Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 601 от 14.02.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 293/2023
Вид
Определение № 601
Подписан
14.02.2023
В сила
14.02.2023
Състав
Деспина Георгиева Георгиева, Иванка Димитрова Дрингова, Ивелина Владова

Цитирани разпоредби

  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл.11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.13 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.9 ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.5 · Закон за лицата и семейството

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 601 гр. Варна, 14.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20233100500293 по описа за 2023 година

Производството е въззивно, образувано по жалба вх.№

3721/17.01.2023г от И. Ц. И. ЕГН:********** с адрес гр.Варна ж.к.."Вл.Варненчик" бл.10 вх.5 ет.2 ап.73, чрез адв.Д. П. Й. от ВАК, съд.адрес: гр.Варна бул."Вл.Варненчик" 16 А ап.7 ет.1, срещу решението на ВРС-19с-в № 48/5.01.2023г по гр.д № 5097/2020г, с което ЗАДЪЛЖЕН Е И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к."Вл.Варненчик" бл№10, вх.5, ет.2, ап.73 да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. К. Ц., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, кв."Възраждане", с.о. „Кочмар" бл№465, ет.2,ап.5, на основание чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЕНО Е на И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к."Вл.Варненчик" бл.№10, вх.5, ет.2, ап.73 да приближава на по- малко от 50метра Р. К. Ц., ЕГН **********, както и обитаваното от нея жилище, находящо се на адрес гр. Варна, кв."Възраждане", с.о. „Кочмар" бл.№465, ет.2,ап.5 и местоработата й - Автошкола "Цанев 001", с адрес гр. Варна, *** за срок от 12 /дванадесет/ месеца, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.

ОСЪДЕН Е И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к."Вл.Варненчик" бл.№10, вх.5, ет.2, ап.73 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд глоба в размер на 500лева, на осн. чл.5, 1 ал.4 ЗЗДН.

ОСЪДЕН Е И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к."Вл.Варненчик" бл.№10, вх.5, ет.2, ап.73 да заплати по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25лева, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.

ОСЪДЕН Е И. Ц. И. с ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к."Вл.Варненчик" бл.№10, вх.5, ет.2, ап.73 да заплати на Р. К. Ц., ЕГН ********** с адрес гр.

Варна, кв."Възраждане", с.о. „Кочмар" бл.№465, ет.2,ап.5 сумата в размер на 1010лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Счита същото за изцяло неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила.

От оспорвания съдебен акт е видно, че ВРС не е възприел от фактическа и правна страна обстоятелствата по делото. Вследствие неправилно тълкуване на доказателствата по делото и приложението на закона е достигнал до погрешен извод и в резултат на това е постановил неправилен съдебен акт.

С отказа да бъдат приети като доказателства по делото КСППЕ и приобщаване на ЧНД №3251/2022г на ВРС не са събрани всички относими към спора доказателства.

Акта на насилие, за който се иска защита, според молителката е бил осъществен на 15.04.2022г между 12-13ч на паркинга на магазин „Юск" и „Макси Пет", когато ответникът й нанесъл побой - удари с юмруци в областта на главата, блъскане на главата й в таблото на колата, както й разкъсал блузата и сутиена й вследствие на дърпане; казал й "циркове тук няма да правиш, мършо". Викала за помощ, че И. е полицай и ме бие, но никой не пожелал да й помогне". Свидетел на всичко е била съученичка на молителката В. М., която я попитала какво се е случило и защо била разстроена. На последно място ответникът заплашил баща й Красимир Цанев, че ако подаде жалба срещу него, ще запали автошколата, която била негова собственост.

За установяване на тези свои твърдения, ищцата е представила МУ № 330/2022г, изд. от МБАЛ"Св.Анна-Варна"АД и свидетелски показания на своя баща. В писмения документ са посочени два акта на насилие – един, според твърденията, осъществен от ответника и един - от брата на 2 молителката /свид.Даниел Цанев/ на същата дата, но в по-късен час, към 18.30ч, който в дома на свекърва й я дърпал за косата, блъскал я в стената.

Медиц.у-е било издадено на 21.04.2022г, т.е. 6 дни след датата на твърдените насИ., както и лист за преглед на пациент от 15.04.2022г от 19.55ч. В анамнезата, заявена от пациента, е посочено - причина за посещението на лечебното заведение и прегледа била „дърпана за косата и блъскана в стената.

