Решение № 250 от 18.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно търговско дело № 20245001000170 по описа за 2024 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е решение № 488 от 11.12.2023г., постановено по т.д.№ 20225300900697 по описа за 2022г. на ОС Пловдив, в частта, с която е осъдено Д. ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул. В.

№ 87 Б да заплати на Р. Г. А. от гр. П., ул. А. № 21 ут.2, ап.2 сумата над 30 000 до присъдените 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – психически и емоционални болки и страдания, вследствие смъртта на баща му Г.Ф. А., причинена при ПТП, станало на 30.01.2020г. в гр. П. в резултат на противоправно поведение на водача на лек автомобил марка Ф., модел *, с рег. № * В.Х.Т., гражданската отговорност, на който е била застрахована при Д. ЕАД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.12.2021г. до окончателното й изплащане и е ангажирана отговорността на ответника за разноски.

Решението е обжалвано от ответника „Д.“ ЕАД представлявана от юристконсулт М. Я. в частта, с която иска е уважен над 30 000 лв. с твърдения 1 за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност, поради нарушения на материалния закон и при допуснати съществения процесуални нарушения, а искането отправено до въззивния съд е решението в обжалваната част да бъде отменено и постановено друго, с което искът над присадените 30 000 лв. да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца Р. Г. А., представляван от адв. Д. Д., с който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на въззивното производство, намери за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск на Р. Г. А. ЕГН ********** срещу „Д.“ ЕАД, ЕИК *** с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ.

Твърденията в исковата молба, на които са основава иска се свеждат до следното: на 30.01.2020 г. в гр. П. на кръстовището на ул. „М.“, с отбивка К., водачът лек автомобил марка и модел Ф. * с рег. № * В.Х.Т., управлявайки автомобила без да пропусне двигещия се по пешеходна пътека Г.Ф. А. го е ударил, вследствие което на пострадалия са причинени множество средни и тежки телесни повреди. Ищецът сочи, че състоянието на пострадалия наложило откарването му в УМБАЛ „С.“ и извършването на множество животоспасяващи операции, въпреки които и предвид настъпилото влошаване на състоянието му, А. бил поставен на апаратно дишане и при все проведеното комплексно интензивно лечение на 22.04.2020г. починал.

Ишецът твърди, че е син на пострадалия, който бил много близък с баща си, тъй като той му бил единствения жив родител, с който връзката била емоционална и дълбока, а в резултат загубата му не желаел да комуникира с никого, изпаднал в тежко душевно и емоционално състояние. Сочи, че отношенията им били основани на обич и грижа, взаимопомощ и закрила, които съпътствали целия им живот, а внезапната загуба на баща му била травмираща за него - изпаднал в шок и от жизнеродостен и трудолюбив човек се превърнал в изпитващ неимоверни страдания и душевни терзания, които му пречили да извършва ежедневните си задължения за дълъг период от време. Твърди, че и по настоящем не може да преживее загубата на своя баща, както и че тя се е отразила негативно на психиката му. Ищецът сочи, че с влязла в сила присъда № 53 от 02.09.2022г., постановена по НОХД № 542/2022г. по описа на ПОС водачът В.Т. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 373, ал.2 вр. с чл. 343, ал.3, пр. последно, б.б, пр. 1 вр. ал.1, б.в, пр. 1вр. чл. 342, ал.1, пр. 3вр. чл. 58а, ал.1 и му е наложено 2 съответното наказание. Като твърди, че гражданската отговорност на виновния водач към момента на ПТП-то е била застрахована в ответното дружество, както и че ищеца е отправил претенция до отговорния застраховател, но той е удовлетворил частично единствено претенцията за неимуществени вреди, като му определил и заплатил сумата от 100 000 лв., настоява съда да постанови решение, с което да го осъди да му заплати сумата от още 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане; да му заплати сумата от 3571.30 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставялващи разходи за болнично лечение и погребение на Г. А., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане; да му заплати 17 500 лв., представляваща обезщетение за забава върху заявената сума от 200 000 лв. за периода от 17.12.2021г., когато е сезиран застрахователя до 27.10.2022г., когато същия е заплатил на ищеца 100 000 лв., както и сумата от 1222 лв., представляваща обезщетение за забава върху остатъка от претендираната неизплатена сума в размер на 100 000 за периода от 27.10.2022г. – датата на заплащане на 100 000 лв. до предявяване на иска и сумата от 355.12 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на обезщетението за имуществени вреди в размер на 3571.30 лв. за периода от 17.12.2021г. до 09.12.2022г.. Претендира разноски.

Ответникът – „Д.“ ЕАД, ЕИК *** е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Признава наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и виновния за ПТП-то водач. Твърди, че с платеното от него застрахователно обезщетение неимуществените вреди, заявени от ищеца са изцяло компенсирани. В условията на евентуалност заявява възражение за съпричиняване, което твърди да се изразява в това, че пострадалия е изкочил внезапно на пътното платно, движейки се с бърз ход и тичайки, с което е нарушил разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. На самостоятелно основание навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в това, че здравословното състояние на пострадалия е допринесло за леталния му изход. Отделно, оспорва претендираното обезщетение за неимуществени вреди като счита същото за завишено.

