Решение № 4219 от 25.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4219 гр. Варна, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20233110114683 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с допълнителна молба, на Ч. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****, с която против В. Г. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ****, е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, за приемане на установено, по отношение на ответника, че ищецът е собственик на реална част от самостоятелен обект с идентификатор *****, по КККР на гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ****, находящ се в сграда с идентификатор *****, с предназначение: жилищна сграда многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект: друг вид самостоятелен обект, брой нива на обекта:

1, с площ от 65 кв.м, ниво:1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - с идентификатор *****.1, с площ на реалната част - 8 кв.м, находяща се в южната част на самостоятелния обект с идентификатор *****, повдигната в цвят на схема №*****/01.01.2023 г. на СГКК - Варна – л.64 от делото, както и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху тази реална част. Претендират се разноски.

1

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът се легитимира като собственик на самостоятелен обект с идентификатор ***** и процесната реална част, като твърди, че имотът е придобит след извършване на съдебна делба, между страните по настоящото дело, за което е постановено решение №***/25.03.2020 г. по гр.д. №15511/2018 г. на ВPC. Твърди се, че независимо от факта, че ответницата по делото е била съделител по гр.д. №15511/2018 г. на ВPC, тя оспорва правото му на собственост на ищеца върху процесната реална част от 8 кв.м, находяща се в южната част на самостоятелния обкт и с вход откъм двора, както и че незаконосъобразно владее същата. Навеждат се твърдения, че ответникът отказва да се съобрази с делбеното решение и отказва да предаде на ищеца, процесната реална част от недвижимия имот.

В срока по чл.131 ГПК , ответникът представя писмен отговор на исковата молба. Оспорва допустимостта на предявения иск, като намира, че спорната реална част от имота не е индивидуализирана. Оспорва основателността на ищцовата претенция. Не спори, че със съдебна делба по гр.д.№15511/2018г. по описа на ВРС, в изключителен дял и собственост на ищеца е възложен самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, разположен в сграда №4, изградена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение на самостоятелния обект: друг самотоятелен обект в сграда, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта няма, над обекта: имот с идентификатор *****.1. Самостоятелният обект, възложен на ищеца, представлява част от сутеренен етаж от къща, с вход от двора, включващ коридор, санитарен възел и две стаи. Сградата, в която е разположен обектът на ищеца представлява двуетажна жилищна къща и сутеренен етаж, в която са обособени избени/складови помещения и самостоятелния обект на ищеца.

Оспорва твърдението, че е сменяла брави на вратите, отказвала да предаде владението на имота, обект на делбата по гр.д.№15511/2018 г. на ВРС, отказвала да предаде ключове, оспорвала вербално и фактически правото на собственост на ищеца. Сочи, че след приключването на съдебната делба е направен въвод във владение, който е продължил два дни и е бил осъществен в присъствието на адвокатите на страните, както и с личното участие на ищеца.

2

Последният лично е приел владението на придобития в собственост имот и е предал владението на имота, придобит в изключителна собственост от другия съделител – ответницата по настоящото дело. Твърди се, че ищецът лично е подменил ключовете на обекта си в сутерена и е предприел ремонтни действия.

С оглед изложеното, оттветницата признава, че Ч. С. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, разположен в сграда №4, изградена в поземлен имот с идентификатор ***** и оспорва да владее реална част от същия.

Заявява, че освен недвижимия имот, придобит след провеждане на делбеното производство, ищецът не притежава в изключителна собственост друг обект в сградата. Сочи, че към настоящия момент, предишната еднофамилна жилищна сграда е станала многофамилна, с различни обособените обекти в нея, като освен страните в настоящото производсто, собственици на тези обекти са и други, трети на производството лица.

Въвежда възражението, че ако се твърди, че възложеният в дял имот на ищеца не е индивидуализиран в делбата или че включва и други имоти, то реда за защита не бил този, заявен в настоящото производство, а имотите, които са обособени след извършването на делбата са описани по техните индивидуализиращи белези. Сочи, че последните са: местоположение, граници, градоустройствен статут, като площта, съставните помещения и тяхното предназначение не са сред определящите белези на недвижимите имоти, а представляват т.н.променлива величина. При горните доводи настоява за отхвърляне на предявения иск.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

С решение №***/25.03.2020 г. по гр.д. №15511/2018 г. по описа на ВРС, е извършена съдебна делба на следните недвижими имоти:

1. Първи етаж от жилищна сграда с идентификатор № *****.1 по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ****, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****, предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 123 кв.м, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и 3 с прилежаща изба №6, ниво:1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: *****, над обекта: *****.2;

2. Гараж с идентификатор *****.2, по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ****, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****, предназначение на обекта: хангар, депо, гараж, брой етажи:1, с площ от 34 кв.м и

3. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ****, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****, предназначение на обекта: друг самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с площ от 65 кв.м, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма: над обекта: *****.1, между съделителите В. Г. С. и за Ч. Г. С..

С решението по извършване на делбата, в дял на ищеца са поставени следните недвижими имоти: гараж с идентификатор *****.2, по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, **** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *****, по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ****, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****, предназначение на обекта: друг самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с площ от 65 кв.м, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма: над обекта: *****.1, при учредено пожизнено право на ползване в обем от ½ ид.ч. в полза на Е. К. С.

