Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 464 от 13.06.2018, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 680/2017
Вид
Решение № 464
Подписан
13.06.2018
В сила
21.01.2019
Състав
ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 214 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 365 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 104 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 193 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 193 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 22 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 127 · Търговски закон
  • чл. 129 ал. 2 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н И Е

№………./13.06.2018 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на десети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА при секретар Капка Микова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 680 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на гл. 37 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.3 ГПК).

Приети са за разглеждане обективно съединени допустими искове, предявени от

А.Д.Д., ЕГН ********** ***, срещу И.М.А. ЕГН ********** ***, за заплащане както следва: сума в размер на

26 000 лв, претендирана като цена на продаден дружествен дял от капитала на „Ел Торо Мексикан грил“ООД, ведно със законна лихва от предявяване на иска, и сума в размер на 1685,24лв, претендирана като обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение, считано от покана за плащане на 14.09.2015г до подаване на заявление по чл. 417 ГПК на 05.05.2016г.

Ищецът твърди, чрез адв. Б. (ВАК) със съд. адрес: ***, че с ответната страна са били съдружници с равни дялове и права на управление в „Ел Торо Мексикан грил“ООД, като на 06.03.2014г. се договорили ищеца да прехвърли на ответника своя дружествен дял с номинал 20 000лв срещу цена от 26 000лв, платима от купувача А. по посочена от продавача банкова сметка *** Д.. Тъй като не получил плащане, продавачът поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.

5048/2016г на ВРС въз основа на този договор, но поради пропускане на срок за уведомяване на съда по чл.415 ал. 5 ГПК, издадената заповед и приведения в изпълнение лист били обезсилени, като съдът издал обратен изпълнителен лист за възстановяване на принудително отнети от длъжника (по дело, водено от ЧСИ Стоян Якимов) общо 10 362,47 лв до прекратяването на изпълнението. Като счита, че в хода на предприетото срещу него насрещно изпълнение ще загуби получените по заповедта суми, моли за осъждане на купувача за цялата дължима цена, със съответното обезщетение за забавеното изпълнение.

Ответникът, чрез адв. И.И. ***, оспорва правото на ищеца да търси плащане, което е уговорил в полза на трето лице, като сочи, че в чл.3 ал.3 от договора продавачът е изявил изрично съгласие цената да бъде платена на бенефициент. Възразява за плащането на сумата от 9477,61лв, събрана принудително по обезсиления изпълнителен лист, като счита, че до този размер процесния дълг е бил погасен.

Ответникът е предявил за установяване пред съда, евентуални възражения за прихващане с насрещни свои вземания, в поредност на разглеждане, в случай на установяване на дължимост на вземането на ищеца, както следва:

1. с ликвидно вземане по обратен изпълнителен лист за връщане на сума, събрана преждевременно принудително без изпълнително основание и титул като част от спорната цена в размер на 9477.61лв, платени на взискателя по обезсилената заповед

2. с вземане за компенсаторна неустойка в размер на 13 274,01лв, претендирана като обезщетение за неизпълнено задължение на продавача да декларира всички задължения на предприятието и вземане за начислено обезщетение за забавено плащане на тази неустойка, в размер на 3088,50лв, претендирано за периода от покана 11.05.2015 до предявяване на отговора.

Купувачът се позовава на невярно деклариране от продавача на скрити задължения на предприятието (в изрична клауза на чл. 7 ал.2 т. 5 от договора), което е било уговорено като основание за компансаторна неустойка. Твърди, че при сключване на продажбата страните са договорили престации съответни на обявени от продавача в отделен анекс № 1 задължения на предприятието, като са се съгласили при установяване на невярно деклариране на размера им купувачът да бъде компенсиран с неустойка в размер на „скритите“ задължения, надхвърлили 2000лв. Същевременно продавачът не изпълнил и уговорката да предаде счетоводната документация на предприятието. Едва след предявяване на различни претенции от контрагенти на дружеството, купувачът установил и недекларирани в анекса, но съществували към 06.03.2014 значителни по размер задължения, възлизащи на поне 22 559.91лв., до който размер е възникнало и вземане за неустойка. Същевременно, част от декларираните от продавача задължения се оказали в по- малък размер, като разликата между скритите и обявените задължения достигнала 13274.01лв, до която сума ответникът претендира неустойката и счита, че може да прихваща от цената. Задълженията са индивидуализирани чрез кредитори и размери, за които за издаване фактури в период м. 08.2013г., 01.01.2014 -

