Определение № 886 от 15.09.2020, Окръжен съд - Кърджали
- Съд
- Окръжен съд - Кърджали
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 173/2020
- Вид
- Определение № 886
- Подписан
- 15.09.2020
- В сила
- 15.09.2020
- Състав
- Деян Георгиев Събев, Георги Стоянов Милушев, Габриел Росенов Русев
Цитирани разпоредби
- чл.26 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.39 · Закон за задълженията и договорите
- чл.40 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 217 · Наказателен кодекс
- чл.217 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал.5 и ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал.5 и ал.6 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243 ал. 8 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 886
Окръжен съд – К.
15.09.2020 г.
Град К.
I. състав
На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:
Членове:
Деян Г. Събев
Георги С. Милушев
Габриел Р. Русев
Прокурор:Окръжна прокуратура - К. като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20205100600173 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243 ал. 8 НПК.
С Определение № 115/08.05.2020 год., постановено по Ч.н.д. № 521/2020 год., К. районен съд е потвърдил Постановление от 24.04.2020 год. за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура - К. по досъдебно производство № 60/2014 год. по описа на ОД на МВР – К., по обвинението срещу Р.Ф., за извършено престъпление по чл.217 ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Против определението е постъпила жалба от Т.Х. от гр.С., който чрез повереника си – адв.Л.Д. от АК – С., го обжалва като неправилно и необосновано. Твърди се в жалбата, че изнесените от жалбодателя факти за неправомерни действия от страна на Ф.Ф. и Р.Ф. по повод продажба на дружествените дялове на Т.Х. в „Т. – С.” ООД – гр.К. на цена 3 000 лева не са изследвани обективно, в цялост и експертно във финансов, стопански и търговско - правен план. Излагат се съображения, че с ъдът се е ограничил да анализира два противоположни източника на доказателства - обясненията на Ф.Ф. и от Р.Ф. от една страна , и тези на Т.Х. и Е.Х , като тези естествено противоположни и взаимно изключващи се като достоверност източници на доказателства не са проверени с други възможни процесуални способи, още 1 по- малко е проявена задълбоченост, като са игнорирани писмени данни за реалното финансово състояние на дружеството, съотв. реалната стойност на дружествените дялове на жалбоподателя. Жалбодателят сочи, че не е изследвано и доколко цената от 3 000 лева фактически е платена при очевидното „договаряне сам със себе си ” от страна на Р.Ф.. Въпреки, че прокурорът е приел, че „не е установено каква е била действителната воля на страните по повод издаденото пълномощно”, очевидно е приел превес на версията на лицата, срещу които е насочен сигнала. Изцяло била игнорирана и оставена без анализ оценителната и счетоводна експертиза, според която пазарната стойност на имуществото на дружеството към 31.08.2009 г., възлиза на 300 500 лева, а дружественият дял на Т.Х. възлиза на 180 300 лева.
Жалбодателят намира за неясен логическия механизъм, по силата на който на база оскъдните събрани данни било прието, че Р.Ф. към момента на сделката не е бил добре запознат с дейността и състоянието на фирмата и не е злоупотребил съзнателно с доверието на жалбоподателя , като е извършил продажбата на дяловете му при неоправдано ниска цена, изцяло в свой интерес и при пълно неглижиране на интересите му. Изводът за липса на субективна страна - пряк умисъл у Р.Ф. за пр естъпление по чл. 217 от НК бил произволен, почиващ на преимуществено ценените обяснения на Р.Ф. и поксазанията на Ф.Ф., без проверка и събиране на други доказателства в рамките на едно протичащо почти 10 години досъдебно производство. Счита, че прокуратурата е могла да разпита и други лица, имащи отношение към дейността и отношенията на съдружниците в „Т.- С. ” ООД, вкл. адв. М.С..
Твърди се още в жалбата, че за да постанови атакувания акт, както решаващият прокурор, така и решаващият състав на КРС, са се позовали на изцяло невярното твърдение, че гражданските съдилища не са уважили изковете на пострадалото лице, като истината била съвършено друга жалбоподателят Т.Х. е спечелил с окончателни съдебни актове (влезли в сила решения) абсолютно всички искове по заведените от него граждански и търговски дела. Счита, че неизследването на доказателствата в тяхната нееднозначност и неизвършването на необходими за обективното установяване на фактическата обстановка действия са довели до незаконосъобразно произнасяне, съдържащо неправилен фактологичен преразказ и незадълбочени правни изводи за липса на състав на престъпление от общ характер. Моли обжалваното определение на първоинстанционния 2 съд да бъде отменено.
