Присъда № 5 от 28.02.2022, Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 5 / 28.02.2022 г. по НОХД № 431 / 2021г. на СлОС Окръжна прокуратура – С. е внесла против подс. ИВ. ИЛ. Д. обвинителен акт за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. ал. 1, вр. чл.

342, ал. 1 от НК затова, че на 25.07.2020г. на път SLV-1112, км. 31, в землището на гр. С., при управление на МПС - лек автомобил „Ф. Г.“ с per. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като управлявал със скорост от 98 км/ч при допустима скорост от 90 км/ч извън населено място; чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като не намалил скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението, въпреки задължението си да стори това и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като навлязъл в насрещната лента за движение в нарушение на забраната за водачите на пътни превозни средства да навлизат в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне, и по непредпазливост причинил смъртта на две лица – на Ц. И. П., на 68 години и на П. И. П., на 73 години, и двамата от гр. С. и средна телесна повреда на едно лице, а именно на З. Й. ИЛ., на 40 години, от с. Ч., общ. С., изразяваща се в трайно затрудняване движенията на левия долен крайник.

Гражданско – правни претенции не са предявени, респ. не са п риети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес.

Като частни обвинители по делото са конституирани пострадалите ИВ.

П. ИВ. и М. П. АТ. (деца на Ц. И. П. и на П. И. П.).

В хода на съдебните прения след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 1 от НПК представителят на Окръжна прокуратура – С. поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита същото за доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Коментира тройната автотехническа експертиза и счита, че останалите доказателства били събрани по предвидения процесуален ред и установявали по несъмнен начин вината на подс. Д.. Повдигнатото обвинение било за нарушаване на правилата за движение на пътищата , визирани в три разпоредби о т ЗДвП, а именно: - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - подсъдимият управлявал л.а. Ф. с превишена скорост от 98 км/ч при допустима скорост за пътя, по който се движел от 90 км/ч.;

-чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП - подсъдимият не намалил скоростта, не спрял при възникналата опасност. В тази връзка били обективните данни по делото събрани при огледа на местопроизшествието - липса на спирачен път и обясненията на подсъдимия , в които той потвърждава л, че не е използвал спирачка при възприемане на опасността.

-чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – подсъдимият навлязъл в насрещната пътна лента за движение, където било забранено да се навлиза освен при изпреварване или заобикаляне, т.е. не запазил праволинейното си движение, което той бил длъжен да стори по закон.

Прокурорът счита, че от изслушаните в съдебно заседание вещи лица, 1 изготвили тройната автотехническа експертиза се установило, че това било технически неправилно поведение от негова страна да напусне пътната лента за движение. Същественият юридически въпрос в случая бил този, в кой момент е следвало водачът на л.а. Ф. – подс. Д. да възприеме като опасност за движението л.а. С. с водач пострадалата Ц. П.. В обвинителния акт било отбелязано, че това бил моментът на потегляне на л.а. С. , като в съдебно заседание било уточнено, че ако се приеме, че л.а. С. е бил спрял, точно в момента при потеглянето му, при ускорително движение той не е бил видим за л.а. Ф., а в малко по-късен момент, когато е бил на около 1 метър от границата на платното. Прокурорът твърди, ч е това бил моментът, в който следвало л.а. С. да бъде възприет като опасност и от този момент нататък възниквало задължението за подс. Д. да предприеме аварийното спиране, така както го задължавала разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Вещите лица изяснили, че във всички случаи при възприето ускорително движение на л.а. С. и при спазване на правилата за движение чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - ако подсъдимият се движил с 90 км/ч; при спазване на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП – ако бил намалил скоростта за движение и при спазване на чл. 16, ал.

1, т. 1 от ЗДвП - ако бил запазил праволинейното си движение, без да навлиза в лявата лента, двата автомобила биха се разминали без удар. От събраните доказателства не се установявало какво е било движението на л.а. С. с водач пострадалата Ц. П. - дали автомобилът е бил спрял преди да навлезе на пътното платно или се е движил и без да спира е навлязъл на пътното платно.

С тройната автотехническата експертиза се изяснявало, че дори л.а. С. с водач постр. П. да не е спирал преди да навлезе на пътното платно , при спазване на трите разпоредби - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1 от ЗДвП отново би настъпил удар, но ударът би бил с челната част на л.а. Ф. в задната лява странична част на автомобил С., извън обсега на разположение на водача на л.а. С., т.е. удар би настъпил, но не с настъпилите в случая тежките последици - смъртта на пострадалите Ц. П. и П. П.. Нямало съмнение, че била налице причинна връзка между настъпилото ПТП и причинената в резултат на него смърт на семейство П.и и телесната повреда на пострадалата И., които били пряка последица на допуснатите от подс. Д. нарушения на трите норми на ЗДвП . Моли съда да признаете подс . Д. за виновен по повдигнатото обвинение. Въпреки, че л.а. С. попадал в опасната зона на л.а. Ф., това се дължало от една страна на превишената скорост, с която се движил, а от друга – на това, че не предприел действия, за да избегне удара. Моли с присъдата съдът да се произнесете по направените разноски по делото, веществените доказателства и да определи наказание на подсъдимия Д. в пределите посочени в чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, а именно три години лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от пет години, имайки предвид механизма на настъпване на произшествието, степента на вината, съпричиняването от страна на пострадалата П., добрите характеристични данни и липсата на предишни осъждания. Счита, че условното наказание би изиграло своята възпитателна роля и не се налагало подсъдимия да изтърпява наказание в местата за лишаване от свобода. Моли също така да бъде наложено и 2 наказанието по чл.343г от НК - лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.

