Решение № 829 от 04.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 829 гр. София, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110205776 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Й. В. И. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 6549133, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. От страна на жалбоподателя се прави искане за отмяна на фиша и за присъждане на разноски, като се излагат конкретни твърдения (които ще бъдат обсъдени подолу) по фактите и такива за нарушаване на процесуалния и материалния закон.

Въззиваемата страна СДВР излага аргументация за доказаност на административното нарушение, както и за процесуална и материална законосъобразност на фиша, като претендира неговото потвърждаване, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение; следва да се посочи, че писмените бележки (представляващи възражение срещу жалбата по смисъла на НПК), с които се изчерпва участието на процесуален представител на СДВР, са с т. нар. „типово“ съдържание – изложеното в тях, както е служебно известно на съда, се съдържа като основен текст във всички подобни писмени бележки на въззиваемата страна СДВР по дела, образувани по жалби срещу ЕФ, като се променят единствено данните за конкретните водач, МПС, време, място и конкретно нарушение (включително конкретна приложима санкционна разпоредба), практически без изобщо да се обсъждат конкретните доводи, изложени в жалбата.

От приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН доказателствени материали (с направените подолу уточнения – виж!), както и от огледаните в хода на съдебното следствие материали, се установява по несъмнен начин – освен издаването на фиша (на 14.11.2022 г.) съобразно образеца, одобрен с писмена заповед на министъра на вътрешните работи, освен връчването му на нарушителя на 20.03.2024 г. и освен това, че срещу въззивника към процесната дата 11.11.2022 г. нямало влезли в сила за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване се осъществява от органите на МВР - именно описаната в 1 обжалвания ЕФ фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за такова препращане като използвана техника за излагане на установената от съда фактическа обстановка не се открива никъде в релевантната правна уредба, в който смисъл мотиви е излагал и ВКС касателно въззивните съдебни актове в наказателните производства от общ характер, което съвсем не означава, че настоящата инстанция не е такава по същество и не установява на свой ред фактическа обстановка, нито пък че съдът възприема на база на някаква презумпция изложеното в атакувания ЕФ), с уточнението, че соченият в процесния ЕФ предходен такъв фиш е бил за нарушаване на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП (превишаване на разрешената стойност на скоростта) и е бил връчен на нарушителя на 04.03.2022 г., респективно е влязъл в сила на 19.03.2022 г. (а не на 21.03.2022 г., както се сочи в данните от съответната информационна система на МВР, където очевидно не е било отчетено положението, че последният ден от срока за обжалване е бил присъствен, а това, че следващият ден е неприсъствен е без значение – считано от него /съответния следващ ден/ ЕФ е бил влязъл в сила; разбира се това е ирелевантно в случая от гледна точка на визирания в пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП едногодишен срок).

При това положение материалният закон е бил приложен правилно с атакувания ЕФ, като липсват и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал.

2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

По конкретните доводи на жалбоподателя:

Прави впечатление това, че в две отделни справки от съответната информационна система на МВР процесният обжалван ЕФ, също както този, обуславящ повторността, е посочен като влязъл в сила, което, разбира се, не отговаря на действителността (по същия начин като влязъл в сила е посочен и друг ЕФ, за който на настоящия съдебен състав е служебно известно, че е обжалван и не е влязъл в сила) с оглед подадената жалба. Това несъответствие, обаче, намира своето логично обяснение в обстоятелството, че е осъществено подаване на жалба директно до съда (както е във визирания преди малко друг служебно известен на съда случай), т. е. администрацията, от която се очаква да поддържа съответната система, в даден период след изтичане на срока за обжалване няма информация за подадената жалба, т. е. няма информацията, от която би могло да се направи изводът, че ЕФ не е влязъл в сила. Въпреки това в справката относно процесния ЕФ все пак е била отразена дата на обжалване (съвсем очевидно това се е случило след изпращане от страна на съда на жалбата за администриране, т. е. след като срокът за обжалване вече е бил изтекъл и е било отразено влизане в сила) и то преди крайния срок за подаване на жалбата. В съответната справка конкретно относно ЕФ, обуславящ повторността, обаче не е отразена дата на обжалване; нещо повече – отразено е събиране на сумата по глобата (последното кореспондира и с общата справка относно дисциплината на водача). Що се отнася до въпроса за самото връчване, то прави впечатление, че от страна на жалбоподателя (чрез процесуалния му представител) се отрича връчване и на процесния ЕФ на въззивника (в която връзка се твърди нарушаване на процесуалните правила, включително от гледна точка на възможността за депозиране на декларация относно водач, на когото е било предоставено превозното средство, което се явява логическо противоречие, доколкото, ако липсваше връчване, то не би бил дори започнал да тече срокът за обжалване, за възразяване и за депозиране на съответната декларация относно водач, комуто е било предоставено МПС, а при такова правно положение ЕФ не поражда изобщо правни последици в сферата на санкционираното лице), но същевременно в жалбата се сочи, че същата се подава в законовия срок, който пък, от своя страна, започва да тече именно от връчването; очевидно е, че въпреки липсата на приложена разписка за връчване такова е било осъществено и в процесната жалба е демонстрирано познаване на конкретното съдържание на атакувания ЕФ. Така, в обобщение, няма защо съдът да не кредитира данните от съответната информационна система, водена от публичната администрация, относно връчване на съответните два ЕФ, а и данните относно влизане в сила (с горната корекция досежно това 2 коя е точната дата на влизане в сила) на ЕФ, обуславящ повторността.