Оплаква се от главоболие."

Обстоятелството, че в медиц.у-е са заявени едновременно два акта на насилие и молителката сама заявява причините за посещението и оплакванията си, сериозно разколебавали твърденията срещу ответника.

В допълнение от свид.показания на Даниел Цанев ставало ясно, че на база същото медиц.у-е сестра му пуснала жалба и срещу него в Полицията, за което бил разпитван многократно.

Неправилно ВРС приема, че следва да кредитира показанията на свид.Красимир Цанев, пред тези на сина му Даниел Цанев, тъй като последния бил заинтересован.

Според въззивника, правилната логика е обратната на приетата от съдебния състав. Показанията на брата на молителката, по-скоро са в насока да оневини самия себе си и да прехвърли вината за травмите върху И. И., отколкото да свидетелства и представи възприетото в полза на последния.

Това е първата причина, поради която следва да се кредитират неговите показания, а не тези на баща му.

Втората важна причина била, защото обясненията на Кр.Цанев за видяното от него и последващото му поведение са алогични и житейски абсолютно неадекватни. Вижда дъщеря си с кръв по ръцете, шията и лицето и не само, че не е попитал какво и защо се е случило, но и не е предприел никакви действия, за да й окаже помощ, да потърси отговорност и пр. Приел е видяното равнодушно, без необходимост от обяснения и намеса от негова страна. Не помнел как е била облечена дъщеря му при положение, че, според твърденията в молбата, трябвало да бъде със скъсана блуза и сутиен. На поредно място, показанията са хаотични, противоречиви и недостоверни.

Кр.Цанев в показанията сам убеждава себе си, че ответникът е бил молителката; И. е упражнил насилие над дъщеря му; нямало да бъде тук, ако не било така, все едно че е присъствал на инцидента, а същевременно е и 3 разколебан - „склонен съм да й вярвам."

На посл.място, бащата на молителката три пъти в разпитите сочи къде бил видял травмите по дъщеря си, дори е категоричен, че нямало нужда да му казва нищо, видял я как изглежда; тя ми разказа какво се е случило. „Какво да ми разказва, аз го виждам."

Акцент се поставя върху обстоятелството, че никъде в медиц.у-е нямало описани травми по лицето на пациента и на явно видими места.

Травмите са в теменната област на главата, задната повърхност на шията в долна трета, страничната повърхност на дясна гръдна половина, страничната повърхност на дясната мишница в средна трета, задната повърхност на десния лакът, външната повърхност на дясното бедро.

Всичките описани травми, могат да бъдат видени, единствено и само ако молителката е била без дрехи, което със сигурност не е било така предвид мястото, времето и сезона. Дори с блуза с къс ръкав, описаните в медиц.у-е травми не биха били видими предвид местата на тялото, където са били и тяхната големина.

Ето защо счита, че ВРС неправилно е кредитирал показанията на свид.Кр.Цанев пред тези на неговия син. Последните са диаметрално противоположни - точни, ясни, непротиворечиви, последователни, а и житейски логични : „Баща ми искаше да й вземе колата, защото имаше неплатени глоби. Баща ми каза, че като се прехвърли колата на нейно име, ще й върне колата. Тя каза на приятеля си, че той не я защитава; излезе от офиса и отиде до клиниката, защото има сърцебиене, но, тъй като имаше много хора, реши, че няма да чака и седна на кафето в близост и докато беше там му крещеше, че той не я защитава, около 10 минути беше цялото нещо и си заминаха. Обиждаше го, че е мишок, защото не я защитава. Баща ми не беше там, където се случи това. В офиса единствено баща ни й каза да му даде ключовете Абсолютно не, нямаше наранявания никой от тях. Единствената драма беше, че баща ми й каза да му даде ключовете от колата. Нито са се карали. Съвсем нормални си дойдоха двамата. Нямаше й абсолютно нищо.

Мисля, че беше с дълъг ръкав. "

На посл.място. Психиатричното и психологическо състояние на молителката не е без значение за настоящото производство. Не е без значение доколко фактите, които са изложени в молбата, могат да бъдат ценени като 4 достоверни съобразно способността й правилно да възприема, интерпретира и възпроизвежда факти от действителността.

