Решение № 185 от 17.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Пловдив, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20215300501852 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение №409/20.04.2021г. по гр.д.№245/2021г. по описа на РСПловдив,ХIV гр.с-в,с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя И.Г.,че въззиваемата страна Ж.Ж. е собственик на 1/4 ид.част от източния гараж,означен на приложение №2 към СТЕ,която се счита неразделна част от решението,като североизточен със застроена площ от 18,85кв.м.,находящ се в сграда с идентификатор *** по КК на гр.**** със засторена площ общо от 39кв.м., изградена в северната част на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр.**** с административен адрес гр.*****.Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателя в настоящото производство И.Г. и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция по насрещния иск да се отхвърли.Претендира за разноски.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение,а решението като правилно и законосъбразно да се потвърди.Претендира за разноски.

Постъпила е частна жалба в частта за разноските,като жалбоподателя счита,че такива не се дължат и решението на РС-Пловдив в тази му част следва да се отмени като неправилно.

Постъпил е отговор на частната жалба,с който ответника по жалбата счита същата 1 за неоснователна и моли да се остави без уважение.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи от фактическа и правна страна следното:

Делото е върнато от ВКС с изрични указания съдът да разгледа и да се произнесе по предявеният насрещен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК за право на собственост на въззиваемия Ж.Ж. върху 1/4 ид.част от източния гараж,построен в дворното място,като сочи придобивното основание наследствено правоприемство.Делото е било заведено от И.Г.,като същата е предявила ревандикационна претенция спрямо Ж.Ж. за собственост върху цялата гаражна клетка в общ размер на 39кв.м.С отговора на исковата молба е бил предявен и настоящия иск,по който обаче съдилищата не са се произнесли и по този начин ВКС е върнал делото за разглеждане на този иск.В първото разглеждане на делото,тогава ищцата И.Г.,не се е позовала на придобивна давност,а такова позоваване прави едва при второто разглеждане на делото от РС-Пловдив,ХIV гр.с-в,което на осн. чл.266 от ГПК е преклудирано и не следва да се разглежда,тъй като възможността за такова основание за придобиване на собствеността е изтекла.

Фактологията по делото е следната:С нот.акт №*****г. М. П. дарява на В. Х. къща и дворно място от 280кв.м.,съставляващо парцел ХV-659 по плана на кв.*****,а В. Х. от своя страна с нот.акт №*****г. дарява на съпруга си К. Х. 1/2 ид.част от къщата и дворното място в този имот.С нот.акт №****г. В. и К. Х.и продават на Й. Ж. Н. 1/3 ид.част от къщата и 1/3 ид.част от дворното място,съставляващо парцел ХIV-1159,като не е спорно,че имота е идентичен по документите за собственост.През 1972г. е сключен договор за делба на сградата и дворното място между Й. Н. и В. и К. Х.и.

Впоследствие в имота била построена гаражната клетка с построени два гаража в нея,като на 24.02.1993г. бил сключен договор за доброволна делба на гаражите,като Й. Н. и съпругата му В. Н.а са получили в дял източния гараж,а В. Х.,Е. Х. и Ю. Х. са получили в дял западната гаражна клетка.С нот.акт от 25.02.1993г. В. Х.,Е. Х. и Ю. Х. продават на Е. Г.

1/3 ид.част от дворното място заедно с целия втори етаж и един гараж,построен в североизточната част на двора.С нот.акт от 03.07.1995г. Е. Г. дарява на Г. Д. същия имот,след което тя го продава на Я. и Г. Н.,като и в двата нотариални акта е посочено,че се продава гараж,построен в североизточната част на дворното място.С нот.акт от 2005г. Я. и Г.

Н. са продали на И.Г. апартамент в сградата и гараж,построен в североизточната част на дворното място.Й. Н. е починал през 2006г. и видно от удостоверението за наследници такива са останали съпругата му В. Н.а и синът му Ж.Ж..

При така събраната фактическа обстановка следва да се приеме,че правото на собственост върху сградата е възникнало в полза на собствениците на земята съгласно нормата на чл.92 от ЗС.От своя страна собствениците са сключили договор за делба на гаражните клетки,като съделителите Й. и В. Н.и са получили едната гаражна клетка,а именно източната.Собствеността върху гаража е възникнала като СИО,тъй като Й. и В. Н.и към онзи момент са били съпрузи.След смъртта на Й. Н. правата му върху гаража преминават върху неговите наследници съпругата му В. и синът му Ж.,които наследяват 2 равни части,поради което Ж. става собственик на 1/4 ид.част от гаража,а неговата майка В. става собственик на 3/4 ид.части,откъдето и въззиваемият черпи правата си.

От страна на жалбоподателя И.Г. са направени оспорвания относно нищожност на договора за делба,но настоящата инстанция намира,че същите са неоснователни,тъй като договорът е сключен в изискуемата се форма,поради което същия поражда права за договарящите,като въззиваемият се позовава на наследствено правоприемство от своя баща,поради което същия се легитимира като собственик на 1/4 ид.част от източната гаражна клетка.Като е достигнал до същия извод и първоинстанционния съд,същия е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което следва да се потвърди.

По отношение на частната жалба.

Настоящата инстанция намира частната жалба в частта за разноските за неоснователна и като такава следва да я отхвърли,тъй като със своето решение ВКС е дал изрични указания за присъждане на разноски при следващото разглеждане на делото за всички инстанции.Така присъдените разноски са съобразени с НМРАВ,поради което жалбата се явява неоснователна.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива са направени съобразнот представения договор за правна помощ в размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение,които следва да се присъдят.

Като взце предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №409/20.04.2021г. по гр.д.№245/2021г. по описа на РСПловдив,ХIV гр.с-в.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Г. Г. с ЕГН-********** от гр.*****,**** против Ж. Й. Ж. с ЕГН-********** от гр.***** за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна.

ОСЪЖДА И. Г. Г. с ЕГН-********** от гр.*****,**** да заплати на Ж. Й. Ж. с ЕГН-********** от гр.***** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 400лв./четиристотин лв./ за платено адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4