Препис от жалбата е връчен на обвиняемия Р.Ф.Ф. и неговия защитник, като от последния е постъпило писмено възражение, с което изразява становище, че жалбата е неоснователна и необоснована. Излага съображения, че предоставената на обвиняемия Ф. от жалбодателя Т.Х. представителна власт, е давала право на обвиняемия да извършва всякакви разпоредителни действия, вкл. и продажбата на собствените на Х. дружествени дялове, като сключвайки договора за продажба на тези дялове обвиняемият е имал съзнанието, че има право да извърши такава сделка, предвид изричното му упълномощаване, като в пълномощното не била определена конкретна цена за продажбата на дружествените дялове. Твърди се във възражението още, че по делото не били налице доказателства, които да водят до извода, че продавайки сам на себе си дяловете на Т.Х. за сумата от 3 000 лв., обв. Р.Ф. е искал да ощети чуждото имущество, респ. не можел да се направи категоричен извод за съставомерност на деянието от субективна страна. Моли да бъде отхвърлена жалбата на Т.Х. против определението на първоинстанционния съд.
Препис от жалбата е връчен и на РП – К., която не е изразила становище по нея.
Окръжният съд, като извърши проверка изцяло н а правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.8 от НПК, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано да обжалва определението на първоинстанционния съд лице, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Досъдебно производство № 60/2014 год. по описа на ОД на МВР – К. е образувано по реда на чл.212 ал.1 от НПК с Постановление за образуване на досъдебно производство от 06.08.2014 год. на прокурор от РП – К. срещу неизвестен извършител за това, че на 11.08.2009 год. в гр.К. съзнателно ощетил чуждо имущество, поверено му да го пази и управлява, като от деянието са последвали значителни щети – престъпление по чл.217 ал.4, във 3 вр. с ал.1 от НК.
В хода на разследването, с Постановление на разследващия орган от 06.11.2019 год. в качеството на обвиняем е привлечен Р.Ф.Ф. от гр.К. за това, че на 11.08.2009 год. в гр. К., като пълномощник на Т. Х., съзнателно е действал против законните интереси на представлявания Т. Х., като от това деяние са последвали значителни щети в размер на 181 059 лева престъпление по чл. 217 ал.4, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
След извършване на разследване и събиране на гласни доказателства, установени чрез разпит на свидетели, изготвяне на съдебно – счетоводна и съдебно – оценителна експертизи, както и приобщаване на писмени доказателства, с Постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.04.2020 год. прокурор от Районна прокуратура – К. е прекратил досъдебно производство № 60/2014 год. по описа на ОД на МВР К., на основание чл.243 ал.1, т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК – поради липса на извършено престъпление. За да постанови посочения прокурорски акт, прокурорът е описал в постановлението за прекратяване приетата от него фактическа обстановка, а именно:
Обвиняемият Р.Ф. бил син на св.Ф.Ф. от гр.К.. Св.Ф.Ф. и св.Т.Х. били роднини по съребрена линия. Св.Т.Х. живеел преимуществено в Република Т..
През 2002 год. св.Ф.Ф. и св.Т.Х. учредили търговско дружество „Т.-С.” ООД - гр. К., в което двамата били съдружници, с капитал 5 000 лв., разпределен в 100 дяла по 50 лв., от които 60 дяла за св.Т.Х., и 40 дяла за св.Ф.Ф., който бил избран за управител на дружеството. Предмет на дейност на дружеството бил строителство и монтажи, строителни ремонти, реконструкции на сгради, помещения и халета, добив на строителни материали от кариера, производство и монтажи на машини и съоръжения, вътрешна и външна търговия, покупко - продажби на промишлени и битови стоки, транспорт в страната и чужбина, търговско представителство и посредничество, ресторантьорска и хотелиерска дейност, услуги, туристическа дейност, търговия с недвижими имоти, покупко - продажба на стоки и други дейности и услуги, незабранени със закон. Управлението на дружеството се осъществявало от съдружника и управител на дружеството св.Ф.Ф.. От своя страна, св.Т.Х., тъй като преимуществено пребивавал в 4
Република Т., бил уведомяван от управителя Ф.Ф. за дейността на дружеството.
С течение на времето участие в дейността на дружеството започнал да взима и обв.Р.Ф. - син на св.Ф.Ф..
