Решение № 187 от 02.10.2019, Районен съд - Павликени

Р Е Ш Е Н И Е гр. Павликени 02.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Павликенският районен съд, гражданска колегия в публично заседание на втори септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Р.

Цариградска

При секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладването от съдията Гр. Д. № 812 по описа за 2018 год., на Павликенския Районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът излага в исковата си молба, че на

01.04.2018 год. около 07:00 ч., на път от републиканската пътна мрежа ***, при км. ***, е реализирано ПТП при следния механизъм: лек автомобил с peг. № ***, марка „Фолксваген", модел „Пасат", управляван от М. Б. М. напуска отредената му за движение пътна лента и навлиза в насрещната такава. Там се реализира удар между този лек автомобил и автобус с марка „Ивеко", peг. № ***, управляван от И. Г. Д.. В резултат на така описания пътен инцидент починал водачът М. В автобуса пътували група ученици от Професионална гимназия по ***, гр. ***, придружени от учители и ръководители. Твърди, че при удара между двете превозни средства са причинени травматични увреждания на голяма част от пътниците в автобуса, сред които и ищеца по настоящото дело. Част от тях са посетили Центъра за спешна помощ в гр.

С., с оглед видимите белези на травматичните увреждания и основателните очаквания за необходимост от спешна медицинска помощ. Всички деца (ученици), а и възрастните лица, пострадали от произшествието, освен физическите травми са и с увредено психическо здраве. Счита, че виновен за ПТП е М. Б. М., но поради неговата смърт няма как да му бъде дирена отговорност, но с поведението си обаче той е осъществил деликт, от който са настъпили вреди, подлежащи на обезщетяване. Тъй като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на управлявания от М. автомобил е ответното дружество, което е издател на полица № ***, валидна към датата на произшествието, претенцията е насочена към него.

Ищецът излага, че е претърпял следните неимуществени вреди: при удара са му причинени травматични увреждания, тъй като паднал наляво и върху него паднал друг човек, загубил съзнание, имал силни болки в стомаха, гадене, силно главоболие, интензивни болки във врата и кръста, бил на домашно лечение четири дни. Пострадала и психиката му, като получил остра стресова реакция и посттравматично стресово разстройство и приемал медикаменти и се подложил на психотерапия, за да го преодолее. Изпитвал трудности в учебния процес поради намалена концентрация след инцидента. Излага, че е депозирал претенция по чл. 380 и сл. КЗ пред ответника и е образувана преписка по щета № ***/28.06.2018г., но му било отказано заплащане на обезщетение.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди дружеството-ответник да му заплати сумата 6 000 лв./намалена от 8000лв. с уточняваща молба/, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от описаното в обстоятелствената част на исковата молба пътнотранспортно произшествие, ведно с обезщетение за забавено плащане върху тази сума, считано от 01.04.2018г. до окончателно погасяване на задължението, както и сторените в гражданското производство разноски. Претендира се и ответникът да бъде осъден и да заплати адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна правна помощ.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адвокат К., която поддържа предявените искове и излага подробни аргументи за уважаването им.

Ответникът чрез процесуалния си представител в представен по делото писмен отговор заема становище за неоснователност на предявените искове. Счита, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в така претендираните размери за вредите, които ищецът твърди да търпи. В настоящото производство се търси ангажиране на договорната отговорност на застрахователното дружество, която отговорност е функционално обусловена от наличието на гражданска такава у застрахования водач. За да е налице деликтна отговорност обаче, следва да има виновно извършено противоправно деяние (действие или бездействие) от страна на водача в пряка причинно следствена връзка с което ищеца да търпи претендираните вреди. Макар и по силата на закона вината да се презюмира, противоправността на деянието, което се презюмира да е виновно извършено, както и причинно следствената връзка на последното с твърдяните за настъпили като последица вреди, подлежат на доказване в процеса по общия ред, както всички останали твърдения.

