Решение № 2960 от 15.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2960 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100513873 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 13419 от 02.08.2023 г., постановено по гр. д. № 13625/2022 г. по описа на СРС, 176-ти състав, са частично уважени предявените от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу ЗК „Лев Инс“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2738,50 лв., представляваща вземане по застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка Гражданска отговорност за вреди от ПТП, настъпило на 22.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба /15.03.2022г./ до окончателно изплащане, както и за сумата от 196,27 лв., представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2021г. до 15.03.2022 г.

С решението са отхвърлени предявените от ищеца срещу ответника осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над уважения размер от 2738,50 лв. до пълния предявен размер от 4655,46 лв., както акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.

1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 196,27 лв. до пълния предявен размер от 322,03 лв.

Пак със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, сумата от 625,11 лв., представляваща разноски по делото пред СРС, съразмерно на уважената част от исковите претенции, а ищецът е осъден да заплати на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 133,38 лв., представляваща разноски по делото пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ за разликата над уважения размер от 2738,50 лв. до пълния предявен размер от 4655,46 лв. и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 196,27 лв. до пълния 1 предявен размер от 322,03 лв., е подадена въззивна жалба от ищеца ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез пълномощника си – адв. А. Н., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите.

Поддържа, че първоинстанционният съд не е извършил правилен анализ на събраните в хода на производството доказателства и е обсъдил едностранчиво и в полза на ответника изслушаната експертиза, като е игнорирал установените обстоятелства. Твърди, че не е налице съпричиняване от страна на И. К.К. като водач на МПС „Фолксваген ъп“, с рег. № ********* и същият се е движел със съобразена скорост без да нарушава правилата за движение по пътищата, като по делото не са ангажирани доказателства за наличието на вина на водача на застрахования при доверителя ми автомобил. Сочи, че от друга страна водачът на МПС „ДАФ“, с рег. № ********* е нарушил разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, а именно е бил длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Изтъква, че по делото не са събрани доказателства, че дистанцията между двете МПС е била недостатъчна. Сочи, че по делото е разпитан водачът на МПС „Фолксваген ъп“, с рег.

№ *********, който е дал показания, че дистанцията между двете МПС-та е била между 50 и 100м., а вещото лице по изслушаната пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза не е извършило анализ на дистанцията между двете МПС, като единствено е отбелязало, че от техническа гледна точка, ако след извършване на маневрата за изпреварване от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген ъп”, с рег. № *********, двата процесии автомобила са продължили движението си, без да променят скоростта си на движение, процесното ПТП е нямало да настъпи. Поддържа, че приносът на водача на застрахования при ищеца лек автомобил следва да е доказан по делото, а не да почива на предположение. Счита, че в настоящия случай са доказани всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и уважи изцяло иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е подадената насрещна въззивна жалба от ответника ЗК „Лев Инс“ АД, чрез пълномощника си – юрк. К.М., с надлежно учредена представителна власт по делото, с която обжалва първоинстанционното решение в частта, с която са частично уважени главния и акцесорния иск. В жалбата са наведи оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Счита, че присъденото застрахователно обезщетение е недължимо. Поддържа, че първоинстанционният съд, при постановяване на решението, неправилно е приел, че вината за настъпилото ПТП има и водача на товарен автомобил марка „Даф”, с рег.№ ********* и е стигнал на погрешния извод, че и двамата водачи са допринесли в еднаква степен за настъпването на неблагоприятните последици. Твърди, че в производството е установено, че ПТП е настъпило в гр. Русе, в дясното платно за движение на републикански път 1-5, след извършено изпреварване на товарен автомобил марка „Даф” от страна на водача на лек автомобил марка „Фолксваген Ъп ’ и последвало внезапно спиране от страна на същия водач, при положение, че се е намирал в опасната зона за спиране на водача на товарен автомобил „Даф”. Твърди още, че така описаният механизъм се потвърждава от свидетелските показания на водача на товарен автомобил марка „Даф” – В.Е., така и от свидетелските показания на И. К.К. – водачът на лек автомобил марка „Фолксваген ъп”. Изтъква, че в проведеното на дата 04.05.2023г. открито съдебно заседание 2 вещото лице по приетата и неоспорена от страните автотехническа експертиза е разяснило, че ако лек автомобил „Фолксваген ъп” е влезнал пред товарен автомобил „Даф” и е бил в неговата опасна зона, то ударът е непредотвратим за водача на товарния автомобил. Посочва съдебна практика. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец – ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез пълномощника си – адв. адв. А. Н., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок отговор на насрещната въззивната жалба, с която оспорва изцяло същата по подробно изложените доводи и моли съда да отхвърли същата.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица – страни в процеса, като са заплатени дължимите държавни такси, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на ищеца за неоснователна, а насрещната такава на ответника за основателна, по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. 411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.

