Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260384 от 09.02.2021, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 8342/2020
Вид
Решение № 260384
Подписан
09.02.2021
В сила
16.07.2021
Състав
ДЕНИЦА ДИМИТРОВА СЛАВОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 69 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 202 · Закон за устройство на територията

Р Е Ш

Е Н И Е

№… гр. Варна, 09.02.2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при участието на секретаря Антоанета Д., сложи за разглеждане гр. дело № 8342 по описа за 2020 година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявите искове с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.

55 ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, от В.А.Д., ЕГН ********** и С.А.В., ЕГН **********, и двете с адрес: *** срещу П.М.П., ЕГН **********,***, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищците по Заповед за изпълнение № 2107/28.05.2020г., постановена по ч.гр. дело № 3596/2020г. на ВРС, 47 състав, сумата от 1820 /хиляда осемстотин и двадесет/ лева, представляваща платено възнаграждение по договор за проектиране от 28.08.2017 г., развален поради пълно неизпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 13.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 113.75 лева /сто и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки/ - обезщетение за забава, начислено за периода от 01.08.2019 г. до 12.03.2020 г., които суми са платими разделно и поравно на заявителите /по 910лв. - главница и по 56.87лв. -мораторна лихва/.

Претендират се и разноските.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от

ГПК за сумата. В законоустановения срок длъжникът е депозирал възражение против издадената заповед за изпълнение, поради което съществува правен интерес от иска.

На 28.08.2017 год., двете ищци от една страна като възложители, а от друга страна П.М.П., като проектант, сключили договор за проектиране.

Съгласно раздел

„А", предметът на договора е изготвяне на проектна документация за доброволна делба по чл. 202 от ЗУТ„ на апартамент с идентификационен № ********, находящ се в гр. ********, УПИ *******, кв. *** по плана на кв. ,*******"-гр. Варна, по части: архитектурно заснемане и обособяване на самостоятелни две жилища, конструктивно становище, заверка на проектант технически контрол по част конструктивна, електро-становище, ВиК становище.

Договорената хонорарна сума, в общ размер на 1820.00 ищците заплатили изцяло, по предвидения в договора начин, като окончателното заплащане, в размер на 900.00 лева, било направено на 20.08.2017 год., за което изпълнителят издадел приходен касов ордер №221 от 20.08.2018 год.

През лятото на 2018 год., след извършване на окончателното плащане, получили уверение, че през септември най-късно ще бъдат внесени проектите. В последствие П. престанал да отговаря на обажданията им, поради което ищците извършили справки в СГКК-Варна, откъдето разбрали, че проекти изобщо не са подавани. Ето защо, година по-късно изпратили покана, връчена на 1.08.2019 год., с която прекратили договора поради пълно неизпълнение и поискали връщане на сумата от 1820.00 лева, като недължимо платена.

По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК.

Оспорва исковете по основание.

Не спори, че между В.Д. и С.В., в качеството им на възложители и П.П., в качеството му на изпълнител, е сключен на 28.08.2017г. договор за проектиране.

В сключения между страните договор ясно е написан обема на задълженията на изпълнителя, а именно:

„да изготви проектна документация за доброволна делба по чл.202 от ЗУТ на апартамент с идентификатор № ********, находящ се на ул."*******, в гр.Варна, УПИ *******, кв.***, по плана на кв.******* гр.Варна, общ.Варна:Архитектурно заснемане и обособяване на две самостоятелни жилища".

След сключване на договора е изготвен инвестиционен проект, със задание предмета на договора и фаза: технически проект. Изготвена е обяснителна записка към проекта и са изготвени и приложени чертежи с разпределението на етажите на сградата.

Инвестиционните проекти са внесени в Община Варна и е образувана административна преписка № АУ084045АС/07.08.2019г.

С писмо per. № АУ084045АС_001АС/05.09.2019г. район „*******" при Община Варна, е уведомила П.П., че входираната административна преписка № АУ084045АС/07.08.2019г. е разгледана на заседание на РЕСУТ с Протокол №7/04.09.2019г. и са взети решения, подробно описани в писмото от Община Варна.

Незабавно П.П. е уведомил възложителите по договора за изпълнение за взетите решения от комисията, с оглед обстоятелство, че е необходимо представяне на документи от тяхна страна, както и че е необходимо да окажат съдействие за изпълнение на работата на ответника и да представят доказателства от тяхна страна, за законността на извършеното от тях строителство до този момент.

Въпреки многократно проведените разговори, изискуемите от район „*******" при Община Варна документи не са били предоставени от възложителите по договора.

Ето защо счита, че е изпълнил всички задължения по договора за проектиране от 28.08.2017г. и исковете следва да бъдат отхвърлени.

В съдебно заседание ищците поддържат исковете си и молят за уважаването им. Ответникът оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявения по делото по реда на чл. 415 от ГПК иск намира материално-правното си основание в разпоредбите на чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, за връщане на даденото на отпаднало основание по развален поради неизпълнение договор за изработка.

В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е сключен валиден договор за изработка с посочените параметри, че ищците са изпълнили собствените си задължения да заплатят цената по договора, и валидно разваляне на договора.

В тежест на ответника е да установи надлежно изпълнение на договора.

Не спори, че между В.Д. и С.В., в качеството им на възложители и П.П., в качеството му на изпълнител, е сключен на 28.08.2017г. договор за проектиране.

Съгласно раздел

„А", предметът на договора е изготвяне на проектна документация за доброволна делба по чл. 202 от ЗУТ„ на апартамент с идентификационен № ********, находящ се в гр. ********, УПИ *******, кв. *** по плана на кв. ,*******"-гр. Варна, по части: архитектурно заснемане и обособяване на самостоятелни две жилища, конструктивно становище, заверка на проектант технически контрол по част конструктивна, електро-становище, ВиК становище.

