Решение № 718 от 01.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Маргарита Ив. Г.ева като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20265330201274 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. В. А. с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 26-0444-000004 от 05.01.2026 г. издадено от Началник РУ в ОДМВР Пловдив, Пето РУ, с което са му били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 500 лева /255,65 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от шест месеца за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят М. А., чрез процесуалния представил адв. Г. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Управляваният от него автомобил имал сключена задължителна застраховка ,,гражданска отговорност‘‘ и същият не знаел, че е с прекратена регистрация.

Автомобилът бил закупен от него на 11.09.2025 г., а застраховка ,,ГО‘‘ била сключена предходния ден на 10.09.2025 г. Налице било липса на субективен елемент.

Въззиваемата страна редовно уведомена не изпрати представител.

Депозира становище по съществото на спора с което оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от лице разполагащо с това право, срещу подлежащо на обжалване наказателно постановление в предвидения за това срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

1

В конкретния случай, М. А. е бил санкциониран за това, че на 12.09.2025 г., около 00.55 часа в гр. Пловдив, ул. ,,Съединение‘‘ срещу блок № 8, като водач на лек автомобил ,,Рено Клио‘‘ с рег. № ****, упралява горепосочения лек автомобил, което било със служебно прекратена регистрация на 06.03.2025 г., във връзка с чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Било налице отказ да се образува досъдебно производство по пр. пр. № 12671/2025 г. по описа на РП гр. Пловдив, с Постановление на РП гр. Пловдив от 22.10.2025 г.

В хода на съдебното следствие не беше разпитан актосъставителят Г. М., доколкото процесуалният представител адв. Г. заяви, че не държи на неговия разпит, като се призна фактическата обстановка по делото.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап не са били оспорени от страните по делото.

От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач, като до преди процесния случай по отношение не него има издадени три броя наказателни постановления.

От копие от Постановление на РП гр. Пловдив от 22.10.2025 г. се установява, че е налице отказ да се образува досъдебно производство от прокурор от РП гр. Пловдив, с което било отказано образуването на такова и материалите са били изпратени за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

От копие от Договор за покупко-продажба на МПС от 11.09.2025 г. се установява, че на тази дата е бил прехвърлен лек автомобил с рег. № *** ****, като жалбоподателят е бил купувачът на същия.

От копие от полица за задължителна застраховка ,,Гражданска отговорнос‘'‘ с № BG/05/125003071500 се установява, че е била сключена такава по отношение на лек автомобил с рег. № *** **** и същата е била в сила от 00.00 часа на 11.09.2025 г., със срок на валидност до 23.59 часа на 10.09.2025 г.

Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДвП – служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, което е задължително за съдилищата, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно 2 средство. В постановлението е изяснено още, че уведомяването на собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС.

Следователно в случая е налице хипотеза на изключение от общото правило по чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Непредпазливостта като форма на вината е изрично изключена с регламентиране на задължението за органа по регистрация за уведомяване на собственика на превозното средство. Така допустими се явяват единствено умишлените форми на вината. При тях деецът е формирал съзнание за общественоопасния характер на деянието, тъй като преди неговото извършване е уведомен за факта на прекратяване на регистрацията на МПС и това обстоятелство е отразено в съзнанието му.

На следващо място, както и в наказателното постановление е посочено, от 07.09.2025 г., сектор ,,Пътна полиция‘‘ няма задължения да уведомява собствениците на МПС за служебно прекратена регистрация във връзка с чл.

143, ал. 10 ЗДВП.

Според настоящия съдебен състав, Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. дело № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС не е загубило сила и същото има за цел да се изследва наличието на субективен елемент по повод извършеното нарушение по ЗДвП.

В конкретния случай, регистрацията на лек автомобил с рег. № **** е била прекратена още на 06.03.2025 г. Прочитайки разпоредбата на чл. 143, ал.

10 от ЗДвП се достигна до извод, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

По делото безспорно се установи, че преди проверката от полицейските органи, на 10.09.2025 г. е била сключена задължителна застраховка ,,гражданска отговорност‘‘ по повод процесното МПС, тоест отпаднала е нуждата от дерегистрация на процесния автомобил и ,,Гаранционен фонд‘‘ е следвало да уведоми сектор ,,Пътна полиция‘‘.

Ето защо, макар и жалбоподателят да е собственик на МПС-то, в случая са налице доказателства за сключена задължителна застраховка ,,гражданска отговорност‘‘, преди установяването му от полицейските органи и същият не е могъл да предполага, че закупеният от него лек автомобил е бил дерегистриран, след като вече е била отпаднала предпоставката за това. Прави впечатление и на съдебния състав, че в деня преди спирането му за проверка от полицейските служители – 11.09.2025 г., жалбоподателят е станал собственик на процесното МПС, след изповядването на Договор за покупкопродажба пред нотариус, като същият е извършил цялостна проверка, включително и след справка в сектор ,,Пътна полиция‘‘ на процесния автомобил.

При това, жалбоподателят не би могъл да прояви не само умисъл, но и 3 непредпазливост, както се посочи, във връзка с това, че не знае процесният автомобил да е бил със служебно прекратена регистрация.

Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателят М. А. е извършил от обективна страна нарушение на чл.

140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, то същевременно не се установи, че е извършил същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като неправилно, доколкото не се установи жалбоподателят да е извършил твърдяното нарушение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0444-000004 от 05.01.2026 г. издадено от Началник РУ в ОДМВР Пловдив, Пето РУ, с което на М. В. А. с ЕГН: ********** били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 500 лева /255,65 евро/ и „лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от шест месеца за извършено от него нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в

Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на

Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4