Решение № 471 от 13.08.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 471 гр. Велико Търново, 12.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Цариградска

Членове:

Еманоел Вардаров

Пенко Цанков като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20244100500711 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба на Ц. И. Р. и Х. М. Й., двамата гр. Велико Търново, ул. Стоян Коледаров № 44, вх.А, ет. 2, ап. 8, в качеството им на длъжници по изп. Дело №20227280403149 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, с район на действие Окръжен съд Велико Търново.

Жалбата е постъпила във ВТОС с вх. № 9609 / 09.08.2024 г., заведена при ЧСИ при първоначално депозиране с вх. № 12452/12.07.2024 г. Предмет на жалбата е отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, обективиран в Постановление от 01.07.2024 г., произнесено по молби на длъжника от 11.06.2024г. за прекратяване на горепосоченото изп. дело и на дело № 20227280403150 на същия ЧСИ, присъединено към него. Позовава се на настъпила перемпция, тъй като изпълнителното производство е образувано през 2019г. пред друг ЧСИ и последното изпълнително действие по него било Постановление за възлагане на недвижим имот от 14.12.2021г., след което поради прекратяване дейността на това ЧСИ, делата били прехвърлени на ЧСИ Диана Колева. Твърди, че взискателите са отправили искания за предприемане на изпълнителни действия на 22.05.2023г. и 29.09.2023г., но същите били нередовни /не е внасяна пропорционалната такса за ЧСИ/, както и че такива реално не са извършени. Счита, че е налице бездействие на кредиторите в продължение на повече от две години, настъпила е перемция по реда на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.

Взискателите Ф. Д. Х. и В К Р чрез пълномощник адв. С. М. ВТАК оспорват 1 основателността на жалбата, като изтъкват, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е законосъобразен и съответен на съдебната практика.

Посочва, че невнасянето на пропорционална такса не влече нередовност на искането на взискателя съгласно задължителната практика на ВКС, като ЧСИ има възможност да събере разноските от длъжника, както и от вече събраните суми, разпределени на взискателите, но неполучени от тях, за което те са дали изрично съгласие.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ е изложил мотиви. В същите приема, че жалбата е депозирана в срок, излага подробно в хронологичен ред извършените действия п о изпълнителното производство. Счита жалбата за допустима, но неоснователна, предвид неоснователността на искането за прекратяване на ИП поради перемпция: по делото са постъпвали множество искания за предприемане на изпълнителни действия с посочени изпълнителни способи от 27.08.2021 год., 20.12.2021 год., 22.05.2023 год. и 29.09.2023 год., като между тези искания и последните изпълнителни действия не са изтекли повече от две години, съответно не е налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ЧСИ по обжалваните действия, въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнителното дело № 20197300400293 е образувано на 02.05.2019 г. от ЧСИ Мария Глушкова с рег.№730, преобразувано в изпълнително дело №20227280403149 по описа на ЧСИ Дияна Колева с рег.№ 728. Първоначален взискател е ФАБИЕН ДЕЙВИД Х., шведски гражданин, роден на 29.01.1976 г. чрез процесуален представител адв. С. М. срещу длъжниците Ц. И. Р. с ЕГН ********** и Х. М. Й. с ЕГН 7507311496. Първоначално предмет на изпълнение е Обезпечителна заповед по обезпечение на бъдещ иск за връщане на сумата 43 740,38 евро. Запорирани са вземанията на двамата длъжинци по банкови сметки и наложена възбрана върху апартамент в гр. Велико Търново, ул. "Стоян Коледаров" № 4, бл.1, ет.2, ап.5. Изпълнителното дело № 20197300400294 е образувано на същата дата при ЧСИ Мария Глушкова с рег.

№730 и преобразувано в изпълнително дело №20227280403150 по описа на ЧСИ Дияна Колева с рег.№ 728 с първоначален взискател П А Р, шведски гражданин, роден на 21.01.1945 г. чрез процесуален представител адв. С. М. по Обезпечителна заповед от 02.05.2019 г. на бъдещ иск за връщане на сумата 109 258,00 евро. Наложени са запори върху вземанията на длъжниците по банкови сметки до горепосочения размер и чрез възбрана върху апартамент в гр.

Велико Търново, ул. "Стоян Коледаров" № 44, вх. А, ет. 2, ап. 8, чрез възбрана върху магазин в гр. Велико Търново, ул. „Стоян Коледаров" № 44, вх. А и чрез запор върху 70 дружествени дяла на Х. М. Й. от капитала на „Симетрон" ООД с ЕИК 104686843. Съобщенията по обезпечителните производства е по двете дела са връчени надлежно на длъжинците още на 10.05.2019 г.

На 25.08.2021 год. по делото като взискател встъпва В П К Р, като наследник на П А Р и вече снабдена с Изпълнителен лист № 69/03.08.2021 год. по в.гр.д.

№156/2021 год. от Апелативен съд Велико Търново, като се сочат и способи за 2 изпълнение. На 31.08.2021 г. са изпратени запорни съобщения до „Банка ДСК" АД, „ПИБ" АД, „Юробанк България"АД, „Райфайзенбанк" ЛД, „Уникредит Булбанк" АД и „Търговска Банка Д" АД и „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, както и покани за доброволно изпълнение длъжниците, връчени им на 13.09.2021 год.

