Решение № 679 от 05.07.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Бургас, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря Красимира М. Андонова като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА Административно наказателно дело № 20232120200049 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ...., против Наказателно постановление № 643675-F652774/11.11.2022 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности” в ГД “Фискален контрол”, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., с което за нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.10 ЗДДС, на основание чл. 185, ал.5, вр. чл. 185, ал.4 ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

С жалбата се посочва бланкетно, че са допуснати процесуални нарушения, а алтернативно се посочва, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В открито съдебно заседание, не се явява представител на дружеството жалбоподател.

Наказващият орган, се представлява от пълномощник - юрисконсулт .... която намира жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено, както и претендира да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по 1 делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 29.04.2022г. в 12.11 часа била извършена проверка в обект бензиностанция Ф 557, находящ се в гр. Бургас, .... стопанисван от Е... Било установено, че задълженото лице ...извършва продажби на течни горива, като има въведена в експлоатация електронна система с фискална памет (ЕСФП) модел KONTO BENZ QR, одобрена със свидетелство №176FS, с индивидуален номер DT91562 и номер на фискалната памет 02841002, с нивомерна измервателна система (НИС) VEEDER ROOT TSL350R. При извършена съпоставка на подадените данни към НАП за доставки на гориво по документи въведени ръчно чрез ЕСФП и доставки по нивомерна измервателна система, изпращани автоматично от ЕСФП се установило, че задълженото лице ЕМИ ООД с ЕИК 812187989, в качеството си на данъчно задължено лице получател по доставки на течни горива, съгласно чл.118, ал.10 от ЗДДС има получени течни горива в горепосоченият търговски обект както следва:

На 07.03.2022 г. има получено гориво – бензин А95, в размер на 4168.27 л, разтоварено в резервоар №2 Доставката е отчетена от нивомерната измервателна система, като за същата са изпратени автоматично данни до сървъра на НАП на 07.03.2022 г. в 16:26:41 ч. Данните за доставката по документ на горепосоченото количество гориво включващи УКН на еАДД са подадени към НАП на 08.03.2022 г., като е деклариран еАДД с УКН 0000000006734093/07.03.2022г. с количество 4032 л. За горепосочената доставка задълженото лице не е изпълнило задължението си, да подаде по изградената дистанционна връзка с НАП, чрез въведената в експлоатация ЕСФП, данни по документ съгласно чл. 59а, ал.1 изречение трето от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за постъпилото количество гориво, при постъпването на горивото в гореописаният търговски обект на 07.03.2022 г.

За извършената проверка и констатациите от него, служител в ЦУ на НАП, съставил Протокол за извършена проверка. На 11.05.2022 г. бил съставен АУАН. Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката нарушение, като го квалифицирал като нарушение на чл. 59а ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.10 ЗДДС, като предявил и връчила екземпляр от акта на представителя при съставянето му срещу подпис. Не били депозирани възражения.

Впоследствие, на 11.11.2022 г. въз основа на акта за установяване на нарушението било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както дружеството било санкционирано с имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Липсват каквито и да е било основания съдът да не кредитира показанията на актосъставителя, като неговите показания са логични и непротиворечиви и съответстват на останалата част от доказателствената съвкупност.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената 2 фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН също е издаден от компетентен орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена проверка и какви са констатациите от нея.

В обобщение, липсват формални основания за отмяна на обжалваното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/2006г.), лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка - приложение № 22, или електронен документ за получаване - приложение № 23, за доставката и движението на доставените/ получените количества течни горива, както и за промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения акцизен данъчен документ. Съгласно чл.59а, ал.3 лице по ал.1 - получател по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП. Анализът на разпоредбите сочи, че редът и начините за подаване на информация в НАП за получени доставки на течни горива е различен в зависимост от това дали в търговският обект, където е извършена доставката, респ. получаването се използва ЕСФП или не.

В хода на извършената проверка е установено, че в процесния търговски обект има въведена в експлоатация и одобрена електронна система с фискална памет, т.е продажбите в обекта се регистрират чрез ЕСФП.

В конкретният случай, по делото е безспорно и категорично установено и че процесните данни са били подадени със закъснение вместо в деня на доставката на горивото.

Задължението не е изпълнено от санкционираното дружество, като неговата отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в настоящия случай. Всички признаци на вмененото нарушение са 3 посочени както в АУАН, така и в НП, поради което и правилно е била ангажирана отговорността на дружеството- жалбоподател.

За така констатираното административно нарушение, административнонаказващият орган е определил имуществена санкция по реда на чл. чл. 185, ал. 5, вр. чл. 185, ал. 4 от ЗДДС, гласяща, че „При повторно нарушение по ал. 1 размерът на глобата е от 200 до 1000 лв., а на имуществената санкция - от 1000 до 4000 лв.“, т.е. наложената санкция, в размер на 1000 лева, е в минималния размер, поради което и същият не може да бъде намаляван.

Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като липсват обстоятелства, които да сочат, че нарушението се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от обичайното при този вид нарушения.

Липсват каквито и да е доказателства, че неподаването на информация се дължи на технически проблем. Дори и това да е било така обаче, съставът намира, че отново няма да е налице маловажен случай. Ако е имало технически проблем при използването на ЕСФП, то той е щяло да бъде незабавно забелязан, тъй като нямаше да има потвърждение от страна на НАП за подаването на данните. От друга страна, при наличието на технически проблем е следвало да бъдат използвани другите законови способи за отразяване на доставката на горивото.

В заключение, наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ.

Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 100 лв.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд

РЕШИ:

П О Т В Ъ Р Ж Д А В А Наказателно постановление

№

643675F652774/11.11.2022 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности” в ГД “Фискален контрол”, оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. против „...... с което за нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба Н18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.10 ЗДДС, на 4 основание чл. 185, ал.5, вр. чл. 185, ал.4 ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

ОСЪЖДА „.... да заплати на Национална агенция за приходите- София сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5