Ответникът намира, че по делото не са ангажирани доказателства, доказващи по безспорен начин извършено противоправно деяние от страна на застрахован в дружество водач, в пряка причинно следствена връзка, с което ищеца да е претърпял всички посочени в исковата молба вреди. Ответникът оспорва твърдените в исковата молба причини, обстоятелства и механизъм на настъпване на процесното ПТП, както и че за настъпването на същото отговорност носи застрахован в застрахователното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водач. Изрично се оспорва и твърдението, че ищецът е претърпял вреди като последица от това ПТП. При условията на евентуалност възразява, че искът за неимуществени вреди е силно завишен и неотговарящ на реално претърпените болки и страдания. Счита и че не всички претендирани вреди са последица от процесното ПТП, поради което оспорва пряката причинно следствена връзка между събитието и всички сочени в исковата молба последици. Конкретно сочи възможно съпричиняване от страна на ищеца, който сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане и е улеснил настъпването му - пътувал без поставен предпазен колан, с който автобусът е оборудван, като се твърди, че ползването на колан би предотвратило настъпването на телесни увреди изобщо и/или би намалило динамиката и интензитета им.

Моли предявеният главен иск да бъде отхвърлен, както и акцесорният такъв за лихви от претендираната дата.

Алтернативно, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, застрахователят по ЗГОА дължи само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.

430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, като видно от доброволната претенция ответникът е бил уведомен на 28.06.2018 г. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Третото лице-помагач на ответника ЗАД „А.“АД, гр.*** заема становище, че исковата молба е неоснователна и оспорва размера на претендираното обезщетение. Оспорва ищецът да е претърпял вреди от ПТП и те да са в причинна връзка с поведението на водача на автобуса, за който ударът е бил непредотвратим. Твърди, че вина за ПТП е изцяло на водача на лекия автомобил, алтернативно съпричиняване от страна на ищеца.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** от 01.04.2018 год., издаден от РУ на МВР гр. ***, на 01.04.2018 год., около 07:00 ч., на път от републиканската пътна мрежа ***, при км. ***, е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил с peг. № ***, марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ управляван от М. Б. М. от гр.*** и автобус марка „Ивеко" с peг. № ***, управляван от И. Г. Д. от гр. ***. В графата „пострадали лица” на протокола са вписани водачът на лекия автомобил М., който е починал и още седем лица, сред които - водачът на автобуса. Ищецът не е вписан в списъка на пострадалите.

Представена е разпечатка за извършена справка за наличие на Застраховка ГО на официалната интернет страница на Гаранционен фонд от 16.04.2018 г., съгласно която към датата на настъпване на произшествието лек автомобил с peг. № *** има валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по издадена от ответника-застраховател полица. Ответникът признава наличието и валидността на сключената застраховка към датата на произшествието, и тъй като това е неизгоден за него факт, а и с оглед разпоредбата на чл.161 ГПК, съдът приема за доказано съществуването на валидно застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност” за горепосочения лек автомобил към процесната дата Представени са копия от лична карта и удостоверение за раждане на ищеца, от които е видно, че същият към датата на процесното ПТП /01.04.2018 г./ е бил на ** г.

Представени са три амбулаторни листа от 10.04.2018 год., издадени от личния лекар на детето и от специалист психиатър. В първия е отразено, че детето е соматично здраво към момента на прегледа, не е назначено лечение или изследвания, само процедури – покой и медикаменти, предписани то психиатър.

Съгласно втория амбулаторен лист е извършен преглед на ищеца от специалист. В снетата по данни на пациента анамнеза същият е споделил за остър стрес след ПТП, последваща тревожност, страх, нарушение на съня, страх от пътуване. Специалистът е констатирал псхимоторна напрегнатост у пациента. Същият е вегетативно и емоционално лабилен. Преработва психотравмата. Поставена е диагноза „посттравматично стресово разстройство“ и е назначена медикаментозна терапия. Вторичен преглед на 17.04.2019г. установява подобрение на съня и отпадане на страха то пътуване, но терапията остава.

Видно от личната здравно-профилактична карта на ищеца същият не страда от хронични заболявания, нормално развит за възрастта си, здрав.

От гласните доказателства по делото се установи, че ищецът е бил сред лицата, отпътували на 01.04.2018 г. от гр. П. за П., ***, с автобус „Ивеко – ***” с рег. № ***, а от удостоверението от ПГ** гр.*** се установява, че е отсъствал от училище по медицински причини на дните 12-13.04, 08-11.05., 5-08.06, 25-27.09.2018г.