06.03.2014г, както и фактури издавани по–късно за задължения, произтичащи от договори сключени по-рано и ползвани услуги до м. февруари 2014г включително, както и данъчни декларации по ЗДДС за октомври 2013 - април 2014г. и плащания извършени от купувача.

Ищецът оспорва евентуалните възражения. Сочи, че част от присъдената в обратния изпълнителен лист сума вече е възстановена в резултат на приложен спрямо него изпълнителен способ и съответно насрещното вземане не съществува в този размер. Оспорва дължимост на неустойката. Сочи, че въпреки уговорката в договора, не могат да се отчитат като „скрити“ задължения, които са били отразени в счетоводството (декларирани данъци за внасяне), както и дори и да не са били осчетоводени са били известни на купувача в качеството му на управител на същото дружество, водил управлението от края на 2013г, и сключвал договорите, породили тези задължения (договорите за реклама, счетоводно обслужване, адвокатска услуга). Като счита, че всички посочени от ответника невключени в анекс № 1 задължения в дружеството са били известни лично на купувача, оспорва наличието на укрити с невярна декларация действително „скрити“ дългове, за които е била уговорена и неустойката.

По същество пълномощникът на ищеца излага становище за основателност на иска, като пледира за отхвърляне на възраженията на ответника. Сочи, че събраните доказателства категорично изключват укриването на задължения, които не е можело да не са известни на съуправителя на дружеството и съответно липсва основание за пораждане на отговорността, компенсирана с договорната неустойка. Позовава се и на вече събрани принудително суми, с които задължението по обратния изпълнителен лист е намаляло. Моли претенциите да бъдат уважени.

Представителят на ответника поддържа насрещните си възражения. В писмено становище, подробно излага съображения за зачитане на плащането по издадената срещу него заповед за изпълнение като погасяване на претендираната цена и за основателност на насрещната му претенция за неустойка. Позовава се на изричното изявление на продавача за декларираните като обявени на купувача скрити задължения, което не е покрило всички неизвестни за него вземания на кредитори. Сочи, че вещото лице е констатирало за несъответствието на осчетоводените обороти и предявените към дружеството претенции, а в специално съставния анекс не са посочени задълженията, които ищецът счита, че ответникът е знаел. С доводи за липса на идентичност между знание за наличие на договор и знание за задължение по него оспорва репликите на насрещната страна и пледира за пълно, евентуално частично отхвърляне на иска, след уважаване на прихващането с насрещните му вземания.

Страните претендират насрещно и определяне на разноски, уточнени по размер в неоспорени списъци по чл. 80 ГПК (л.

219 и 220).

Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно определение № 3954/08.12.2017г(л.126). В първо съдебно заседание (л.175) е утвърден коригиран устен доклад по проекта(л.129-131) след уточняване на твърдения по фактите по възражение на ответника и заявяване на начин на изплащане на парична претенция.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По основната претенция:

Въз основа на съвпадащи и изрично признати твърдения, съдът е докладвал като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:

Насрещните страни са сключили на 06.03.2014г. договор за прехвърляне на притежаван от Д. дружествен дял с номинал 20 000лв или 50% от капитала на „Ел Торо Мексикан грил“ООД срещу цена от 26

000лв, платима от купувача А. по посочена от продавача банкова сметка с титуляр Д.. Няма спор, че до предявяване на иска това лице не е потърсило плащане на сумата, нито че по друг начин се е позовало на тази уговорка.

