Протокол № 270 от 13.02.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 270 гр. Пазарджик, 13.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220103247 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищцовото дружество „Е. Е.“ ООД – уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се представлява от адв. И. Д. от АК-Р. - надлежно упълномощен от днес, предоставя пълномощно по делото.

Ответникът Д. И. П. - редовно призован, се явява лично и с адв. В. Н. от САК – надлежно преупълномощен от адв. В. Зарков от САК, предоставя пълномощни по делото.

Свидетелите В. М. М., С. В. Г. и В. Д. Д. – уведомени от предходното с. з., се явяват лично.

АДВ. Д.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална пречка.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. Д.: Поддържам исковата молба. Специално за топлите костюми и гащеризони, аз нямам данни да са предадни на работниците. Описани са като 1 липси, защото са предадени първоначално на ответника и после не са установени на работното му място. Той е бил назначен на длъжност организатор, както той твърди като управител, поради което той е материално отговорното лице, заемащо отчетническа длъжност и затова са предадени на него, защото в крайна сметка трябва да има там служител, който да следи и да носи отговорност съответно за наличието.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА /лично/: Госпожо съдия, това са топли костюми за персонала, за всички служители. Те са предадени първоначално на мен понеже аз съм управител и аз ги разпределям на служителите. Там по принцип са около 40 души персонал и имаше голямо текучество на хора. Ако някой напусне не са ми връщани костюмите. След като ги получа, заприхождавали са се на мен, но са ми оставали като наличност понеже те нямат инвентарни номера. В смисъл, на всяка една дреха не е имало инвентарен номер и не съм ги прехвърлял към служители, но дрехите са раздадени на служителите. По система не съм ги предал, но всички топли костюми съм ги раздал на служителите физически.

АДВ. Д.: Оспорвам изложеното в ОИМ. По отношение на доказателствените искания направени с ОИМ, към момента са уважени исканията от т. 1 до т. 5, вкл. По отношение на исканията в т. 6 смятам, че искането е допустимо, относимо е, но считам, че събирането на тези доказателства би представлявало особена трудност, тъй като вероятно операторите няма да пазят такава информация толкова дълго време. На това основание ви моля, с оглед разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от ГПК да определикте срок за събиране на това доказателствено средство датата на следващото с. з. По следващата точка свидетелите ще си кажат.

Във връзка с вашето определение, с което ни задължавате на основание чл. 190 от ГПК, предоставям трудово досие и трудовите документи, с изключение на описаното в т. 2, а именно Заповед на работодателя за определение на състава на комисия, която да извърши инвентаризация на повереното на ответника имущество, тъй като такава Заповед не е съставяна, а съставът на комисията е определен от В. М., това е лицето, което отговаря за материалните ресурси. Предоставям копия и за колегата.

АДВ. Н.: Оспорвам исковата молба. Поддържам подадения писмен отговор и доказателствените искания с нея. Предвид предоставените в 2 днешното с. з. писмени документи и техния значителен обем, моля да ми се даде срок от съда, в който да изразя становище по тяхното съдържание. Водим един от двамата ни допуснатите свидетели. За втория ни допуснат свидетел ще поискаме смяна на режима, като ще посочим точен адрес за неговото призоваване. Посочил съм в ОИМ какво ще установявам с разпита на тези двама свидетели.

АДВ. Д.: На основание чл. 164, ал 1, т. 6 от ГПК смятам, че не би било допустимо да разпитваме тези свидетели за факти и обстоятелства свързани с приемане на посоченото имущество, тъй като по този начин ответникът се цели да опровергае съдържанието на писмен документ.

АДВ. Н.: Считам, че не е налице изходяща такава хипотеза. Предвид доказателствената тежест на ответника, считам, че свидетел може да каже дали в едно хале на тази дата е имало комисия. На тази дата 09.06.2023 г. ние твърдим, че не е имало комисия.

ИЗЯВЛЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА /лично/: Госпожо съдия, тези вещи съм ги приел с оглед длъжността, която съм заемал, но твърдя, че преди да изляза в отпуск съм ги прехвърлил на В. Д.. В отпуск излязох в средата на март месец.

Имах много отпуск и исках да я използвам. Всички неща са предадени няколко дни преди да изляза в отпуск. Аз исках да напусна. Устно уведомих Елена Коцева и я уведомих, че искам да напусна. Тази жена е отговорник на логистичната мрежа. Тя ми каза да си взема отпуск, да размисля и да остана в Еконт. Преди да изляза в отпуск предадох всичко на В. Д., който е управител на логистичния център. Бяхме в офиса и чрез системата на Еконт ги прехвърлих нещата. Ние си имаме програма и аз ги прехвърлих електронно.

На компютъра ги прехвърлих към него. Прехвърлих всички активи от моя акаунт към неговия акаунт. В. ми каза, че ще си провери нещата, ще провери протокола и ще ги приеме. Предаването ми електронно трябва да е няколко дни преди 15 март 2023 г. Аз си бях решил, че искам да напусна и че няма да се връщам и затова му предадох всичко още тогава. Напуснах по взаимно съгласие. Никой към 03.05.2023 г. не ми се е обадил и не се е свързал с мен да ми е казал, че нещо липсва. Не съм бил уведомяван за ревизията изобщо.

АДВ. Н.: Поддържаме искането за ССчЕ. Не сме внесли депозит по делото, като ви моля да определите нов срок за внасяне на такъв.

АДВ. Д.: В тази връзка, госпожо съдия, и аз бих желала да задам въпрос 3 към допуснатата ССчЕ. Вещото лице след като се запознае с материалите по делото и направи справка в счетоводството на ищцовото дружество да даде заключение относно стойността на описаните вещи в Констативен протокол от 09.06.2023 г.

АДВ. Н.: Не възразявам.

СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

Подадена е искова молба, в която се твърди, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение по силата на договор № 6312/20.06.2018 г., по силата на което ответникът е бил назначен на длъжност „Организатор експедиция, товаро-разтоварна и спедиторска дейност” с месторабота РЦ „Разпределителен център” И. - С..

Твърди се, че договорът е бил прекратен на 03.05.2023 година, като след неговото прекратяване беше извършена инвентаризация на повереното на ответника имущество, която установи липси на общо 84 артикула на обща стойност 11 257.50 лева, подробно описани в констативен протокол от 09.06.2023 година.

Твърди се, че посочените в протокола вещи са получени от ответника в качеството му на материално-отговорно лице, като последният е потвърждавал получаването им с индивидуалната си парола и потребителско име в електронната система на дружеството.

Съгласно т. 8 от раздел III от длъжностната характеристика на ответника, същият носи имуществена отговорност за вещи зачислени с приемо-предавателен протокол - мобилни устройства, чанти, карти и др.

Потвърждаването на получаването на вещите в електронната система на дружеството играе ролята на приемо-предавателния протокол съставен между страните в електронна форма.

Твърди се, че по този начин ответникът е получил описаните в констативни протокол вещи, собственост на ищеца, които към момента на прекратяване на трудовото правоотношение не са били налични в разпределителния център нито са били представени доказателства за законосъобразно разпореждане с тях. В случая е налице липса на вещи на стойност 11 257.50 лева, за която ответникът отговаря в качеството му на материално-отговорно лице.

4

Моли се съдът да постанови решение, с което да постанови решение, с което да осъдите Д. И. П., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. А., общ. Б., обл. П., ул. ”Ш.” № 14 да заплати на „Е. Е.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Р., ***, представлявано от управителя Л.

С. сумата от 11 257.50 лв., представляваща стойността на липсващи вещи, собственост на ищеца, поверени на ответника в качеството му на материалноотговорно лице, ведно със законната лихва,считано от датата на предявяване на иска.

Претендират се разноски.

Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който се твърди, че предявените искове са неоснователни.

Твърди се, че на 20.06.2018 г. ответникът е започнал работа в „Е. Е.“ ООД на длъжността „Организатор експедиция, товаро-разтоварна и спедиторска дейност“ с месторабота Разпределителен център „И.“ - гр. С., както и че трудовото му правоотношение с „Е. Е.“ ООД е било прекратено на 03.05.2023 година, на основание чл. 325, ал.1, т.1 от Кодекса на труда /КТ/, по взаимно съгласие.

За желанието на ответника да се прекрати трудовото му правоотношение по взаимно съгласие, същият сочи, че е уведомил работодателя си в началото на м. март 2023 г. Предвид това, че не бил ползвал платени годишни отпуски за предишни години, приел направеното от работодателя предложение - преди да напусне дружеството, да ползва полагащите му се платени отпуски, вместо да получи обезщетение за това, че не ги е ползвал /по чл. 224 от КТ/.

Твърди се, че от 17.03.2023 г. до 03.05.2023 г. ответникът е ползвал платени годишни отпуски, а на 03.05.2023 г. било прекратено трудовото му правоотношение с „Е. Е.“ ООД по взаимно съгласие.

Ответникът твърди, че знаейки, че след ползването на платените годишни отпуски вече няма да изпълнява трудовите си задължения в „Е. Е.“ ООД, още в началото на м. март 2023 г. започнал да се подготвя за предаване на имуществото, което бил приел като материално отговорно лице. След извършено от него си проверка и установяване наличността на вещите, които 5 бил приел, отразил в електронната система на дружеството извършената от него проверка на наличността на повереното му имущество и възможността същото да бъде прието от назначения на неговата длъжност служител - В. Д.

Д..

Ответникът твърди, че преди да започне да ползвам на 17.03.2023 г. платената отпуска, попитал изрично В. Д. дали вече е успял да провери наличността на вещите, които трябва да приеме от него. След като е получил от него отговор, че вече ги е проверил и че всичко е налице, ответникът му напомнил да отрази приемането и в електронната система на „Е. Е.“ ООД.

Твърди се, че в периода от 17.03.2023 г. до 03.05.2023 г. ответникът не е имал достъп до работното си място, за да провери дали новоназначения ръководител е отразил в електронната система на дружеството извършеното вече приемане на имущество от него.

Твърди се от ответника, че след 03.05.2023 г. не е имал причини да посещавам Разпределителен център „И.“ в гр. С.. Същият се бил разделил с колегите си и с ръководството на „Е. Е.“ ООД с добри чувства, не е имал никакви съмнения, че всичко в отношенията им е наред. Повече от 10 месеца след последния му работен ден /16.03.2023 г./ в Разпределителен център „И.“С. на „Е. Е.“, никой от бившите му колеги не му се е обаждал и никой не го е търсил за нищо.

Твърди се, че в края на м. януари 2024 г., след като се запознал със съдържанието на исковата молба по гр. дело № 20244520100139 по описа на Районен съд - Р., се е срещнал с назначения на моята длъжност в Разпределителен център „И.“-С. след мен В. Д.. В. Д. отрече да е присъствал на извършвана на 09.06.2023 г. ревизия в Разпределителен център „И.“-С. за каквато ревизия с негово участие е изготвен констативен протокол, представен като доказателство с исковата молба по делото.

Оспорва се верността на следните изложени от ищеца твърдения в исковата молба по делото:

„Договорът беше прекратен на 03.05.2023 г., като след неговото прекратяване беше извършена инвентаризация на повереното на ответника имущество, която установи липси на общо 84 артикула на обща стойност 11 257.50 лева, подробно описани в констативен протокол от 09.06.2023 година.“ /им, сгр.1, последен абзац/“.