Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 267 от 30.10.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1393/2023
Вид
Решение № 267
Подписан
30.10.2023
В сила
30.10.2023
Състав
Марин Цвятков Атанасов, Петър Митев, Деян Иванов Денев

Цитирани разпоредби

  • чл. 81 ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.24, ал.5, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 345,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 81 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.81, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 83 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Варна, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20233100601393 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба от адв. Ю.Д. като процесуален представител на Б. П. Б. - баща и законен представител на Б. Б. Б. с ЕГН ********** срещу Разпореждане № 6799 постановено на 27. 09. 2023 г. по НЧХД № 3875/23 г. на РС Варна. В нея се твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно тъй като се прекратява възможността пострадало от престъпление лице да търси правата си по съдебен ред. По същество се възразява срещу виждането на съда, прекратил производството, че отсъствието на ЕГН на лицето, срещу което е подадена частна тъжба не е съществен порок по смисъла на чл.81, ал.1 от НПК, поради което и не основание за прилагането на чл.250, ал.1 вр с чл.24, ал.5, т.2 от НПК. Извън аргументите за неправилност в жалбата се съдържат данни и за самоличността на лицето срещу когото е подадена частната тъжба – три имена, ЕГН, адрес за призоваване и телефонен номер. В заключение се иска отмяна на съдебния акт и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото и извърши дължимата пълна проверка на проверяваното разпореждане , констатира следното :

Аргументите на съдията- докладчик за прекратителното разпореждане са били, че в определения за повереника на тъжителя срок / до колкото същото не е връчвано лично на частния тъжител/ да приведе тъжбата в съответствие с процесуалните изисквания, като посочи ЕГН и адрес за 1 призоваване, указанията не са изпълнени. Както в атакуваното разпореждане, нито в това, с което частната тъжба е „оставена без движение“ не е стоял въпроса за издаване на съдебно удостоверение, което би послужило за достъп до данните изискуеми от съда.

Несъгласието на повереника с разпореждането се обосновава, на първо място, в тълкуване на правната норма на чл.81,ал.1 НПК, според смисъла на което, след като в нея липсва изричното посочване на ЕГН, то изискването на съда има формален характер. По отношение на адреса за призоваване на лицето срещу което се подава частната тъжба, се твърди, че с допълнителна молба, съда е сезиран за имената и местоработата на бащата на лицето. По такъв начин трите имена, датата на раждане и града на местоживеене, според повереника, са били напълно достатъчни.

Становището на настоящия състав е различно, и то е че данните за лицето ще бъдат достатъчни тогава, когато позволяват то да бъде безспорно индивидуализирано и призовано за участие в производството, а тъй като предоставените от повереника не са, то извода на съда, че тъжбата не е в унисон с нормата по чл. 81 ал. 1 от НК, е правилен.

Съдът няма задължение за установяване на самоличност или адрес по дела за престъпления от частен характер,.

Тълкуването на разпоредбата на чл. 83 от НПК, според систематичното й място, действително е след това на нормите, въвеждащи изисквания към съдържанието на тъжбата и регламентиращи правата на частния тъжител, но от буквалния й прочит става ясно, че право да искат съдействие имат пострадалият и подсъдимият , тоест, че правото на пострадалия възниква преди да бъде конституиран като частен тъжител.

Първоинстанционният съдебен състав косвено е упрекнат и в това, че не е приобщил посочените с тъжбата материали по прокурорска преписка от които в последствие повереника е успял да се снабди с исканите данни.

Не е излишно да се отбележи, че законово задължение, за определяне на срок за отстраняване на нередности в тъжбата, съдът няма.

Липсата на тъжба или несъответствието й с изискванията на чл. 81 от НПК, според закона, водят до отказ от образуване на производство или до прекратяването му, което е различно последствие от това което съдът е посочил, че частната тъжба ще бъде върната.

Определянето на срок за отстраняване на нередностите, съдът е извел от задължението за обезпечаване на законова гаранция за съблюдаване на процесуалните права на страните и възможността за тяхното упражняване.

В случая не са налице множества подканвания към повереника да защити интересите на доверилия му се законен представител на пострадалия, като той дори е установил сам, че в представеното постановление за отказ от образуване на наказателно производство за престъпление от общ характер, не могат да се изведат данни за извършителя на престъплението.

Поради бездействието на повереника на пострадалия, което граничи 2 с безотговорност към тъжителя и пренебрежение към съда, проверяваният съдебен състав е взел законосъобразно решение за прекратяване на образуваното пред него производство по дело за престъпление от частен характер, тъй като не е можал да установи субект, срещу когото да води производство. Този порок обаче е поправен с депозираната пред ВРС въззивна жалба и съдът е имал възможност да разреши въпроса според духа на закона, за което ще стане реч и по долу.

От изложеното до тук съдът прави извод, че оплакванията срещу незаконосъобразността на съдебния акт са неоснователни.

Но, за да бъде съдебният акт правилен, той трябва да бъде и справедлив.

Според съдебната преценка, вина за неблагоприятното развитие на процеса, частният тъжител няма.

Видно от съдържанието на тъжбата, а и от това на въззивната жалба, съдебните книжа е следвало да се връчват чрез адвоката. Няма категоричност, че съдебните указания са станали достояние на частният тъжител, а следва да се припомни, че повереника не е страна в наказателното производство според нормите на НПК.

Независимо, че се доверил на лице упражняващо адвокатска професия, частния тъжител остава главна страна в процеса и тъй като от него не може да се изисква да притежава юридически познания, които поне да му позволят да разбере последиците от бездействието на повереника, справедливостта изисква, според този въззивен състав, действията по привеждане на тъжбата в съответствие с изискванията на закона, да му бъдат указани от съда.

Частният тъжител, като гражданин на държавата е молил да му бъдат защитени правата. Такова конституционно право има всеки гражданин, а задължението на съда пък е да го осъществи. И на първо място това е могло да стане, след като на ВРС са станали известни данните на лицето срещу когото е била подадена тъжбата и да отмени сам разпореждането си каквато възможност му дава закона, а не да ангажира намесата на въззивната инстанция.

Предвид изложеното въззивният състав стигна до единодушно мнение, че обжалването разпореждане следва да бъде отменено, макар и не по причините, изложени във въззивната жалба , а делото върнато на съдията докладчик, който да продължи съдопроизводствените действия с оглед постъпилите данни за самоличността на лицето срещу когото е подадена частната тъжба.

С оглед на изложеното и на основание чл. 345,ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 6799 постановено на 27. 09. 2023 г. по НЧХД № 3875/23 г. на РС Варна.

Връща делото на първоинстанционния съд.

Препис от решението да се изпрати за сведение на частният тъжител.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4