Не се твърди предложено доброволно плащане от страна на купувача било по посочената банкова сметка, било по друг безкасов начин.

Между страните е безспорно и проведеното от продавача принудително изпълнение по издаден изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. 5048/2016г на ВРС въз основа на документ по чл. 417 ГПК идентичен с процесния договор за продажба на дялове. С определение № 9717/09.09.2016г по гр.д. 5048/2016г на ВРС (влязло в сила на 26.01.17г) заповедта и изпълнителния лист по нея са обезсилени. Не се спори и за факта, че от купувача са били принудително отнети (по дело, водено от ЧСИ Стоян Якимов) общо 10 362,47 лв до прекратяването на изпълнението поради обезсилване на листа, като за цялата тази сума на длъжника по изпълнение, на 11.05.2017г е бил издаден и обратен изпълнителен лист.

При така установените безспорни факти съдът прави следните правни изводи: сключеният договор за продажба на дружествен дял между съдружници поражда задължение за купувача да заплати уговорената цена от 26 000лв, което е станало изискуемо с настъпване на падежа на 06.09.2015г. Пропускане на така уговорения срок за плащане поражда отговорността на ответника за неизпълнение (чл. 79 ЗЗД). Доводите на ответника срещу легитимацията на продавача да търси реалното изпълнение на това задължение поради отклоняване на правото му към трето ползващо се лице са неоснователни. Дори и да се приеме, че клаузите по чл. 3 ал.2 и 3 от договора (в които като начин на плащане е указана банкова сметка на трето лице и е потвърдено съгласие на продавача това трето лице да получи изпълнение по начин, освобождаващ длъжника от отговорност), отразяват именно уговорка в полза на бенефициент, това не променя правата на ищеца. Като главна страна по договора продавачът разполага с право да оттегли тази клауза преди третото лице да се е позовало на нея (чл. 22 ал.1 ЗЗД). В случая няма данни бенефициера да е извършил действие, осуетяващо такова оттегляне, а несъмнено предявяването първоначално на заповедно искане, а в последствие и искова молба за реално изпълнение на задължението за плащане инкорпорират волята на уговорителя да оттегли уговорката в полза на третото лице.

Възражението за погасяване чрез плащане в хода на изпълнително производство по издадената заповед за незабавно изпълнение е също изцяло неоснователно.

Издаването на обратен изпълнителен лист е предвидено като облекчена процедура за възстановяване на събрани без основание суми по отречено право на взискателя да задължи полученото по обезсилено изпълнително основание и титул (по анал. от чл. 415 ал.5 ГПК, т. 13 от ТРОСГТК 4/2013г на ВКС). По аргумент на обратното от чл. 433 ал. 4 вр. чл.1 т. 3 и 4 ГПК в тази хипотеза отпадат всички ползи за взискателя, получени поради неоснователно принудително изпълнение, съответно и с обратна сила отпада и погасителния ефект на изпълнението на правото, удостоверено в обезсиленото основание. Ето защо нищо от събраните от ЧСИ Стоян Якимов суми не може да бъде запазено от взискателя и съответно нищо не погасява дълга, предмет на настоящото производство.

Налага се краен извод за установен изискуем с настъпване на уговорен падеж дълг, в размера, претендиран от ищеца. Това налага и разглеждане на евентуалните възражения за прихващане с твърдяните насрещни вземания на ответника.

По възражението за дължима сума по обратния изпълнителен лист:

С разпореждане № 19231/02.05.2017г по приложеното гр.д. 5048/2016г на ВРС (л. 149) ответникът е легитимиран да възстанови всички неоснователно събрани суми по обезсилената заповед. Видно от удостоверените плащания в хода на това прекратено принудително изпълнение (л. 141) общата дължима сума от 10 362,47 лв. е формирана от сбор на получени от взискателя на пет отделни вноски общо 9477,61лв и останали за сметка на взискателя събрани от длъжника такси в размер от 884,86лв.