Представени са застрахователна претенция, вх. № ***/28.06.2018г. от които е видно, че ищецът, чрез пълномощник е предявил към ответника претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото ПТП в размер на 8000 лв., като е посочил банкова сметка. *** „Д. з.” АД от 27.09.2018 г. ищецът е уведомен, че към момента ответникът не може да изплати обезщетение по щетата, тъй като не е установено, че застрахованият в дружеството водач е отговорен за настъпване на вредоносния резултат.

По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която въз основа на материалите по делото и досъдебно производство № ***/2018 г. на РУМВР *** е изготвило заключение.

Според вещото лице процесното пътно-транспортно произшествие е протекло на 01.04.2018 г., около 6,55 ч., в светлата част на денонощието, на ГП ***, при километър ***, в землището на с. Б., общ. ***. Пътният участък в посока гр. С. е прав, с наклон при спускане 4,7%. Пътната настилка към момента на произшествието е суха, нормално износена асфалтова настилка.

Широчината на пътното платно е 8,20 м., разделено на две ленти с прекъсната разделителна линия тип „М3”, като северната лента е с широчина 4,20 м. Автобусът „Ивеко – ***” с рег. № *** се е движил в посока към гр. С., а лекият автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № ***– в обратна посока към гр. В. Анализът на установените увреждания на превозните средства определя осъществяване на челен, кос, нецентрален удар между предните леви части на лекия автомобил и автобуса, при следния механизъм на протичане на ПТП: лек автомобил «Фолксваген Пасат» се движил със скорост от около 108,3 км/ч. При това си движение автомобилът се отклонява от траекторията си на движение наляво и навлиза в лентата за движение на автобуса, до около 1,2 км. на север от разделителната линия. Отклоняването на лекия автомобил се осъществява без отлагане на следи от гуми - не са установени такива при огледа, което определя, че отклоняването е започнало на повече от 53,38 м. Водачът на автобуса възприема движението на лекия автомобил и когато автобусът отстои на 73,5 м. от мястото на последвалия удар, предприема спиране и отклоняване на дясно. Към момента на реагиране на водача на автобуса за спиране, лекият автомобил се е намирал на около 92,7 м. от мястото на последвалия удар. От така определените разстояния следва извод, че към момента на реагиране на водача на автобуса, лекият автомобил е бил в началото на отклоняването си към лентата на автобуса и от техническа гледна точка водачът на автобуса е реагирал своевременно на начина на движение на лекия автомобил. В момента на удара лекият автомобил „Фолксваген“ е със скоростта си на движение от и преди достигане до мястото на удара – 103 км/ч., а автобусът „Ивеко“ е намалил скоростта си до 81 км/ч. Мястото на удара е осъществено в лентата за движение на автобуса, на разстояние 26,9 м на запад /в посока гр. С./ от избрания при огледа на мястото на произшествието по ДП ориентир и на 2,8-3,35 м. на юг от северния /десен/ край на платното за движение. Указаните координати на мястото на удара в напречно направление определят, че при удара предна лява ъглова част на лекия автомобил /лявата му страна/ е била навлязла на 1,2 м. в лентата за движение на автобуса. От удара се деформират предните леви части на автомобилите. Лекият автомобил „Фолксваген“ се завърта по посока обратна на часовниковата стрелка спрямо вертикалната си ос, в резултат на което продължава движението си напред и на дясно, пресичайки осевата линия на пътя и спира в южния му край с предна част, насочена в посока, обратна на първоначалното си движение. Автобусът „Ивеко“ първоначално незначително изменя направлението си на движение надясно, като първоначално предна дясна гума отлага къса следа и след кратко разстояние предните гуми започват да отлагат дъговидни следи. От началото на следите автобусът извършва плавен ляв завой, като пресича осевата линия, навлизайки в насрещната лента. Излизайки от пътя заорава в крайпътния банкет и деформира крайпътна мантинела, изваждайки значителен брой от поддържащите я колове. След крайпътния банкет автобусът се преобръща на лявата си страна.