалба пред СГС доказателства се установява, че в указания едноседмичен срок, жалбоподателят е изпълнил частично надлежно дадените указания за заплащане на държавна такса в дължимия законоустановен размер, предвид факта, че е депозирал в последния ден на срока съгласно изискването на чл.62, ал.2 ГПК, доказателство пред съда за заплащане на сумата в размер от 900 лв. чрез представеното платежно нареждане с молба вх. № 130405 от 04.11.2025г. по описа на съда, подадена чрез куриерска фирма „Еконт“ с дата на куриерското клеймо 03.11.2025г.

Предвид наличието на постъпило в срок доказателство за изпълнение на дадените указания, неправилно би било връщането на въззивната жалба, ако указанията на съда са изпълнени в цялост.

От представените пред настоящата инстанция с часната жалба доказателства - копие от същата молба вх. № 130405 о т 04.11.2025г и две идентични платежни нареждания, удостоверяващи внасяне на дължимия остатък от държавната такса в размер на 732.17 лв./ извлечение за платежно нареждане от база данни на „Paysera LT“ UAB-дружество за електронни пари с номер на 3 плащане№ 1658016227, с дата на създаване 04.11.2025г., се установява, че внесената допълнително сума за д.т. е заплатена извън определеният от съда срок за отстраняване на допуснатите нередовности, който е изтекъл на 03.11.2025г., а доказателството за нейното заплащане, е представено едва във въззивното производство, т.е месец и половина след изтичането на срока.

Макар да е налице частично изпълнение на указанията, настоящият състав намира че нередовността по чл.261, т.4 от ГПК не е отстранена, тъй като съобразно константната съдебна практика релевантният факт, който предпоставя надлежно изпълнение е внасянето на сумата по сметка на съда и депозирането в срок на доказателство за извършеното плащане.

От анализа на доказателствата се обосновава извод, че в случая е налице хипотеза на частично изпълнение в срок на указанията по чл.261, т.4 ГПК, предвид депозираното доказателство за заплащане на сумата от 900 лв. с молба с дата на куриерско клеймо - 03.11.2025г. и правилно упражняване от страна на съда на правомощиято по чл.262, ал.2, т.2