Решение № 1797 от 08.07.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10936/2021
- Вид
- Решение № 1797
- Подписан
- 08.07.2022
- Състав
- Мариана Георгиева, Виолета Йовчева, Димитър Ковачев
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 254, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 298, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 1-4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 412 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 413, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 418, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.419 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 2 изр. 1 · Закон за нормативните актове
- чл. 121, ал. 4 · Конституция на Република България
РЕШЕНИЕ
№ 1797 гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове:
Виолета Йовчева
Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20211100510936 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 29.03.2021г. по гр.д. № 58282/2020г., Софийски районен съд, ГО, 43 състав, е отхвърлен предявеният от Р. И.И. против „ОББ И.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожност на заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 02.12.2013г. по ч.гр.д. № 48669/2013г. по описа на СРС, ГО, 124 състав.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца Р. И.И. с оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се твърди, че в кориците на образуваното заповедно производство липсва писмен документ, представляващ разпореждане на съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение, което следва да бъде издадено преди самата заповед за изпълнение. Счита, че този акт е предхождащ и представлява основание за нейното издаване. Именно разпореждането за издаване на заповед е актът, който обективира волята на 1 съда и прави достояние неговите мотиви за издаване на заповедта за изпълнение. За валидността на разпореждането като самостоятелен съдебен акт се изисква наличие на минималното съдържание, изброено в нормата на чл. 254, ал. 2 от ГПК, включително и указание дали същото подлежи на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Посоченото означава, че актовете на съда са винаги в писмена форма и задължително трябва да са мотивирани.
Жалбоподателят счита, че липсата на акт, с който се разпорежда издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, препятства възможността на длъжника да обжалва същото пред съответния окръжен съд. В случая било установено, че заповедният съд изобщо не е издал такова разпореждане нито в устна, нито в писмена форма и съответно заповедта за изпълнение е издадена без основание. Дори и да се приеме, че е издадено разпореждане, то и в този случай заповедта за изпълнение би била нищожна на основание чл. 270, ал. 2 от ГПК по следните съображения:
В случая била неясна волята на съда – дали се допуска издаване на заповед за незабавно изпълнение или не. Ако е допуснато незабавно изпълнение, то следва извод, че разпореждането е издадено в устна форма, което влече нищожност и на самата заповед. Ако съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, но е издал процесната заповед по чл. 417 от ГПК, то се налага извод, че заповедта е издадена без основание и следователно е нищожна.
На следващо място, изложени са доводи, че дори и да се приеме за вярна тезата на първоинстанционния съд, че разпореждането за издаване на заповед и за допускане на незабавно изпълнение е инкорпорирано в самата заповед за изпълнение, то атакуваният съдебен акт отново е нищожен.
Развити са съображения, че по този начин се нарушава формата и съдържанието на заповедта за изпълнение, чиито реквизити са лимитативно посочени в нормата на чл. 412 от ГПК. Жалбоподателят е направил искане и за извършване на служебна проверка за нищожност на атакувания съдебен акт, а не само на въведените от ищеца в исковата молба основания. Позовава се на вменената в нормата на чл. 269 от ГПК служебна проверка на нищожността на подлежащото на инстанционен контрол съдебно решение.
С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи.
2
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна „ОББ И.“ ЕАД оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на закона. Поддържа становище, че при уважаване на искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, не е предвидено задължение за съда да издадено предходно разпореждане за издаване на заповедта. В този случай и съгласно изискванията по чл. 411, ал. 3 от ГПК съдът издава заповед за изпълнение, в която е обективирано и разпореждането, с което се допуска незабавно изпълнение.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. По наведените във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 270, ал. 2 от ГПК за прогласяване нищожност на заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена на 02.12.2013г. по ч.гр.д. № 48669/2013г. по описа на СРС, ГО, 124 състав.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е изложили мотиви, че в процесния случай изискванията по чл. 417 и чл. 418 от ГПК са спазени, като в образуваното срещу ищеца заповедно производство съдът е издал изрично и в писмена форма разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение, което разпореждане е инкорпорирано в самата заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена на 02.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 48669/2013 г. по описа на СРС, 124 състав. Констатирал, е че разпореждането е издадено в писмена форма и е подписано от съдията-докладчик в рамките на неговата правораздавателна компетентност. В него ясно и недвусмислено е изразена волята на съда, а именно, че подадените със заявлението документи са 3 редовни от външна страна и че са налице предпоставките за уважаване на искането, поради което заявлението е уважено и е разпоредено длъжниците да предадат на кредитора процесните недвижими имоти. Съдът е постановил незабавно изпълнение, както и издаване на изпълнителен лист. В мотивите на съдебното решение е посочено още, че в наложилата се съдебна практика съдът издава изрично и отделно разпореждане в случаите, когато изцяло или отчасти отхвърля заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. В останалите случаи, когато подаденото заявление изцяло се уважава, съдът издава разпореждане, което инкорпорира в самата заповед.
