Решение № 512 от 24.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9395/2023
- Вид
- Решение № 512
- Подписан
- 24.01.2025
- В сила
- 24.01.2025
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, Ивета Антонова, Йоана Красимирова Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 165, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 128, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 220, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 222, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 228, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 245, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 5 · Кодекс на труда
- чл. 349, ал. 1, т. 6 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 512 гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100509395 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 4554 от 23.03.2023 г., постановено по гр. д. № 26894/2021 г. по описа на СРС, 64-ти състав, са отхвърлени предявените от Д. И. Б. срещу „В.Г.“ ЕООД искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 2130,01 лв. – трудово възнаграждение (нето) за периода 12.03.2019 г. – 31.12.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (14.05.2021г.) до окончателното плащане и с правно основание чл. 245, ал. 2 КТ за сумата от 374,79 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното трудово възнаграждение за общ период на забавата 31.03.2019 г. – 14.05.2021 г.
Със същото решение са уважени предявените от Д. И. Б. срещу „В.Г.“ ЕООД обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск по чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 290,48 лв. – обезщетение за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. З КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (14.05.2021 г.) до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 290,48 лв. до пълния предявен размер от 305 лв. и иск по чл. 222, ал. 1 КТ за сумата от 290,48 лв. – обезщетение за оставане без работа за срок от 1 месец след прекратяване на трудовия договор поради намаляване обема на работа, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (14.05.2021 г.) до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер от 290,48 лв. до пълния предявен размер от 305 лв.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 102,56 лв., представляваща направените разноски в производството пред СРС и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на СРС сумата от 97,92 лв., представляваща дължимата върху уважените искове държавна такса, а ищцата е осъдена да заплати на ответника , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 447,44 лв., представляваща 1 направените разноски в производството пред СРС.
Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените от ищцата обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т.
2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ, както и в частта, с която са частично отхвърлени предявените обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, всеки от които за разликата над уважения размер от 290,48 лв. до пълния предявен размер от 305 лв., е подадена въззивна жалба от Д. И. Б., чрез пълномощника си – адв. Е. И., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че отговорът на исковата молба е подаден извън законоустановения срок, без да са налице основания за възстановяването му, поради което всички заявени със същия оспорвания следа да се считат за ирелевантни. Твърди, че ответникът не е представил по делото каквито и да било годни доказателства за установяване на извършени плащания. Поддържа също така, че не следва да се кредитира заключението на допълнителната ССЕ за плащане на трудови възнаграждения на ищцата, доколкото вещото лице е работило с разходно-касови ордери (РКО) без подписи, неподписани от ищцата оборотни ведомости на ответника и главна книга, а също и с годишна данъчна декларация (ГДД) на ответника, която не е от естество да докаже извършени плащания на трудови възнаграждения. Изтъква, че начините за изплащане на трудово възнаграждение са два, съобразно чл. 270, ал. 3 КТ: в брой или по банков път, като за плащане лично в брой законодателят е въвел изискване същото да бъде удостоверявано посредством ведомост или чрез разписка. Посочва съдебна практика.
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 1 КТ, изтъква, че е представен заверен препис от трудовата книжка, в който за периода от 01.01.2020 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 09.12.2020 г., е вписано трудово възнаграждение в размер от 305 лв. Поддържа, че за последен пълен отработен месец (на базата на който да се изчисли размерът на претендираните обезщетения) следва да се счита м. септември 2020 г., за който на ищцата е начислено трудово възнаграждение в размер от 305 лв. Предвид изложеното моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски, съгласно приложен към молба от 03.10.2024 г. списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемото дружество „В.Г.“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. Сн. С., с надлежно учредена представителна власт по делото, е подало в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, с която оспорва изцяло същата по подробно изложените доводи. Моли съда да остави без уважение жалбата, като претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е подадената насрещна въззивна жалба от „В.Г.“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. Сн. С., с надлежно учредена представителна власт по делото, срещу първоинстанционното решение, в частта, с която частично е уважен иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ, с оплаквания за неправилност, поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Изтъква, че по делото е представено доказателство за отправено предизвестие до ищцата на 26.10.2020 г., с което същата е известена, че договорът ще бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като ищцата е отказала да подпише полученото предизвестие, поради което отказът е оформен с подписите на двама свидетели. Сочи, че това доказателство не е оспорено от ищцовата страна и макар да не носи подписа на ищцата, в него са посочени данни за лицата пред които е направен отказът. Поддържа, че е поискан свидетел за доказване на отказите на ищцата да подписва документи, включително и платежни, и предизвестие в о.с.з. от 22.06.2022 г., но първоинстанционният съд неоснователно е отказал изслушването му. Твърди, че изготвеният 2 от първоинстанционният съд доклад по чл. 146 ГПК е непълен и неясен. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част. Претендира разноски.
