Решение № 123 от 13.03.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Враца, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. Иванова като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Въззивно гражданско дело № 20231400500364 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 200/10.04.2023 г. по гр. д. № 1384/2022 г. на Районен съд – Враца е осъдено, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД „Симекс“ ЕООД, с ЕИК *** да заплати на „ХардиАМС“ ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата 17 816,00 лева с ДДС, представляваща последната неизплатена част от дължимо възнаграждение по договор за изработка и доставка от 29.08.2019 г., за която е издадена фактура № **********/08.12.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 26.04.2022 г. до окончателното й изплащане. С решението е отхвърлен, като неоснователен предявения от „Симекс“ ЕООД срещу „Харди-АМС“ ООД насрещен иск, с правно основание чл. 211, ал. 1 ГПК вр. чл. 265, ал. 1, хипотеза втора от ЗЗД за сумата 9 816,17 лева, представляваща разликата между направените от „Симекс“ ЕООД разходи за поправката на недостатъците на извършената от „Харди-АМС“ ООД работа по договор за изработка и доставка от 29.08.2019 г. в размер на 27 632,17 лева (сбор от сумите по фактура № **********/18.04.2022 г., фактура № **********/05.05.2022 г. и фактура № 0**********/20.12.2021 г.) и сумата 17 816,00 лева с ДДС, представляваща последната 1 неизплатена част от дължимо възнаграждение по същия договор. Със същото решение е осъдено, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Симекс“ ЕООД да заплати на „Харди-АМС“ ООД сумата 1 112,64 лева – разноски по делото за държавна такса и депозит за вещо лице.

Решението е обжалвано от ответника по първоначалния иск „Симекс“ ЕООД.

Жалбоподателя твърди, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необосновано. На първо място, твърди нарушение на диспозитивното начало. Счита, че първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, в който установените факти противоречат на заявените от страните. На стр. 3 от обжалваното решение, съдът приел за установено, че уговорената цена по процесния договор е била в размер на 77 376,00 лева, а чл. 7 от договора и твърденията на страните сочели, че цената за пълното изпълнение на договора била в размер на 297 800,00 лева без ДДС или 357 360,00 лева с ДДС. На стр. 4 от Решението пък съдът установил друго: "Видно от фактура № **********/08.12.2020 г. същата е издадена от ищцовото дружество за заплащане на монтаж по т. 1.1, т. 1.2 и т. 1.3 към договор от 29.08.2019 г. за депо Златица и след приспадане на авансово внесена сума по фактурата се дължи сумата от 77 376,00 лв. с ДДС". На стр. 6 от Решението при така установеното съдът достигнал до следния правен извод, че: "По силата на процесния договор от 29.08.2019 г. ищецът се е задължил да извърши следните дейности: 1. окабеляване на ел. част, КИП и А и програмиране на софтуер за секция „Сортировка" в депо Златица, 2. окабеляване на ел. част, КИП и А и програмиране на софтуер за секция „Стабилизиране на подситова фракция" в депо Златица, 3. окабеляване на ел. част, КИП и А и програмиране на софтуер за машина „Компостообръщач" в депо „Златица", 4. изготвяне на техническа документация и инструкции за поддръжка и експлоатация на таблата за управление и обучение на персонал, т.е. според съда всички задължения по договора били свързани със софтуер и окабеляване, а не с хардуер и отново съдът установил, че посочената по договора цена била в размер на 77 376,00 лева. Така установеното от съда освен, че не съответствало на твърдяното от страните и подкрепено с писмени доказателства - договор, издадени фактури, преводни нареждания за извършени плащания, не можело да се разглежда и като явна фактическа грешка, доколкото на няколко места в съдебното решение първоинстанционният съд обосновавал противоречиви правни изводи, от които не можело да се разбере и правната логика на формираните мотиви върху погрешно установените факти. От една страна съдът приел, че това е цената за цялостно изпълнение по процесния договор и то като приел на стр. 6 от решението, че тази цена била договорена само за задълженията по т. 1.1, т. 1.2 и т. 1.3 от договора, но не и за останалите задължения по него, тъй като за тях при подписването на договора страните не били „предвидили финансова санкция за изпълнителя.". От друга страна съдът определял тази сума като остатък за плащане по процесната фактура, а не като цялостна цена за изпълнение на предмета на договора. Тези противоречия при установяването на фактите противоречали не само на събраните писмени доказателства, на твърденията на страните, но и на обикновената и математическа логика - с оглед изброяването на сумите за плащане, договорени за отделните 2 етапи на изпълнение, чийто сбор надхвърлял посочената сума. При определяне на предмета на делото и разпределяне на доказателствената тежест още в своето определение № 1319 от 02.09.2022 г. първоинстанционният съд определил, че всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения, в случая ищецът по първоначалния иск „ХАРДИ-АМС"ООД следвало да докаже източника на задълженията/наличие на валидно възникнали права и задължения по договор за изработка и доставка от 29.08.2019 г. и точното изпълнение на задълженията си по същия договор/. Още с приетите и приложени по делото първоначална искова молба, отговор на първоначалната искова молба, насрещна искова молба и отговор на насрещната искова молба, заедно с приложените към тях писмени доказателства било прието като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че страните са били в облигационни отношения по силата на договор за изработка и доставка от 29.08.2019 г.. Претенцията на ищеца се основавала на твърдяно от него неизпълнение от страна на другата страна по сключен между страните договор за изработка от 29.08.2019 г., изразяващо се в незаплатен остатък от общото договорено между страните възнаграждение. Ищецът твърдял, че е изпълнил изцяло договорните си задължения като предал на възложителя всички възложени дейности и изделия без забележки с протокол №0020-893 от 10.03.2020 г.. Ответника възразил, че ищеца се задължил да извърши следните дейности, включени в предмета на договора по чл.