Потвърждение за това е обстоятелството, че в медиц.у-е са изложени два акта на насилие, които молителката смесва, както и данните, изнесени от свид.Даниел Цанев за хаотично, неадекватно поведение и обидите, които е отправила към И. И. по повод, че последния не я защитавал от него и баща му. Не е без значение и изложеното от свидетеля, че малката им сестра е пуснала жалба за настаняване на принудително лечение на молителката:

„Малката ми сестра я беше страх да излиза с децата, защото се страхува какво може да направи Р.. Конкретно тя й пусна тази жалба, защото я е страх да не направи нещо на нейните деца." Посоченото е красноречиво и говори за едно целенасочено, отмъстително поведение на молителката, вкл. и по отношение децата на сестра си! Какво остава за бившия, с когото са живели на семейни начала и едно криворазбрано накърнено самолюбие, да обсеби и без това комплицираното емоционално състояние на молителката?! Резултатът е видим от настоящото производство.

Противно на приетото от ВРС „анализът на ангажираните доказателства налага извод, че ответникът не е ангажирал годни доказателства, опровергаващи изложеното в декларацията и затова съдът приема за достоверни изложените в нея обстоятелства", не ответникът следва да провежда обратно доказване и установява отрицателни факти, а молителят трябва да докаже твърденията си, което в настоящият случай не е било сторено.

С Решение от 30.08.2022г по ЧНД № 3251/2022г. по описа на ВРС Р. Ц. е настанена на задължително лечение, с поставена диагноза „биполярно афективно разстройство, сегашен маниен епизод с психотични симптоми".

Решението е обжалвано, въз основа на което е образувано ВНЧД № 1001/2022г на ВОС. Назначена е КСППЕ. До изготвянето на експертизата молителката е престояла в психиатрия август-септември 2022г, като е приемала медикаменти и е провеждано лечение. ВОС е приел, че в действителност освидетелстваната страда от биполярно афективно разстройство, но при комплексното освидетелстване афективните й изживявания са дезактулизирани и не определят болестно поведението й, което, очевидно е било повлияно от лечението й в Психодиспансера.

5

Настоящото дело и твърденият акт на насилие касае период, в който молителката се е намирала в маниен епизод с психотични симптоми, като същите са повлияли на правилното възприемане, интерпретиране и възпроизвеждане на факти от действителността.

Неоснователно ВРС е отказал да приеме по делото съдебно психиатрична експертиза по ЧНД № 3251/2022г на ВРС-29с-в, както и КСППЕ по ВЧНД №1001/2022г на ВОС.

Неоснователно в процеса не били допуснати исканията за назначаване на КСППЕ, чрез която да се установи в каква фаза на заболяването се е намирала молителката към 15.04.2022г.

Предвид всичко посочено счита, че постановеното от ВРС решение е изцяло неправилно, немотивирано и незаконосъобразно и затова моли за неговата отмяна, като бъде отхвърлена молбата за защита.

Моли, на осн.чл.78 ГПК, за присъждане на съдебно-деловодните разноски и адв.хонорар и пред двете инстанции, на осн.чл.38 ал.1 от ЗА.

Отправя доказателствени искания:

1/ за приемането на съдебно психиатрична експертиза, изготвена и приета по ЧНД № 3251/2022г на ВРС-29с-в, както и КСППЕ, изготвена и приета по ВЧНД №1001/2022г на ВОС, останали приложени към кориците на делото.

2/ за допускане на КСППЕ, по която вещите лица, след като се запознаят с материалите по делото и наказателните дела по Закона за здравето, да отговорят на въпросите:

- страда ли молителката от психиатрично заболяване: в какво се изразява, откога датира, какъв е неговият характер и проявни форми;

- налага ли се провеждане на лечение и какво, ако се установява такова заболяване, да отговорят : към датата 15.04.2022г в каква фаза на заболяването и в какво състояние се е намирала молителката, като охарактеризират заболяването във всеки един момент от началния до настоящият момент; кои психически свойства на лицето са оказвали доминиращо влияние върху поведението и състоянието, в което се е намирало, както и да направят необходимите проверки в Психодиспансера и установят изписано ли е лечение и прием на лекарства и какви?