Решението в частта, с която е частично уважен искът с правно основание чл. 222, ал.
1 КТ за сумата от 290,48 лв. – обезщетение за оставане без работа за срок от 1 месец след прекратяване на трудовия договор поради намаляване обема на работа, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (14.05.2021 г.) до окончателното плащане, не е обжалвано от ответника и е влязло в законна сила.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица – страни в процеса, като са заплатени дължимите държавни такси, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба на Д. И. Б. за частично основателна, а насрещната въззивна жалба за неоснователна, като по конкретно наведени доводи във въззивните жалби, съдът намира следното:
С оглед на изложеното в насрещната въззивна жалба оплакване, настоящият състав приема, че първоинстанционният съд не е допуснал и твърдяното процесуално нарушение, изразяващо се в непълнота на доклада по делото. Същият е бил изготвен с оглед на твърденията в исковата молба и становището, дадено в писмените отговори и при съответствие с разпоредбата на чл. 146 ГПК, поради което и не страда от сочените във въззивната жалба пороци.
По отношение на предявените от Д. И. Б. срещу „В.Г.“ ЕООД искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 245, ал. 2 КТ
Между страните по делото не съществува спор, че са се намирали в трудово правоотношение, по силата на трудов договор № 001/11.03.2019 г. (л. 8 от делото пред СРС), както и че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 20002/09.12.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, считано от 09.12.2020 г. Спорно е по делото дали на ищцата е изплатено дължимото за периода от 12.03.2019 г. – 31.12.2019 г. трудово възнаграждение. Съгласно заключението на вещото лице по изслушаната съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ) пред СРС, което настоящият състав намира за компетентно и обективно изготвено и кредитира с доверие, се установява че нетният размер на дължимото за процесния период трудово възнаграждение е 2130,03 лв., а брутното трудово възнаграждение възлиза на 2745,10 лв. Видно от заключението на вещото лице, дължимото нетно трудово възнаграждение за м. декември 2019 г. е в размер на 219,59 лв.
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ (в ред. от ДВ, бр. 100 от 1992 г.), трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки, а по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. По делото са представени 10 бр. разходни касови ордери (л. 71-75-гръб от делото пред СРС) и 9 бр. фишове за заплати (л. 39-47 от делото пред СРС), които не съдържат подпис на ищцата, респ. подпис на получило сумата лице.
Съгласно трайната практика на ВКС, нормата на чл. 270, ал. 3 КТ не ограничава допустимите доказателствени средства за установяването на факта на плащане на трудовото възнаграждение единствено до ведомост или платежно нареждане. Тези документи, ако са съставени, биха съставлявали пълно доказателство за плащане, но е допустимо плащането да 3 се установи и с други доказателства, включително косвени, както и със свидетелски показания, когато са налице изключенията по чл. 164, ал. 2 и чл. 165, ал. 1 ГПК, стига те да водят до единствено възможен извод. Изпълнението на задължението за изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени доказателства, а неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за заплати няма гражданскоправни последици. Изброяването в чл. 270, ал. 3 КТ на доказателствата, с които се доказва плащането на трудово възнаграждение е примерно. Когато законът урежда изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, каквито са ведомостта и платежното нареждане, удостоверяващи плащане, това не изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ, както и допустимостта на други доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените доказателства, заключения на вещи лица и др. (в този смисъл Решение № 258 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1007/2017 г., IV г. о., ГК, Решение № 69 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1742/2020 г., III г. о., ГК, Решение № 41 от 26.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2018 г., IV г. о., ГК).
С оглед изложеното, доколкото в случая не са налице документи, които биха съставлявали пълно доказателство за плащане, следва да се отбележи, че съгласно заключението на вещото лице по изслушаната пред СРС допълнителна ССчЕ, което настоящият състав намира за компетентно и обективно изготвено и кредитира с доверие, се установява, че е налице съвпадение в счетоводството на ответника между начислената сума за персонал, съгласно Главна книга за 2019 г. на ответника, в размер на 2745,10 лв., която включва брутно трудови възнаграждения за периода м. март 2019 г. – м. декември 2019 г. и размерът на дължимото на ищцата брутно трудово възнаграждение за съответния период.
Разпечатката съдържа 29 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11e82cf1-26c4-4b87-b778-ad87125362ca