Оспорва и претенцията за имущестевни вреди, както и претендираните обезщетения за забава.

3

В срока за подаване на допълнителна искова молба е постъпила такава от ищеца, с която оспорва възраженията на ответника за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и за наличие на принос от страна на пострадалия за настъпилото увреждане. Твърди, че вредите за ищеца са били още по – значителни предвид обявеното извънредно положение в страната, вследствие пандемията от Ковид и невъзможността му да посети своя баща в болницата. Оспорва и възражения за недължимост на претендираните сума за обезщетение за имуществени вреди, като заявява, че разходите са направени или от пострадалия или от ищеца, което се установява от приложените фактури.

В срока за подаване на допълнителен отговор е постъпил такъв от ответника, с който подържа наведените вече възражения.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС е изтичането на тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно обезщетение. В конкретният случай застрахователят е сезиран по реда на чл.

380 КЗ със застрахователна претенция вх. *** от 17.12.2021г., по която застрахователя с уведомление изх. № *** от 28.10.2022г. го е уведомил, че му е изплатил застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., при определяне, на което е взета предвид възрастта на молителя и на пострадалия, съществувалата родствена връзка между тях, обстоятелствата, при които е настъпило ПТП-то и установената съдебна пракика при аналогични случаи.

Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила с несъгласието от страна на ищеца с определеното му и заплатено застрахователно обезщетение, което обосновава извод за допустимост на прекия иск по чл. 432 КЗ.

Няма спор между страните, че с влязла в сила присъда № 53 от 02.09.2022г., постановена по НОХД № 542/2022г. по описа на ПОС В.Х.Т. е признат за виновен в това, че на 30.01.2020г. в гр. П. при управление на МПС 4

– лек автомобил „Ф.“ с рег. № * е нарушил правилата за движение чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДвП и чл. 119, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.Ф. А. ЕГН **********, настъпила на 22.04.2020г., като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 373, ал.2 вр. с чл. 343, ал.3, пр. Последно, б.б, пр. 1 вр. ал.1, б.в, пр. 1вр. чл. 342, ал.1, пр. 3вр. чл. 58а, ал.1 НК му е наложено съответното наказание.

Не се спори и че гражданската отговорност на В.Х.Т. е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество.

Няма спор и, че ищеца е син на починалия, вследствие ПТП - то на Г.

О., което се установява от представените удостоверение за наследници – л.

18.

Спорният между страните във въззивното производство факт е очертан от посоченото във въззивната жалба и се свежда до това справедлив ли е определения от първоинстанционния съд размер на обещетението за неимуществени вреди претърпени от ищеца, вследствие смъртта на баща му т.е. спора е за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

За отговор на този спорен въпрос от значение са събраните гласни доказателства.

В качеството на свидетел в проинстанционното производство е разпитан Н.П.М. чиито показания съдът кредитира като преки, непосредствени и същевременно незаинтерисовани от изхода на спора.

Свидетелят твърди, че познава ищеца от 1991 – 1992г., когато били съученици, както и че знае, че Р. бил много привързан към баща си, тъй като майка му починала през 2000 година и оттогава заживял само с баща си и брат си. Сочи, че тримата си закупили апартаменти в близост и разчитали взаимно на помощ и подкрепа. Заявява, че ищеца винаги е възприемал баща си като пример за подражание, както и че след смъртта му бил съкрушен, отслабнал, «...не бил на себе си психически...». Св. М. твърди, че Р. е променен и понастоящем, не е човека, когото познава - радостен и лъчезарен.

Въз основа на коментираните доказателства, настоящия състав на съда приема за установени описаните в исковата молба болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между тях и процесното ПТП, вследствие което е настъпила смъртта на бащата на ищеца.

Тези обстоятелства са приети за установени и от първоинстанционния съд, а и не са спорни, предвид изплатеното от застрахователя обезщетение за 5 неимуществени вреди, като спорът е концентриран относно размера на същото.

Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният случай са настъпилата смърт на родител на ищеца, който макар и на зряла възраст не е създал свое семейство, а е продължил да бъде силнои емоционално ангажиран със своя баща и родител, който е възприемал като пример за подражание. Друго обстоятелство от значение за определяне дължимия размер на обезщетението е претърпения от ищеца психически дискомфорт – интензивен, с нестихващ характер и понастоящем, довел до промени в поведението му - от жизнерадостен и комуникативен човек ищеца се превърнал в съкрушен и психически сринат мъж. Преценявайки зрялата възраст на увредения, чийто начин на живот и социална ангажираност са се променили драстично, без данни и прогноза за пълно преодоляване на установените психологични последици, съдът счита, че справедливия размер на обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 200 000 лв.. С посочения размер, според настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от Р. А. неимуществени вреди,като се съобразят икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.