Решение № 101 от 23.04.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. С., 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500084 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решениe № 172/23.12.2024 г. по гр. д. № 319/2022 г. Девински районен съд е отхвърлил предявените искове от П. К. С. против Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР, да заплати сумата от 1 671, 25 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за периода от 17.10.2019 г. до 17.10.2022 г ., на основание чл.

178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 187 ал. 1 от ЗМВР, ведно с лихва за забавено плащане в размер на 233, 97 лева за периода от 21.11.2019 г. до 17.10.2022 г., както и законна лихва от 18.10.2022 г. – като неоснователни; ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 190 лева; ответникът е осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 190 лева съобразно уважения размер от иска.

Това решение се обжалва пред С.ски окръжен съд от ищецът П. К.

С., чрез пълномощник адв. А.Ш., с оплаквания, че неправилно – незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществени процесуални нарушения.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че в действалите за процесния период множество наредби, липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 81213-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд с коефициент 1, 143, като с отмяна на тази наредба 1 през 2016 г. е налице законова празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за служителите в МВР, поради което следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Твърди се, че противното разбиране би поставило държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците по трудово правоотношение. Прави се позоваване на Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. и Решение № 14/27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ІV г.о. на ВКС. Сочи се, че приложението на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния принцип на равенство и надопускане на дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС.

Твърди се в жалбата, че по отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а ал. 2 от ЗДСл предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд; ЗМВР и ЗДСл и издадените въз основа на ЗМВР наредби съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, като могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин, различен от уредбата на КТ, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните решения, предвидени по КТ.

По-нататък в жалбата се прави позоваване на решение от 24.02.2022 г. на СЕС по дело № С-262/2020 г., като по повод приетото в него се сочи, че с промяната на ЗМВР не са предвидени мерки за защита, които да ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички държавни служители по т. 1, включително и неполагащите труд през нощта.

Във връзка с Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС се сочи, че понятието „компенсаторни механизми“ е твърде общо, защото нито в закона, нито в наредбите, последвали тази от 2014 г., е предвиден компенсаторен механизъм /придобивка, привилегия и т.н./, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и която да е била въведена допълнително именно с цел да компенсира полагащите нощен труд полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за този труд, получавано чрез прилагане на методиката на чл. 31 ал. 1 от наредбата от 2014 г. Сочи се, че в МВР има значителен брой служители, които не работят на смени и не полагат нощен труд, които също са служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, като разпоредбите на чл. 178 ал. 1 т. 1 – 6, чл. 179 ал. 1 и ал. 4, чл. 181 ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 182, чл. 182 ал. 1 и ал. 3, чл. 184 ал. 1, чл. 185 ал. 1, чл. 186, чл. 186а, чл. 187 ал. 5, ал. 6 и ал. 7, чл. 189, чл. 190, чл. 191, чл. 233, чл. 234 и чл. 238 от ЗМВР и чл. 69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение на служители, които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен труд. Така социалните придобивки, уредени в ЗМВР, не компенсират поголямата продължителност на нощния труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 2 от ЗМВР, защото те се ползват и от служители, които не полагат нощен труд, а някои от тези придобивки се ползват и от лица в трудово правоотношение.

По-нататък във въззивната жалба се прави позоваване на Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2024 г. на СЕС, в което се приема, че чл. 12 б. а от Директива 2003/88 и чл. 20 и чл. 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-специално – до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, като цитираните разпоредби трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. В тази връзка се сочи, че в Тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2020 г., което е възпроизведено и в обжалваното решение, разликата в третирането е оправдана именно със „съображения от правен порядък“ по смисъла на чл. 74 и чл. 75 от решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. – „воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта“ и че „при разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми …“.

Сочи се в жалбата, че в т. 76 от решението на СЕС от 24.02.2022 г. обаче за подобно съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането, освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция…“. Твърди се, че именно спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона не са адекватно съобразени от законодателя, след като полагането на нощен труд от работещите на смени служители на МВР всъщност не се овъзмездява с компенсаторни механизми.

Сочи се в жалбата, че в обжалваното решение се цитират и други съдебни актове, които изцяло преповтарят мотивите на Тълкувателното решение от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, постановени преди Определение от 29.07.2024 г. по дело № С-435/2024 г. на СЕС, съответно никъде в цитираните съдебни актове на ВКС не се обсъждат разрешенията, дадени с цитираното определение на СЕС.

Твърди се в жалбата, че неправилно е изчислено и претендираното 3 юрисконсултско възнаграждение, защото производството е образувано по три предявени иска, като претендираното юрисконсултско възнаграждение е изчислено не на брой искове, а като общ сбор от сумите по трите иска, съответстващо на уважения размер от сбора от претендираните суми. По същия начин е изчислено и претендираното адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение, като бъдат уважени исковите претенции; претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е депозиран отговор на въззивната жалба от ответникът Главна дирекция „Гранична полиция“, чрез главен юрисконсулт М.Х., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана.

В отговора се сочи, че обжалваното решение е постановено с оглед Тълкувателно решение № 1/2020 от 15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г.

Прави се позоваване на решение по дело № сІ262/2022 г. на СЕС, като се твърди, че не се налага преобразуване на нощния труд в дневен, тъй като в защита на полицаите и пожарникарите, на държавните служители в МВР, има предвидени други мерки, които позволяват компенсиране на особената тежест на полагания от тях нощен труд, а именно по-голям размер платен отпуск, възможност за ранно пенсиониране и др.

Твърди се, че прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187 ал. 1 от ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта, като неблагоприятните последици са компенсират със съответни компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, по-голям основен платен годишен отпуск, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и по-благоприятни условия за придобиване право на пенсия, пенсиониране при условията на първа категория труд. Твърди се, че изводите на районния съд не противоречат и на постановеното Определение на СЕС от 29.07.2024 г. по дело № С-435/2023 г.; прави се позоваване на Решение № 84/08.02.2024 г. по гр. д. № 1066/2023 г. на ІІІ г.о. на ВКС, както и на практика на окръжни съдилища.

С отговора се прави искане обжалваното решение да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно; претендират се разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят П. К. С. не се явява. От пълномощникът му адв. А.Ш. е депозирано писмено становище, с което се поддържа въззивната жалба и се изразява становище по същество.

За въззиваемия ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ – МВР юриск.

М.Х. оспорва въззивната жалба. .

С.ски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във 4 въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество съобрази следното.

Не е спорно по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като за процесния период заема длъжността „Старши полицай“ ВСК в МГПВ в Граничен полицейски участък Д. към РД „ГП“ – С., към ГД „Гранична полиция“ при МВР.

От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява от извършената от вещото лице проверка на документи при ответника, че на ищеца е заплатен положения нощен труд, без същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

Вещото лице сочи, че за процесния период ищецът е положил общо 1 091 часа нощен труд, които са му заплатени на основание заповеди на Министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 179 ал. 2 от ЗМВР, където съгласно т. 1 „За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.

00 и 06. 00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0. 25 лева“. Вещото лице сочи, че разликата в часовете отработен нощен труд, след приравняването им по Наредбата е 156 часа; извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Експертизата установява, че за процесния период положения извънреден труд от ищеца е начислен и заплатен съгласно разпоредбите на наредбите, определени за държавните служители в МВР.