Определение № 11544 от 03.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11544 гр. С., 03.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100507219 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от етажните собственици в Етажна собственост на сградата, намираща се в град С., бул. **** /“Етажната собственост“/, представлявана от М.Ц.- председател на УС, срещу Решение № 20074271/ 12.01.23 г., постановено по гр. дело № 8752/2021 г. по описа на СРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите срещу Х. П. И., ЕГН **********, и А. Е. Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл.

109 от ЗС за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните действия, с които пречат на етажните собственици да ползват помощно помещение от 9 кв.м. като обща част, като бъдат осъдени да предоставят постоянен достъп, заедно с ключ от вратата на общото помещение, находящо се на нивото на стълбищната площадка на ет. 5 в сградата.

По делото е постъпила молба с вх. № 83935/19.09.23 г. от въззивниците – етажните собственици на горепосочената сграда, чрез адв. Д. С., с която на основание чл. 233 от ГПК е направен отказ от предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС По делото е представено адвокатско пълномощно в оригинал в полза на адв. Д. С., с което УС на Етажната собственост редовно е упълномощила адв. С. да представлява етажните собственици в настоящото производство, включително и като упражнява от тяхно име правата по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Следователно молбата е депозирана от лице, което е надлежно упълномощено да се разпорежда с правото на иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 233 от ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. В този случай той не може да предяви отново същия иск. Когато отказът е направен пред въззивната или касационната инстанция, обжалваното решение се обезсилва.

1

Отказът от иск е едностранно процесуално действие, с което ищецът десезира съда от разглеждане на правния спор и за да породи правно действие, не се изисква съгласие на насрещната страна. Това е така, защото отказът от иска има за последица окончателно загубване на възможността ищецът да предяви претенцията си отново, т.е. ответникът получава защита, каквато би получил и при отхвърляне на иска.

С оглед изложените съображения и предвид направения изричен отказ от иск, което представлява надлежно упражняване на правото на страната да десезира съда от разглеждане на спорния въпрос, настоящият съдебен състав намира, че производството по делото следва да бъде прекратено, а постановеното първоинстанционно решение- обезсилено.

По разноските:

Налице са предпоставките на чл. 78, ал. 4 от ГПК за присъждане на разноски в полза на ответниците /въззиваеми в настоящото производство/, а именно- Х. И. и А. Г..

С отговора на въззивната жалба Х. И. е претендирала разноски, сторени пред настоящата инстанция. Същата е представила Договор за правна защита и съдействие от 09.06.23 г., съгласно който страните са уговорили възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на въззивната жалба, както и за представителство пред СГС в размер на 700 лева. Предвид липсата на проведени открити съдебни заседания, съдът намира, че уговореното възнаграждение следва да бъде намалено с оглед обема на извършените процесуални действия, а именно изготвянето и подаването на отговора на въззивната жалба. Съгласно чл. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от дължимото за процесуално представителство по граждански дела, но не по-малко от 400 лв. С оглед уговорения в настоящия случай размер на възнаграждение от 700 лева, настоящият състав намира, че на Х. И. на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде присъдена сума в размер на 525 лева.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 233 от ГПК Решение № 20074271/ 12.01.23 г., постановено по гр. дело № 8752/2021 г. по описа на СРС, ГО, 154и състав.

ПРЕКРАТЯВА въззивното производство по гражданско дело № 7219 по описа за 2023 година на СГС, ГК, IV- Е въззивен състав, поради отказ от иск.

2

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК етажните собственици в Етажна собственост на сградата, намираща се в град С., бул. ****, да платят на Х. П. И., ЕГН **********, сумата в размер на 525 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговора на въззивната жалба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3