На 04.09.2008 год. св.Т.Х., в качеството си на съдружник в „Т.-С.” ООД, със седалище и адрес на управление - гр.К., ул.„Т.” № *, упълномощил обв.Р.Ф. с права да представлява „Т.-С.” ООД пред съдебни, данъчни, митнически и други държавни органи и частни лица като извършва всякакви правни и фактически действия от името и за сметка на същото.
На 30.04.2009 год., при посещение в гр.К. св.Т.Х. с Пълномощно, с нотариална заверка на подписи и съдържание от Г.Х., нотариус в района на РС-К., вписана в регистъра на Нотариалната камара с № *, упълномощил обв.Р.Ф. с широк кръг права, между които: да се разпорежда с недвижимите имоти на дружеството - да ги продава, дарява, заменя и др. на когото сметне за необходимо и на каквато цена прецени; да подава до Общото събрание на дружеството молба от негово име като съдружник за прекратяване участието му като съдружник в дружеството, да го представлява пред Общото събрание на дружеството при вземане на решения за прекратяване на участието му като съдружник в дружеството и прехвърлянето на дружествените му дялове на други лица, в т.ч. и на самия него (т.е. на обв. Р.Ф.); да се разпорежда с дружествените му дялове в дружеството след вземането на решение за прекратяване на участието му в дружеството, в т.ч да ги продава, дарява и др., включително на самия себе си и да получава и се разпорежда със сумите, получени срещу дружествените му дялове и др. имущество, като във връзка с това го представлява пред Общото събрание на дружеството и гласува при вземането на решения, както намери за добре (ако това е необходимо) и го представлява и подписва навсякъде, където е необходимо; включително да подписва договори и нотариални актове за разпоредителни сделки с дялове и имоти.
От своя страна, по силата на предоставения му обем представителна власт, съгласно горецитираното пълномощно, обв.Р.Ф. на 04.05.2009 г од., в качеството на пълномощник на Т.Х. отправил тримесечно предизвестие до 5
ОС на „Т.-С.” ООД - гр. К. за прекратяване на участието на св.Т.Х. като съдружник и декларирал желанието му да прехвърли дяловете си на друго, определено от Общото събрание лице. На 05.05.2009 год. обв.Р.Ф. депозирал молба до Общото събрание на „Т.-С.” ООД - гр. К. за приемането му като съдружник.
На 10.08.2009 год. било проведено Общо събрание на съдружниците на „Т.-С.” ООД, на което присъствали св.Ф.Ф. и обв.Р.Ф., в качеството му на пълномощник на св.Т.Х.. На това Общо събрание били взети следните решения: дадено било съгласие съдружникът Т.Х. да прекрати участието си в „Т.-С.” ООД; обв.Р.Ф. бил приет като съдружник; дадено било съгласие прекратилия участието си съдружник Т.Х. да прехвърли собствеността на притежаваните от него 60 дяла по 50 лв. всеки, на обща стойност 3 000 лв., на новоприетия съдружник, а именно - обв.Р.Ф.; за управител на дружеството бил избран обв.Р.Ф., който да управлява и представлява дружеството заедно и поотделно с управителя Ф.Ф.; управителят Ф.Ф. бил оправомощен да сключи договор за възлагане на управлението от името на дружеството с избрания управител; изменен бил чл. 5 от дружествения договор относно разпределението на дяловете, съгласно който Ф.Ф. притежава 40 дяла по 50 лева, или общо 2000 лв., а Р.Ф. притежава 60 дяла по 50 лв., или общо 3000 лв.; изменен бил чл.7 от дружествения договор относно представителството на дружеството, съгласно който същото се управлява и представлява заедно и поотделно от Ф.Ф. и Р.Ф.. Възложено било на управителите да направят постъпки за вписване на настъпилите промени в Търговския регистър.
На 11.08.2009 г од. с договор за продажба на дружествени дялове с нотариална заверка на подписите, Т.Х. - продавач, представляван от обв.Р.Ф., продал на обв.Р.Ф. собствените си 60 дяла от капитала на „Т.-С.” ООД по 50 лв. всеки един, за сумата от 3 000 лв., като в договора било посочено, че тази сума продавачът е получил напълно и в брой от купувача , чрез пълномощника си. На 11.08.2009 год. бил подписан и изменения дружествен договор. Обвиняемият Р.Ф. заявил промените в дружеството и същите били вписани в Търговския регистър.