По наложините запори са постъпвали суми към ЧСИ на 03.09.2021 г., 10.09.2021 г., 17.09.2021 г. и 20.09.2021 г.

На 27.08.2021 год. по изпълнително дело № 20227280403149 взискателят Ф.

Дейвид Х. представя Изпълнителен лист № 70/ 03.08.2021 год. по в.гр.д.

№156/2021 год. от Апелативен съд Велико Търново и се пристъпва към изпълнение срещу имуществото на длъжниците. На 31.08.2021 год. са изпратени запорни съобщения на „Банка ДСК" АД, „ПИБ" АД, „Юробанк България" АД, „Райфайзенбанк" АД, „Уникредит Булбанк" АД и „Търговска Банка Д" АД и „ТИ БИ АИ БАНК" ЕАД. Изпратени са и покани за доброволно изпълнение до длъжниците, връчени на 13.09.2021 год.. Наложени са запори на дружествени дялове на длъжника Ц. И. Р. в „METPOH“ ООД, гр. София и „МИРА ВТ 75" ЕООД, както и възбрана на 10.09.2021 год. върху Апартамент № 8, в гр. Велико Търново, ул. "Стоян Коледаров" № 44, вх. А, ет. 2, ап. 8, магазин № 2, вх. А, с предназначение - за промишлени стоки в гр. В. Търново, ул. „Стоян Коледаров" № 44 вх. А. Извършен е опис на По изпълнителното дело е извършен опис на възбранените Апартамент № 5 в гр. Велико Търново, ул. "Стоян Коледаров" № 4, бл.1, ет.2, ап.5; Апартамент № 8, в гр. Велико Търново, ул. "Стоян Коледаров" № 44, вх. А, ет. 2, ап. 8 и магазин № 2, вх. А, с предназначение - за промишлени стоки в гр. В. Търново, ул. „Стоян Коледаров" № 44 вх. А.

Проведена е публична продан и е възложен Недвижим имот - Магазин № 2, вх. А в гр. В. Търново, ул. „Стоян Коледаров" № 44, вх. А на обявения за купувач А М А. Постановлението за възлагане от 14.12.2021г. е обжалвано от длъжника, който по същото време и поскал и молби за спиране на делото – началото на 2022г. Постановлението за възлагане е обжалвано и от друг наддавач в публичната продан, като последно по негова жалба съдът е отхвърлил същата с решение от 05.01.2023г.

Двете изпълнителни производства са обединени по молба на взискателите от 30.09.2021 год.

С молба от 20.12.2021 год. е посочен изпълнителен способ, а именно насрочване на нова публична продан. На 22.05.2023 год. – четири месеца след влизане в сила на възлагателното постановление, е подадена молба с Вх. № 6682 от адв. С. М. с посочване на изпълнителен способ, както и на 29.09.2023 год.

С молба от 11.06.2024г. /л.722/ длъжниците чрез пълномощника са поискали съдебният изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, по съображения за настъпила перемция – на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

По молбата е постановено сега обжалваното постановление от 01.07.2024 г., с което съдебният изпълнител е отказал исканото прекратяване с аргумент, че исканията за извършване на изпълнителни действия са проява на активност от страна на взискателя и от последното от тях не е изтекъл срок от две години на 3 бездействие. Постановлението, обективиращо отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, е връчено на длъжника на 02.07.2024 г Жалбата е с вх. 12452/12.07.2024 г. - подадена в законоустановения двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът обоснова следните правни изводи:

Жалбата по чл.435 ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436 ал.1 от ГПК. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, доколкото обжалваното постановление попада в нормата на чл.435 ал.2 т.6 от ГПК (отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение). Жабоподателите са заплатили дължимата държавна такса. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По довода за настъпила перемпция: Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1 т.

8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.

Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В другата хипотеза - когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В настоящия случай двугодишният срок е започнал да тече от молбата за образуване на изпълнителното дело, прекъсван е с предприетите изпълнителни действия, както и с всяка молба от взискател, която представлява активност на същия.

Ввъ връзка с проведената публична продан жалбоподателите неправилно се позовават на датата на постановлението за възлагане- 14.12.2021г., при положени, че същото е влязло в сила едва на 05.01.2023г., а и самото постановление не финишира конкретното изпълнително действие – не е извършено разпределение на постъпилите сум, което е дължимо от ЧСИ и не може да се тълкува във реда на всизкателите.

Жалбоподателите се позовават на липса на реални изпълнителни действия, които единствени имат правен ефект спрямо давността и само те я прекъсват.

По отношение на перемпцията, ефект има всяка активност на взискателя, като за да е настъпило ex lege прекратяването, бейздействието следва да е продължило над две години, което в случая не е налице.

По изложените съображения въззивният съд счита, че жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.437 ал.4 от ГПК, съдът 4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Ц. И. Р. и Х. М. Й., двамата гр. Велико Търново, ул. Стоян Коледаров № 44, вх.А, ет. 2, ап. 8, в качеството им на длъжници по изп. Дело №20227280403149 на ЧСИ Дияна Колева, peг. № 728, с район на действие Окръжен съд Велико Търново, към което е присъединено изп. дело дело № 20227280403150 на същия ЧСИ, против отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, обективиран в Постановление от 01.07.2024 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Заверен препис от съдебното решение да се изпрати служебно за прилагане по изпълнителното дело.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5