Определение № 10747 от 18.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40835/2022
- Вид
- Определение № 10747
- Подписан
- 18.03.2026
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Други актове по делото
- Определение № 16540 от 08.05.2023 · РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
- Разпореждане № 85122 от 14.06.2024 · РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
- Определение № 46738 от 15.11.2024 · РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
- Решение № 18793 от 18.10.2025 · РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
- Разпореждане № 161386 от 18.10.2025 · РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
- Разпореждане № 174850 от 13.11.2025 · РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
- Разпореждане № 50554 от 22.04.2026 · РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
- Разпореждане № 59409 от 14.05.2026 · РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
- Разпореждане № 71028 от 10.06.2026 · РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10747 гр. София, 18.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20221110140835 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 369406 от 11.11.2025 г. от ищцата по делото Л. С., чрез процесуалния представител адв. Е. И. с искане за изменение на постановеното по гражданско дело № 40835 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав решение № 18793 от 18.10.20205 г. по отношение на присъдените в полза на ответното дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави искане да бъде отхвърлена молбата на ответника за присъждане на разноски, а при условията на евентуалност – да бъде намален размера на присъденото възнаграждение. Излага доводи, че ищцата е потребител и отхвърлянето на иска, не е основание за осъждането й за разноски, в която насока е практиката на Съда на европейския съюз.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, депозира становище, с което оспорва молбата за изменение на решението в частта му за разноските. Твърди, че цитираната от ищцата съдебна практика касае случаи на частично уважаване на иск, предявен от потребител, а не хипотези на отхвърлен изцяло потребителски иск, какъвто е настоящият случай.
Процесното искане с правно основание чл. 248 ГПК е редовно и процесуално допустимо като релевирано в законоустановения срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и от легитимирана страна с правен интерес. Разгледано по същество искането е неоснователно, съображенията за което са следните:
Отговорността за разноски е обективна и зависи от изхода на спора. Като резултат от отхвърлянето на иска, в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. По делото са налице доказателства, че ответното дружество е представлявано от юрисконсулт.
Съдът намира за неоснователни доводите на ищцата, обуславящи молбата за изменение на решението в частта му за разноските. В решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС (на което се позовава процесуалния представител на ищцата) е прието, че чл. 6, параграф 1 и чл. 7, параграф 1 от ДиректИ. 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от ДиректИ. 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху 1 евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В настоящата хипотеза обстоятелството, че ищцата е осъдена да заплати направените от ответника разноски обаче не се дължи на частичната основателност на предявени искове, в която хипотеза решението на СЕС има задължителна сила. Неоснователни са доводите, че постановките на решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС следва да намерят приложение по аналогия и в хипотеза на неоснователност на иск за установяване на нищожност на неравноправни клаузи от потребителските договори. Освобождаването на потребителя от отговорността за разноски в случаите, при които той е засегнат от прилагането на неравноправна клауза в договор за кредит, но обусловеният кондикционен иск е частично неоснователен, се налага от затруднението, което потребителят би имал да определи точния размер на неоснователно платените от него суми и да разграничи коя част от плащанията е извършена именно въз основа на неравноправната клауза. С оглед същността на даденото от СЕС разрешение няма основание същото да се прилага по аналогия, когато установителните искове за нищожност са били отхвърлени. (в този смисъл определение № 2041 от 18.07.2024 година по ч. т. д. № 274/2023 г. на ВКС).
С оглед горното, неоснователно е искането на ищцата за изменение на решението в частта му за разноските и отхвърляне на искането на ответника да бъде осъдена ищцата да му заплати направените разноски.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ищцата за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение, доколкото същото е в минимален размер.
По изложените съображения, искането на ищцата, мотивирано с разпоредбата на чл.
248 от ГПК, следва да бъде отхвърлено, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ищцата Л. В. С., ЕГН **********, с адрес в **** за изменение на решение № 18793 от 18.10.2025 г., постановено по гражданско дело № 40835 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав, в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски районен съд до Софийски градски съд, в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2