Уговорено е и възнаграждение в размер на

1820 лева, което изплатено, както е уговорено в договора, за което няма спор по делото.

Спори се по въпроса налице ли е неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, съответно валидно ли е развален договора поради неизпълнение.

Съдът намира, че основна уговорка във всеки един договор, вкл. и настоящия договор за изработка, е срокът на договора, т.е. в какъв срок е дължимо изпълнение на задължението на изпълнителя да изработи уговореното в договора. В б. Г „Срок на изпълнението“ от Договора, е посочено, че срокът за изпълнение е един месец след одобрена от възложителя архитектурна част и издадена виза за делба по чл. 202 от ЗУТ от Гл. Архитект на Община Врана, Район *******. Посочено е още, че в този срок не влиза периода на съгласуване на проектите по инстанциите /ВиК, Енерго и пр./ Не е уговорен срок обаче за изготвяне на архитектурната част и внасяне на документацията, необходима за издаване на виза за делба по чл. 202 от ЗУТ от Гл. Архитект на Община Врана, Район *******.

При липса на уговорен срок на едно задължение, съгласно общите правила на ЗЗД /нормата чл. 69 от ЗЗД/, изпълнение на задължението може да бъде искано веднага. За да бъде поставен длъжника в забава обаче /доколкото няма уговорен срок в договора/ е необходима покана.

Не се установява по делото да е била отправяна покана, в която да бъде даден срок на длъжника да изпълни уговореното в договора, т.е. длъжникът не е поставен валидно в забава за изпълнение на задълженията му по договора или с други думи същият не е бил в неизпълнение на договора /поради липса на срок за изпълнението му/.

Дори ответникът да е бил в забава обаче, общият способ за едностранно извънсъдебно разваляне на договора е регламентиран в чл.87, ал.1 ЗЗД, изисква предоставянето на длъжника на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му договорът ще се счита за развален. Само при наличие на определени от закона /в чл. 87 ал. 2 от ЗЗД/ предпоставки, ищецът има право да развали договора без да даде срок за изпълнение – ако поради забава изпълнението е станало безполезно, ако е станало невъзможно изцяло или отчасти или ако е трябвало да бъде изпълнено непременно в уговореното време /при фикс сделки/.

Видно от отправената от ищците спрямо ответника писмена покана, връчена на 01.08.2019г., същите не са дали срок за изпълнение на длъжника, а са го уведомили, че считат договора за „прекратен“ /развален поради неизпълнение – забава, продължила две години/.

По въпроса за валидността на развалянето на договорите по чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, има постановена трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС – решение № 51 от 10.09.2010г. по т.д. № 32/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 29 от 13.04.2011г. по т.д. № 396/2010г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 203 от 30.01.2012г. по т.д. № 116/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 100 от 03.07.2012г. по т.д. № 307/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 82 от 31.07.2015 г. по т.д. № 1611 / 2013, на ВКС, ТК, І т.о., В тези решения е прието, че когато се твърди разваляне на договора, на основание чл.87, ал.2 ЗЗД, поради безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, безполезността трябва да е настъпила в резултат на виновна забава на длъжника. При тази предпоставка за безусловно разваляне на договора в тежест на кредитора е да установи по безспорен начин отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника. Продължителността на забавата сама по себе си не е достатъчно основание, за да се приеме, че за кредитора изпълнението е станало безполезно, а отпадането на интереса му в резултат на забавата следва да бъде обосновано и доказано /при условията на пълно и главно доказване, което е в тежест на кредитора – ищец/. Посочено е още, че субективната представа на страната за безполезност на изпълнението не е достатъчна за разваляне на договора в хипотезата на чл.87 ал.2 пр. второ ЗЗД, а следва да се предпостави от конкретна, обективна причина за отпаднал интерес от същото.

В конкретния случай не е посочена от ищците хипотезата на чл. 87 ал. 2 от ЗЗД, на която се позовават, за да предприемат разваляне на договора без даване на подходящ срок за изпълнение, както изисква чл. 87 ал. 1 от ЗЗД. Би могло да се приеме обаче /по пътя на изключването/, че се касае за хипотезата на забава на изпълнението, което е направила изпълнението на договора безполезно за кредитора. Не се твърдят обаче обективни факти, извън дългия период на забавата, които да обосновават отпадане на интереса на ищците от договора. Съответно липсва и доказване на такива факти.

При липса на ангажирани доказателства за поставяне на длъжника в забава /доколкото липсва срок на договора/, както и на доказателства за отпадане на интереса от забавеното изпълнение на договора /доколкото липсват твърдения за наличие на такива/, съдът намира, че с получаването на писмената покана от ответника на 01.08.2019г. не са настъпили последиците на разваляне на договора.

Следва да бъде посочено още, че в б. Е

„Отговорности и санкции“ т. 3 от Договора, изрично е посочено, че възложителят може да прекрати едностранно договора с петдневно писмено предизвестие. В този случай на прекратяване /а не разваляне/ не се изисква и виновно неизпълнение на договора/. Може да се приеме още, че страните изначално са уговорили какъв е подходящия срок по чл. 87 ал. 1 от ЗЗД за разваляне на договора. Доколкото нормата на чл. 87 ал. 1 от ЗЗД е диспозитивна, същата се прилага в случай, че страните не са уговорили други параметри в договора между тях. В този случай ищците е следвало да отправят уговореното в договора петдневно предизвестие, за да прекратят валидно договора за проектиране от 28.08.2017г. на основание б. Е т. 3 от Договора.