В дял на В. Г. С., ЕГН ********** е поставен следният недвижим имот: първи етаж от жилищна сграда с идентификатор № *****.1 по КК и КР на гр.

Варна, с административен адрес: гр. Варна, ****, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****, предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива: 1, с площ от 123 кв.м, ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и с прилежаща изба № 6, ниво:1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: *****, над обекта: *****.2, при учредено пожизнено право на ползване в обем от ½ ид.ч. в полза на Е. К. С.

С молба вх. № ****/26.10.2022 г. по гр.д. №15511/2018 г. по описа на 4

ВРС, Ч. С. е отправил искане за тълкуване на постановеното по делото решение №***/25.03.2020 г., като съдът постанови, че складовото помещение, попадащо в строителните очертания на сграда №4, в югозападната част на сградата с идентификатор ********, със самостоятелен вход от двора и граничещо с останалите помещения на обект с идентификатор ******* и изба № 6, е прилежащо към възложения в дял на Ч. С. обект с с идентификатор *****.

С решение № 260072/29.08.2023 г. по гр.д. №15511/2018 г. по описа на ВРС, съдът е оставил без уважение молбата на Ч. Г. С. за тълкуване на решение № *** от 25.03.2020 по гр.д. № 15511/2018г. по описа на ВРС, чрез отговор на въпроса включва ли се във възложения в полза на ответника самостоятелен обект с идентификатор № *****, по КК и КР на гр. Варна складовото помещение, попадащо в строителните очертания на сграда № 4, в югозападната част на сградата, със самостоятелен вход от двора и граничещо с останалите помещения на обекта и изба № 6. В мотивите на съдебния акт е посочено, че имотът, възложен в дял на молителя е определен по вид, местонахождение, идентификатор, площ и граници, а именно - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес: гр. Варна, ****, представляващ самостоятелен обект в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****, предназначение на обекта: друг самостоятелен обект в сграда, брой нива: 1, с площ от 65 кв.м, ниво: 1, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта: няма: над обекта: *****.1. Отбелязано е, че спор между страните за помещенията в същия не е повдиган и не е разглеждан от съда, като в случай, че след влизане в сила на решението страната, на която не е възложен имота, е отказала да предаде владението върху реална част от същия на собственика, за последния съществува друг процесуален ред за защита, а именно ревандикационен иск.

С решение №875/12.05.2021 г. по в.гр.д. №2426/2020 г. по описа на ВОС, първоинстанционното решение е отменено, в частта му, с която е вписано, че върху поставените в дял и собственост на Ч. С., гараж и самостоятелен обект в сграда има учредено пожизнено право на ползване в обем от ½ ид.ч. в полза на трето лице – Е. К. С. както и по отношение на част от предявените, в хода на делбеното производство, претенции по сметки. В останалата част, решението на Районен съд – Варна е потвърдено. С определение №97/16.03.2022 г. по 5 гр.д. №3674/2021 г. на ВКС, 2 г.о., въззивното решение не е допуснато до обжалване, поради което, решение № 260072/29.08.2023 г. по гр.д.

№15511/2018 г. по описа на ВРС, в потвърдената част, е в сила от 16.03.2022 г.

Със заповед № ********-22.05.2025 г. на началника на СГКК – Варна, е отказано изменение на КК и КР на гр. Варна, одобР. със заповед № РД***10.11.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, заявено от В. Г. С., състоящо се в нанасяне на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** – друг вид самостоятелен обект в сграда.

По искане на страните са събрани гласни доказателства, чрез разпит на водените от тях свидетели – за ищеца – неговата съпруга С. К. С. и М. Г. Д. – без родство и дела със страните, а за ответницата – нейният син Г. С. М. и Е.

П. И..

В показанията си св. С. сочи, че в ищецът е собственик на недвижим имот с площ 65 кв.м, находящ се на сутеренен етаж в къща с адрес: гр. Варна, ул. ****. Обяснява, че освен входа, през който се влиза в имота, от задната страна на същия има друго помещение с вход, с дървена врата и решетка.

Свидетелката и нейният съпруг не могат да ползват това помещение, тъй като ключовете са сменени и те нямат достъп до него. Входната врата към помещението е дървена, като преди тази врата е поставена метална решетка.

Заявява, че тази част от имота е ползвана от В. С. и вероятно от нейния син. За последен път свидетелката и нейният съпруг поещават имота през лятото на 2024 г. На св. С. е известно, че е постановено съдебно решение по съдебен спор за сутерена. Заявява, че помещението попада в частта, която им е присъдена, но въпреки това, те нямат достъп до него. Разяснява, че преди да влязат във владение на гаража и на сутерена, в гаража са съхранявани вещи на ответната страна, които са преместени в процесното помещение, което според нея означава, че ответницата и нейният син са ги преместили, тъй като преди това те били владели гаража. Поради това, само те можели да вземат тези вещи и да ги преместят. Собственици в сградата били ищецът, ответницата и нейните две деца. Други лица нямали какъвто и да е достъп до къщата.