Това, че разликата между номерата на последното/последния и на първото/първия статично изображение/видеозапис съгласно приложения протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е по-голяма от отбелязания в същия протокол брой на установените нарушения може да има различни логични обяснения, например поради това, че системата е отчела превишаване на максималната разрешена скорост и е извършила запис, но след приспадане на толеранс от 3% в полза на водача при част от случаите на заснемане съставящият протокола е намерил, че не е налице хипотеза на установено нарушение, например поради заснемане на МПС със специален режим на движение или например поради това, че превишението на максималната разрешена скорост е било под 10 км./ч. (съобрази и чл. 182 от ЗДвП, където не е предвидена санкция за превишаване на максималната разрешена скорост със стойност на превишението под 10 км./ч.). При всяко положение основание за съмнение в достоверността на процесното заснемане и установяване на нарушение не е налице и в тази връзка.

Това, че в приложената ежедневна форма на отчет е налице нулев запис за установени нарушения е относимо към проверките на ППС, при които се съставят АУАН или обикновени (неелектронни) фишове, както и във връзка с настъпили ПТП (изводимо от самото оформление на формата за отчет), а не към дейността по използване на АТСС без извършване на проверка на конкретното ППС извън самото използване на АТСС. Данните за използването на АТСС са на втората страница от отчетната форма и там е посочен брой на заснети клипове, който брой не е нула.

Коментираният по-горе протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата действително е изготвен некоректно досежно отбелязването за ограничението на скоростта. Уредбата по приложението към чл.

10, ал. 1 от наредбата изисква посочване на стойността на скоростното ограничение, въведено с пътен знак, а не посочването на знака посредством съответната номенклатура (в случая В26), като е видно от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, че „общо“ ограничение на скоростта с максимално допустима стойност от 80 км./ч. за автомагистрала не е установено за нито една от категориите ППС. Очевидно е, че в случая е подходено с неразбиране на това какво и как следва да се попълни от страна на издалия протокола служител. Все пак при съпоставка на коментирания протокол и приложената снимка на пътен знак няма съмнение, че се касае именно за въведено с пътен знак ограничение на скоростта от 80 км./ч., а нарушението на процесуалните правила в тази връзка не ограничава реално по никакъв начин процесуалните права на жалбоподателя, респективно не се явява съществено по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН (спазването на реда по горепосочената наредба е налице при липса на съществени нарушения на съответните процесуални правила).

Липсва нормативно установено изискване снимката по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата да съдържа запис относно индивидуализиращ номер на автоматизираната система, час, минута, точни координати и пр. Достатъчно е отбелязването й (на снимката) в съответния протокол и самото й наличие. Следвайки логиката на жалбоподателя, то би се стигнало до извода, че никога не би имало достатъчна гаранция кой точно, кога точно и при коя точно осъществявана контролна дейност е изготвил съответната снимка и дали автоматизираната система към момента на конкретното (процесното) заснемане на нарушение е била непременно на същото място като на снимката. В действителност няма нищо, което да усъмни съда досежно това, че въпросната снимка е изготвена във връзка с процесната 3 контролна дейност и същата се отнася до използваната в процесния случай апаратура (уред).

От отбелязаното в коментирания по-горе протокол за използване на АТСС е видно, че отделните статични изображения/видеозаписи притежават собствени 7-цифени номера.

Отбелязването в приложената по преписката разпечатка на номера на ЕФ, с който е свързано изображението (но не и на номера, визиран в гореспоменатия протокол), само по себе си се явява в изпълнение на изискването по чл. 5, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, а дори и това да не беше така, то не би се касаело за съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, нито пък има каквито и да било основания да се смята, че съответният запис от съответната система и от съответната контролна дейност липсва и е налице някаква извънредно сложна манипулация и въобще конспирация, целяща ангажирането на административно-наказателната отговорност на въззивника. Липсва нормативно установено изискване в самата снимка (статично изображение/видеоклип) да е налице запис за такива данни като патрулния автомобил, с който е осъществявана контролната дейност. В случая регистрационният номер на заснетия автомобил е виден от самото заснето изображение, на което (в самото изображение) впрочем са отбелязани данни за географски координати, измерена скорост, посока, ограничение на скоростта, дата, час и минута.

Разпечатката съдържа 19 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11e5de69-0764-4ad2-89fe-1e8c35608bf4