При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

По делото е установено, а и страните не спорят, че за увредения л.а. „Фолксваген ъп“, с рег. № ********* има валидно сключена имуществена застраховка „Каско“ при ищеца, обективирана в застрахователна полица № 4704200510003168, със срок на покритие 18.12.2020 г. – 17.12.2021 г. и застрахователна сума в размер на 16 750,00 лв. (л. 8 от делото 3 пред СРС), че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 4630,46 лв., както и че ответникът е покривал отговорността на водача на МПС „ДАФ“ с per.

№ ********* по застраховка ГО към датата на твърдяното настъпване на ПТП – 22.02.2021 г.

Противоречие съществува относно изводите на първоинстанционния съд, касаещи механизма на настъпване на ПТП на твърдяната дата.

По делото пред СРС са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И.

К. и В.Е. – водачите на автомобилите, участвали в процесното ПТП.

От разпита на св. И. К. – водач на л.а. „Фолксваген ъп“, с рсг. № *********, се установява, че към 2021 г. е управлявал процесния лек автомобил, с който се е движел от гр.

Велико Търново в посока гр. Русе. Свидетелят сочи, че при влизане в гр. Русе, посока център, е изпреварил движещият се пред него товарен автомобил, тъй като в този участък от пътя ограничението на скоростта е 80 км/ч, а после рязко става 60 км/ч. Твърди, че след като е изпреварил товарният автомобил, се е прибрал в платното и е набил малко по-рязко спирачките, тъй като му се е сторило в далечината, че има полицейски патрулен автомобил, след което камионът го е ударил централно отзад. Свидетелят твърди още, че към момента на изпреварването се е движил с 80 км/ч, а към момента на намаляването на скоростта на движение, между него и товарния автомобил е имало отстояние от между 50 и 100 м.

Поддържа, че е подал светлинен сигнал преди да предприеме изпреварването, а при натискането на спирачката е намалил скоростта на движение на 60-70 км/ч, при което управляваният от него автомобил е продължил да се движи и не е спирал до пълен покой или до прекалено ниска скорост, която може да направи предпоставка за ПТП. Също така свидетелят твърди, че е видял, че товарният автомобил се намира на 50-100 м. зад него и след това е натиснал спирачката.

От своя страна, свидетелят В.Е. – водач на т.а. „ДАФ“ с per. № *********, посочва, че е изпреварил л.а. „Фолксваген ъп“ на входа на гр. Русе, тъй като последният се е движел с 40 км/ч. Твърди, че след предприемането на изпреварващата маневра, се е престроил, връщайки се обратно в дясната лента и е започнал да ускорява, тъй като разрешената скорост на движение вече е била е 80 км/ч., при което в същия момент е видял другото МПС да влиза директно пред него. Свидетелят сочи, че отпред пред кабината е мъртва точка за него и няма никаква видимост около два метра. Твърди също така, че не е видял дори стоповете на другия автомобил, а той директно е бил влязъл пред него и е набил спирачките, като така е настъпил удара.