Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4277 от 24.09.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно гражданско дело 3123/2025
Вид
Определение № 4277
Подписан
24.09.2025
В сила
24.09.2025
Състав
Мими Фурнаджиева, Велислав Павков, Десислава Попколева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4277 гр. София, 24.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Частно касационно гражданско дело № 20258003103123 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Л. С. М. против определение, обективирано в решение № 50/28.02.2025 г., постановено по гр.д.

№ 494/2024 г. от ІІІ-ти състав на ОС – Кюстендил.

Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор.

Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение подадена частна жалба против определение на РС-Кюстендил, с което е оставено без уважение искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски.

Съдът е приел, че че в случая правото по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано, тъй като ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък на разноските и доказателства за извършването им още с отговора на исковата молба, както и в последното открито съдебно заседание на районният съд, а възражението на ищцовата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено едва с молбата по 248 ГПК.

След като страната не е противопоставила своевременно възражение за 1 намаляване на адвокатското възнаграждение, то съдът не може да го разгледа и да приложи решението на СЕС по дело С-438/22 . Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не е направено своевременно, а е въведено за първи път в молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК не може да бъде основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл.

248 от ГПК.

Прието е, че след като в случая възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е било направено своевременно, за задължението на насрещната страна по чл. 78, ал. 3 от ГПК е ирелевантно дали адвокатското възнаграждението е договорено с един или с два договора за правна защита и съдействие. За отговорността по чл. 78, ал. 1 ГПК е от значение, че възнаграждението е било заплатено на един адвокат, осъществил защита по делото пред съответната инстанция, като не съществуват ограничения страните с допълнителен договор да предоговорят неговия размер, както е в случая. Твърдението, че двата договора имат идентичен предмет е прието за неоснователно, като е посочено също така, че такъв довод би бил релевантен при възражение за прекомерност, каквото в случая отсъства.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът е бил длъжен да се произнесе по действителността на представения втори договор за правна защита и съдействие с пълномощника на страната и се поставя въпрос относно това задължение на съда.

Съдът е обсъдил тези доводи на страната, като е приел, че се касае за заплащане на възнаграждение по сключен договор за процесуално представителство по делото, като не се е отклонил от своето задължение да се произнесе по това възражение на страната, като е и приел, че възнаграждението е заплатено, тъй като двата договора / с един адвокат/, представляват разписка, предвид отразеното в тях, че сумата е изплатена изцяло и в брой, който негов извод е съобразен с практиката на ВКС.

Поставя се въпрос, нищожен ли е договор за правна защита и съдействие , сключен с адвокат, с когото страната има вече сключен предходен такъв.

Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на 2 сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално опредЕ. вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно 4 4 уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта.

Фактът, че във връзка с процесуално представителство и защита по гражданско дело , са сключени два договора, не води до недействителност на втория по време поради липса на предмет, тъй като към момента на сключването на втория договор производството по делото /както е в конкретния случай/ не е приключило и именно с оглед неговата продължителност, фактическа и правна сложност, настъпили в хода на процеса, промяна в обществено – икономическите условия и др. п., страните могат да договарят нови условия по сключения договор, в т.ч. и относно цената, което с оглед спецификата на адвокатската услуга и задълженията на адвоката, следва да бъде извършено именно с нов договор между страните.

Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на обжалваното определение.

Водим от горното, състав на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение, обективирано в решение № 50/28.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 494/2024 г.

3 от ІІІ-ти състав на ОС – Кюстендил, с което съдът е оставил без уважение подадена частна жалба против определение на РС-Кюстендил, с което е оставено без уважение искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4