Посочено е, че няма пречка да бъде издадено отделно разпореждане и в този случай, но ако това не е направено и разпореждането е инкорпорирано в самата заповед, това не представлява нарушение на правилата на ГПК и не може да обоснове извод за липса на този акт и нищожност на разпореждането и издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Развити са и съображения, че с инкорпорирането на разпореждането в самата заповед за изпълнение по никакъв начин не се нарушават правата на страните.
Правото на защита на длъжника е гарантирано с предвидените възможности за подаване на възражение и за обжалване на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение /чл.419 от ГПК/. Именно този ред е бил използван от ищеца за защита на правата му, видно от приложеното ч.гр.д.№ 4057/2014 г. по описа на СГС. По тези съображения предявеният иск е отхвърлен.
Настоящият състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания същото е правилно по следните съображения:
От фактическа страна е установено, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 5 от ГПК, подадено от „И.“ ЕАД /предишно наименование на „ОББ И.“ ЕАД, като промяната относно фирменото наименование на дружеството е вписана по партидата в Търговския регистър на 12.03.2018г./, е образувано ч.гр.д.№ 48669/2013 г. по описа на СРС, 124 състав. Заявителят е поискал издаване на заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи по чл. 417 от ГПК, с която длъжниците „К.Т.“ ЕООД /лизингополучател/, „К.“ ЕООД /солидарен 4 длъжник/ и Р. И.И. /солидарен длъжник/ да бъдат осъдени да предадат на кредитора подробно индивидуализираните в заявлението имоти въз основа на извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за финансов лизинг на недвижими имоти с опция за прехвърляне на правото на собственост. Съдът е уважил подаденото заявление в цялост, като на 02.12.2013г. е издал заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ и изпълнителен лист срещу всички длъжници.
С разпореждане от 20.12.2013 г. издадената заповед е била допълнена в частта й за разноските, дължими в полза на заявителя.
С определение по ч.гр.д.№ 7057/2014 г. по описа на СГС , влязло в сила на 28.05.2014г., въззивният съд е отхвърлил подадената от длъжниците „К.Т.“ ЕООД, „К.“ ЕООД и Р. И.И. частна жалба по чл. 419 от ГПК, насочена срещу разпореждането на първоинстанционния съд за допускане на незабавно изпълнение.
Длъжниците „К.Т.“ ЕООД , „К.“ ЕООД и Р. И.И. са подали в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането си. Заявителят „И.“ ЕАД е предявил иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, по който е било образувано т.д. № 1313/2014г. по описа на СГС, ТО. С решение от 13.01.2016г., влязло в законна сила на 20.02.2016г,. постановено по т.д. № 1313/2014г. по описа на СГС, е уважен предявеният иск срещу „К.Т.“ ЕООД и е признато за установено, че лизингополучателят дължи предаването на отдадените на лизинг недвижими имоти, съгласно договор за финансов лизинг на недвижими имоти с опция за прехвърляне на правото на собственост от 19.12.2008г. Производството по делото, в частта по предявените искове срещу „К.“ ЕООД и Р. И.И., е прекратено по съображения за недопустимост на иска поради липса на правен интерес на ищеца. Липсва произнасяне на сезирания с исковата молба съд относно правните последици на издадената срещу солидарните длъжници „К.“ ЕООД и Р. И.И. заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ, а задължението за това произтича от разясненията в т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г., ОСГТК на ВКС в хипотезите на прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК. Следователно, към настоящия момент формално е 5 налице влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, която е предмет на предявения в настоящото производство иск по чл. 270, ал. 2 от ГПК.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В чл. 270, ал. 2 ГПК е уредена процесуалната защита срещу нищожните решения. Разпоредбата дава възможност да се прогласява нищожност на съдебно решение по исков ред, и то безсрочно /в този смисъл са и разясненията, дадени в т. 8 и т. 9 от ППВС № 1/1985г./. Искът по чл. 270, ал. 2 ГПК цели отпадане на силата на присъдено нещо, с която влязлото в сила решение обвързва страните по делото и лицата по чл. 298, ал. 3 ГПК наследниците и частните правоприемници на страните. Именно затова надлежно процесуално легитимирани страни по иска с правно основание чл.
270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожност на влязло в сила съдебно решение са страните по това решение и техните универсални и частни правоприемници.
Тъй като нищожното съдебно решение създава привидност за признати и присъдени права, а постановилия го съд не може сам да констатира нищожността и да произнесе ново валидно решение, несъмнено е, че обявяването на нищожността може да бъде искана от всяка от страните по делото.
Разпечатката съдържа 33 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11e7046d-35bb-4c41-a5b9-8368a5698518