Определение № 62 от 30.01.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Габрово, 29.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20234200500491 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на частта жалба от адв. Ж. Д., процесуален представител на В. Р., против определение № 1112 от 15.09.2023 г., постановено по гр. д. № 1376/2023 г., с което Габровският районен съд е отхвърлил молбата у за изменение на постановеното по същото дело решение № 367 от 27.07.2023 г., в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли да бъде отменено и да се измени процесното решение, като се присъдят исканите разноски за процесуален представител в размер на 900 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗаАдв.. Съдът неправилно е приел, че след като в приложения по делото договор за правна помощ не е посочено при условията на коя хипотеза по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. се осъществява безплатната правна помощ, то не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред. Още с исковата молба е поискано присъждането на адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., с което имплицитно се заявявало, че се предоставя правна помощ безвъзмездно. По делото имало доказателства за затрудненото материално положение на ищеца, видно от представената декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, въз основа на която е поискано освобождаване от заплащане на такси и разноски по делото, ищецът получава инвалидна пенсия. Ответникът не е оспорил, че 1 ищецът не е материално затруднен. Процесуалният предсатвител по делото на ищеца е осъществил правната помощ на осн. чл. 36, ал. 1 от ЗАдв., за което му се дължи възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В срок е постъпил отговор от насрещните страни ЗК „Лев Инс“ АД, в който частната жалба се оспорва като неоснователна, по подробно изложени аргументи. Моли се, същата да се остави без уважение.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

С решение № 364 от 27.07.2023 г., постановено по гр. д. № 1376/2022 г., Габровският районен съд е уважил предявения от В. Р. Р. против ЗК „Лев Инс“ АД иск за обезщетение, за неимуществени вреди в размер на 6 000 лв.

Със същото решение съдът се произнесъл в мотивите на решението по претенцията на процесуалния представител на ищеца за присъждане на разноски за производството по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК, като е оставил искането без уважение.

В срок е постъпил молба по реда на чл. 248 от ГПК от процесуалния представител на ищеца по делото, с която е поискано да се измени същото в частта за разноските, като съдът й присъди адв. възнаграждение за оказаната от нея правна помощ. Възразила е, че е неправилен извода на съда, че ищецът разполага със средства, като следвало да се съобрази императивната разпоредба на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. и след като е предоставена безплатна правна помощ й се дължи възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

Първоинстанционният съд е отхвърлил молбата, като е приел, че в договора за правна помощ е отразено единствено, че е договорено „безплатно по чл. 38, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адв. възнаграждения“. Съгласно трайната съдебна практика, след като в представеното пълномощно по делото или в договора за правна помощ не е посочено при условията на коя хипотеза по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. се осъществява оказаната безплатна правна помощ, то не се дължи присъждане на адв. възнаграждение по този ред. Освен това изложеното, че ищецът е в затруднено материално положение, се опровергава от доказателствата по делото, като видно от представената декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, същият е с месечен доход от 1 540 лв.

2

Настоящият състав на съда, като се запозна с доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че постановеното определение е правилно и законосъобразно.

Обстоятелството, че е договорено между ищеца и процесуалния му представител осъществяване на правна помощ, като безплатна, не се презюмира, а следва да бъде установено от данните по делото. Изявлението за наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. обвързва съда и той не дължи проверка на конкретната хипотеза. В този смисъл е цитирана от първоинстанционния съд съдебна практика, както и например Определение № 47/08.01.2024 г. на ВКС постановено по гр. д. № 917/2023 г. на ІІІ ГО на ВКС. Посочването на конкретното основание по ал. 1 на чл. 38 от ЗАдв., на което се предоставя безплатна правна помощ е задължително условие за да възникне правото на присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Посочването на конкретно основание по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. се обосновава и с възможността да се обезпечи защитата на насрещната страна при оспорване на основанието, включително чрез ангажиране на съответни доказателства.

Освен това следва да липсват данни по делото, които да опровергават това основание (в този смисъл определение № 50467 от 30.11.2022 г. по ч. т. д. № 395/22 г. на І ТО на ВКС).

По делото не са представени доказателства, които да сочат някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв., при наличието на които съдът да определи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита. Не е посочено нито в представеното пълномощно, нито в приложения, в последствие по делото, договор за правна помощ, както и не са изложени твърдения на кое от основанията по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. е оказана безплатна правна помощ, които да обусловят приложението на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В конкретния случай действително ответникът не е оспорил, че ищецът е материално затруднен, тъй като видно от делото, ищецът и процесуалният представител не са се позовали на конкретната хипотези регламентирана в чл.

38, ал. 1 от ЗАдв. С оглед заявеното твърдение от процесуалния представител в молбата по чл. 248 ГПК депозирана пред първоинстанционния съд, както и в настоящата жалба, че предоставил безплатна правна помощ на ищеца, тъй като имало данни по делото, че е материално затруднен, съдът намира, че същото се опровергава от данните по делото. От представената декларация по 3 чл. 83, ал. 2 от ГПК, с която е поискал да бъде освободен от държани такси и разноски по делото, е видно, че той и съпругата му имат доходи от заплати и инвалидни пенсии в общ размер от 2 750 лв., не издържат непълнолетни лица, притежава недвижим имот – къща и движимо имущество - МПС, т.е. същият не е материално затруднено лице и това се установява от декларираните от него обстоятелства пред съда. Обсъденото обосновава извода за неоснователност на частната жалба и потвърждаване на атакуваното с нея определение.

Воден от горното, Габровският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1112 от 15.09.2023 г. постановено по гр. д. № 1376/2022 г. от Габровския районен съд, като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4