1 от същия, както следва: 1.1. Окабеляване ел. част, КИП и А и програмиране на софтуер за секция Сортировка депо Златица; 1.2. Окабеляване ел. част, КИП и А и програмиране на софтуер за секция Стабилизиране на подситова фракция в депо Златица; 1.3. Окабеляване ел. част, КИП и А и програмиране на софтуер за машина компостообръщач в депо Златица;

1.4. Да изготви техническа документация и инструкции за поддръжка и експлоатация на таблата за управление и обучи персонал. Наред с горните дейности, видно от договора за изработка ищецът се задължил по чл. 4, ал. 3 да инсталира и въведе в експлоатация доставеното оборудване, както и да проведе обучение на операторите, които ще го управляват. Освен това ищецът се задължил по чл. 10 от договора да предостави пълна гаранция за качеството на технологичното оборудване за срок от 24 месеца, като през този срок се задължил за своя сметка да отстранява проявилите се дефекти или да заменя дефектните детайли или изделия с нови такива. В исковата си молба ищецът твърдял, че е изпълнил договорните си задължения по чл. 1, т. 1-3 от Договора, като доказателство представил Протокол №0020-893 от 10.03.2020 г., според който доставил: 1.Ел.табло със софтуер за управление на сепарирането;2.Ел.табло със софтуер за управление на стабилизирането на подситова фракция;3.Ел.табло със софтуер за управление на машината за разбъркване и размесване на компост. Също така от протокола било видно, че посочените ел. табла са доставени в производствения цех на ответника СИМЕКС ЕООД в ***, ***, а съгласно чл. 1 от Договора задължението на ищеца по т. 1.1, т. 1.2 и т. 1.3. не се изчерпвало с доставка на ел. табла и съответния им софтуер до производствения цех, а задължението било за окабеляване ел. част, КИП и А, заедно с програмиране на софтуер за секции Сортировка и Стабилизиране на подситова фракция, както и на машината за компостообръщач на място в депо Златица. Такъв бил изричният текст на цитираната клауза 3 от договора, както и клаузата на чл. 4, ал. 4 от същия, според която задължение на ищеца било не само да достави, но и да инсталира и въведе в експлоатация доставеното оборудване в депо Златица, както и да проведе обучение на операторите, които ще го управляват.

Въпреки възраженията относно неизпълнението на тези задължения от страна на „ХАРДИАМС" ООД, първоинстанционният съд направил погрешен извод като приел, че цената на договора е дължима само за изпълнението на задълженията по т. 1.1, т. 1.2, и т. 1.3 от него, но не и за останалите задължения по него, като практически ги изключил от предмета на договора, като приел, че за неизпълнението им страните, не били договорили финансова санкция за изпълнителя. При внимателен прочит на процесния договор ясно се установявал обхватът на предмета на договора и всички договорени права и задължения на страните, извън посочените по т.1.1, т. 1.2 и т. 1.3 от чл. 1 на същия. Освен това в чл. 7 от договора било записано, че договорената цена е за пълното изпълнение на предмета на договора, като независимо от факта, че са определени различни етапи за заплащането на цената волята на страните била достатъчно ясна, относно дължимостта на договорената цена за пълното изпълнение на договора, а не само за отделни задължения на изпълнителя. Съгласно чл. 20 от ЗЗД при тълкуването на договорите трябвало да се търси действителната обща воля на страните.Отделните уговорки трябвало да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Нямало никаква правна логика две страни, които са търговци и са сключили помежду си търговска сделка с подробно разписани права и задължения, да изключат от обхвата на договорената цена, заплащането на изпълнението на част от задълженията по договора като с изричния текст на чл. 7 от договора било прието, че цената е за пълното изпълнение на предмета на договора. Направените обратни правни изводи на съда в обжалваното решение били довели не само до нарушение и неправилно прилагане на материалния закон, но и до нарушаване на съдопроизводствените правила като след като е изключил изпълнението на горепосочените задължения от предмета на договора, съдът неправомерно изключил доказването на изпълнението им и от предмета на делото. По този начин съдът игнорирал всички останали събрани доказателства по делото и постановил решението си позовавайки се само на представените от ищеца доказателства, а именно:

Протокол №0020-893 от 10.03.2020 г.. Като доказателство за извършеното окабеляване в депо Златица съдът приел и кредитирал представените измервателни протоколи от ищеца.

Съгласно чл. 9 от Договора приемането на отделните доставки, окончателното изпълнение на договора, извършените технологични изпитания, ремонти и други се извършвало с приемо-предавателни протоколи, подписани от двете страни. В този смисъл било и договореното по чл.6/1/ от Договора. Целта на тези договорки и условия по Договора била, чрез предвидените протоколи да се удостовери приемането на работата от страна на възложителя и изпълнението на задълженията по договора на изпълнителя. Приемането на извършената работа обхващало, както фактическото действие - разместването на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност било израз на одобряването му. Представените с отговора на насрещната искова 4 молба от „ХАРДИ-АМС" ООД 29 броя измервателни протоколи били изготвени и подписани едностранно от ищецът и не можели да бъдат приравнени на приемопредавателните протоколи, изискуеми съгласно договора. Съда пренебрегнал действителната воля на страните по договора относно начина на приемане на работата, а именно, чрез двустранно подписани протоколи, а не чрез едностранно съставени и подписани от ищеца такива, които освен всичко друго достигнали до възложителя найкъсно в края на 2021г., както установил съдът, почти година след датата на издаване на процесната фактура от ищеца, по която се иска доплащане на остатък в производството.

Разпечатката съдържа 18 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11e6f44c-6969-4314-a511-7a194de2cb61