Решение № 1613 от 22.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1613 гр. София, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-19, в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Райна Стефанова Търговско дело № 20231100901894 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от Прокуратурата на Република България, чрез СГП, конститутивен иск с правна квалификация чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството „Л. Ф.“ ЕООД, с ЕИК ******* поради фактическа липса на вписан управител, считано от 19.03.2023 година, когато е починал едноличният собственик и управител на дружеството-С.В.Г..

В исковата молба се твърди, че в СГП е заведена прокурорска преписка № 19709/23 въз основа на сигнал от директора на ТД на НАП-София, че управителят на ответното дружеството е починал- за предприемане на действия по чл.155 ТЗ. Сочи се, че действително след извършена проверка се установило, че дружеството ответник е без управител повече от три месеца, което е видно от препис-извлечение от информационния масив на НАП, който е свързан с ЕСГРАОН.

Към молбата са приложени писмени доказателства.

Ответникът чрез назначения особен представител адв.Л. Д. депозира отговор, с който оспорва иска. Твърди, че към исковата молба не е приложен акт за смърт на управителя на ответното дружество, а приложената справка не е официален документ.

В съдебно заседание ответникът чрез назначения особен представител пледира, че искът е основателен, въз основа на събраните по делото, включително в открито съдебно заседание документи като доказателства.

Съдът, след като съобрази изложеното в молбата, както и след преценката на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От извършена служебна справка в електронното досие на ответното дружество в 1 търговския регистър при АВ се установява, че С.В.Г. e вписан като управител на „Л. Ф.“ ЕООД, считано от 23.02.2018 година.

Видно от представената от СГП справка от НБД „Население“ С.В.Г. е починал на 19.03.2023 година, като е издаден акт за смърт № 0216 от 21.03.2023 година от Столична община, район „Надежда“.

Към датата, на която е даден ход на устните състезания по делото /21.12.2023 година/, както и към момента, се установява, че по партида на ответното дружество в търговския регистър не е вписан друг управител, а продължава да фигурира починалото лице.

Съобразно приетото по-горе, поради настъпилата смърт на управителя в продължение на повече от три месеца –над девет месеца няма вписан друг управител.

Съгласно чл. 157, ал. 1 ТЗ, дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго /в дружествения договор не е предвидено друго/ или наследниците не поискат да продължат дейността. Смъртта като юридическо събитие прекратява окончателно членственото правоотношение между едноличния собственик и дружеството. Дружеството остава без управление, без възможността да взема правнорелевантни решения, както и да приема волеизявления и актове от третите лица.

Установяването на правоотношение между наследника и ЕООД може да стане единствено по силата на изрично едностранно волеизявление от наследниците за продължаване на дейността на дружеството. Наследникът следва да бъде приет на „собствено основание“, т.е. установявайки предпоставките за придобиване на членство в резултат на наследствено правоприемство. В този смисъл изявлението му би следвало да се състои от две съставни части: че приема условията на учредителния акт на дружеството (чл.

122 ТЗ) и че желае да продължи дейността на дружеството по смисъла на чл. 157, ал. 1 in fine ТЗ.

Законът не е установил изричен преклузивен срок, в който следва да бъде отправено искането по чл. 157, ал. 1 in fine ТЗ.

Според чл. 155, т. 3 ТЗ, в случай че в продължение на три месеца дружеството няма вписан управител, то може да бъде прекратено по иск на прокурора.

Смисълът на разглежданата разпоредба налага извода, че фактическият състав, произтичащ от разпоредбата на чл. 157, ал. 1 in fine ТЗ, следва да се реализира в период от три месеца. Преценката на наследниците относно продължаване на дейността на дружеството, след приемане на наследството, е строго личен акт, който следва да бъде изрично заявен пред съда, респ. това право следва да бъде упражнено по предвидения в закона ред по изцяло лична преценка на наследника, и не съществува задължение на съда да дава указания дали и как да бъдат упражнени тези права.

При неосъществяване на този фактически състав, дружеството следва да бъде прекратено и да преустанови дейността си.

Поради изложеното, в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 155, т.3 ТЗ - налице е невъзможност да бъдат извършвани действия по управление и представляване на дружеството. За вписването на тези обстоятелства обаче е необходим акт на съда - така, както предвижда разпоредбата на чл.154, ал.1, т.5 ТЗ, който да бъде представен пред длъжностните лица при Агенцията по вписванията, като не е достатъчно изтичането на период от три месеца без управител на дружеството, за да се приеме, че дружеството е прекратено „ex lege“ и длъжностното лице само да констатира този факт служебно.

Въз основа на горното, съдът намира иска за основателен.

С влизане в сила на решението ще се прояви неговия конститутивен ефект, като 2 дружеството ще се счита за прекратено. В разпоредбата на чл. 156 ТЗ се уреждат последиците при вече настъпилото прекратяване на дружеството - открива се производство за ликвидация. Производство е охранително. С него се регистрира вече настъпилия факт на прекратяване на дружеството и се постановява вписването на обстоятелството в регистъра по партидата на дружеството. Компетентен да извърши тези действия е органът по регистрация, поради което препис от решението за прекратяване на дружеството следва да се изпрати служебно за отразяване в търговския регистър. Едновременно с прекратяване дейността на дружеството и на основание чл.156, ал.1 от ТЗ следва да открие производство по ликвидация. В този смисъл е решение № 159 от 15.12.2009 г. по търг.дело № 389/09 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК и представляващо според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. Нормата на чл. 156, ал.2 предл. първо от ТЗ в случая е неприложима, поради което и ликвидатор следва да бъде назначен от АВ.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответното дружество са заплащането на държавната такса за разглеждане на предявения иск (определена от съда по правилата на чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 80,00 лв.), както и възстановяването на разноските от бюджета на съда в размер на 300,00 лв. - за участието на особен представител в производството по делото.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 155, т. 3 ТЗ, „Л. Ф.“ ЕООД , с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Надежда“, ул.“******* ОСЪЖДА „Л. Ф.“ ЕООД , с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район „Надежда“, ул.“******* на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 80,00 лв. – държавна такса за съдебното производство, както и сумата 300,00 лв. – разноски за съдебното производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване на прекратяване на „Л. Ф.“ ЕООД, с ЕИК *******, за откриване на производство по ликвидация, назначаване на ликвидатор на дружеството и определяне на възнаграждението му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3