Определение № 4277 от 24.09.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 3123/2025
- Вид
- Определение № 4277
- Подписан
- 24.09.2025
- В сила
- 24.09.2025
- Състав
- Мими Фурнаджиева, Велислав Павков, Десислава Попколева
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4277 гр. София, 24.09.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мими Фурнаджиева
Членове:
Велислав Павков
Десислава Попколева като разгледа докладваното от Велислав Павков Частно касационно гражданско дело № 20258003103123 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Л. С. М. против определение, обективирано в решение № 50/28.02.2025 г., постановено по гр.д.
№ 494/2024 г. от ІІІ-ти състав на ОС – Кюстендил.
Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение, съдът е оставил без уважение подадена частна жалба против определение на РС-Кюстендил, с което е оставено без уважение искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски.
Съдът е приел, че че в случая правото по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано, тъй като ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, като е представил списък на разноските и доказателства за извършването им още с отговора на исковата молба, както и в последното открито съдебно заседание на районният съд, а възражението на ищцовата страна по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено едва с молбата по 248 ГПК.
След като страната не е противопоставила своевременно възражение за 1 намаляване на адвокатското възнаграждение, то съдът не може да го разгледа и да приложи решението на СЕС по дело С-438/22 . Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което не е направено своевременно, а е въведено за първи път в молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК не може да бъде основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл.
248 от ГПК.
Прието е, че след като в случая възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е било направено своевременно, за задължението на насрещната страна по чл. 78, ал. 3 от ГПК е ирелевантно дали адвокатското възнаграждението е договорено с един или с два договора за правна защита и съдействие. За отговорността по чл. 78, ал. 1 ГПК е от значение, че възнаграждението е било заплатено на един адвокат, осъществил защита по делото пред съответната инстанция, като не съществуват ограничения страните с допълнителен договор да предоговорят неговия размер, както е в случая. Твърдението, че двата договора имат идентичен предмет е прието за неоснователно, като е посочено също така, че такъв довод би бил релевантен при възражение за прекомерност, каквото в случая отсъства.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът е бил длъжен да се произнесе по действителността на представения втори договор за правна защита и съдействие с пълномощника на страната и се поставя въпрос относно това задължение на съда.
Съдът е обсъдил тези доводи на страната, като е приел, че се касае за заплащане на възнаграждение по сключен договор за процесуално представителство по делото, като не се е отклонил от своето задължение да се произнесе по това възражение на страната, като е и приел, че възнаграждението е заплатено, тъй като двата договора / с един адвокат/, представляват разписка, предвид отразеното в тях, че сумата е изплатена изцяло и в брой, който негов извод е съобразен с практиката на ВКС.
Поставя се въпрос, нищожен ли е договор за правна защита и съдействие , сключен с адвокат, с когото страната има вече сключен предходен такъв.
Предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по сделката. Предмет на 2 сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално опредЕ. вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно 4 4 уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта.
Фактът, че във връзка с процесуално представителство и защита по гражданско дело , са сключени два договора, не води до недействителност на втория по време поради липса на предмет, тъй като към момента на сключването на втория договор производството по делото /както е в конкретния случай/ не е приключило и именно с оглед неговата продължителност, фактическа и правна сложност, настъпили в хода на процеса, промяна в обществено – икономическите условия и др. п., страните могат да договарят нови условия по сключения договор, в т.ч. и относно цената, което с оглед спецификата на адвокатската услуга и задълженията на адвоката, следва да бъде извършено именно с нов договор между страните.
Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на обжалваното определение.
Водим от горното, състав на ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение, обективирано в решение № 50/28.02.2025 г., постановено по гр.д.№ 494/2024 г.
3 от ІІІ-ти състав на ОС – Кюстендил, с което съдът е оставил без уважение подадена частна жалба против определение на РС-Кюстендил, с което е оставено без уважение искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4