Повереникът на двамата частни обвинители поддържа изцяло обвинението на ОП - С.. Моли съдът да признаете подс . Д. за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“ предл. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение, като счита последното за доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Подсъдимият имал обективна възможност, както да възприеме л.а. С. от далечно разстояние, така и да предприеме действия за намаляване на скоростта и предприемане на аварийно спиране, с оглед на възникналата опасност за движението. При своевременна реакция от негова страна ПТП било предотвратимо. Повереникът се присъединява към становището на държавното обвинение, като счита, че за момент на възникване на опасността следвало да се приеме моментът на потегляне на л.а. С., като същият безспорно бил видим за водача на л.а. Ф.. Въпреки, че подсъдимият имал възможност да възприеме тази опасност, безспорно се установило, че в нито един момент същият не предприел действия за намаляване на скоростта. Скоростта му била една и съща, както преди, така и към момента на удара. Безспорно била установена причинно - следствена връзка между поведението на подсъдимия, нарушаването на посочените правила за движение по пътищата и настъпИ. тежък вредоносен резултат. От изготвените в хода на досъдебното производство съдебно медицински експертизи се установило и наличието на причинно следствена връзка между ПТП и смъртта на пострадалите Ц. П. и П. П.. Счита, че деянието било с висока степен на обществена опасност, предвид нарастващия брой на жертвите във войната по пътищата и в конкретния случай причинената смърт на две лица. Налице били предходни нарушения на ЗДвП от подсъдимия, за които същият бил наказван по административен ред, но наказанията очевидно н е били постигнали своя резултат. От момента на настъпване на инцидента подсъдимият нито веднъж не направил опит да се свърже с пострадалите и да изрази съжаление от случилото се. Моли с ъ д а да признаете подс. Д. за виновен по повдигнатото му от ОП – С. обвинение. По отношението на наказанието счита, че следва да бъде определено около средния размер и да бъде намалено с 1/3, с оглед провеждането на настоящото производство по реда на съкратеното съдебно следствие. Счита още, че с оглед постигане на целите на наказанието, на генералната и специална превенция, наказанието лишаване от свобода следвало да бъде изтърпяно ефективно, а кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС - да бъде наложено за подълъг срок.

Частният обвинител И., който се явява лично в съдебно заседание, се присъединява към казаното от адвоката му.

Защитникът на подс. Д. заявява, че последният не се признава за виновен по повдигнатото му от ОП – С. обвинение по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Основният въпрос в случая бил дали подсъдимият е могъл да възприеме опасността - лекия автомобил идващ отдясно на пътя с предимство. Обвинението се позовавало 3 на заключението на автотехническата експертиза разгледана във варианта на ускорителен режим на движение на водача на л.а. С., което не се доказа ло категорично и по безспорен начин. Счита, че в случая на подсъдимия не можело да му се вмени вина за настъпилото ПТП и последиците от него.

Навлизането в насрещната лента било в резултат на действията на водача на л.а. С. И., който създал опасност, която била внезапна, пряка и непосредствена. Действията на подс. Д. били в резултат на така наречения безусловен рефлекс, действал инстинктивно. Оградата, която била на 80 см от платното за движение, растителността, били причината водачът Д. да не възприеме опасността своевременно. Следвало да се приеме варианта на тройната автотехническа експертиза, при който била изчислена скоростта на движението и мястото на настъпване на произшествието в условията на равномерен режим, тъй като лек автомобил С. И. идвал от северната страна на пътя в посока гр. С. от с. Ч.; не спрял и се движил равномерно, тъй като от мястото на спиране нямал о видимост нито вляво, нито вдясно, от което следвало, че при потегляне трябвало да се изнася плавно, подавайки се постепенно към пътното платно, да се огледа, да получи видимост. В момента, в който водачът на л.а. С. И. следвало да има видимост, в него момент той бил видим за подс. Д. и именно тогава е възникнала опасността.

Цитира решение № 173/21.02.1975г. по н.д. 73/75г. на ІІІ НО, в което било посочено, че когато по пътя се появи препятствие в рамките на опасната зона за спиране, избирането на един или друг вариант на маневриране, за избягване на произшествието от страна на водача на пътното превозно средство не можело да му бъде вменено като нарушение на правилата за движение, което да се свърже с противоправните последици и да му се търси отговорност за извършено престъпление. За неправилно избран вариант можело да се говори само когато препятствието се появи извън опасната зона за спиране. В случая подсъдимият предприел маневра заобикаляне, по причина на възникнало внезапно препятствие на пътя, което било разположено на пътя на превозното средство , в неговата лента за движение.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подс . Д. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В реплика прокурорът счита за неиздържана юридически тезата на защитата, че било налице виновно движение на л.а. С.. Нелогично било водачът на л.а. С. да пресича път с предимство идвайки от черен път, без да се увери, че не преминават други МПС по платното. Фактът, че не всеки ден ставали ПТП на този участък от пътя, въпреки че ежедневно се осъществява движение както по главния път, така и точно отдясно намира, че било налице виновно поведение на подс. Д.. Цитира решение № 126/10.07.2012г. на ВКС н.д. 191/2012г. на ІІ НО, решение от 07.11.2011г. на АС – В.Т. по НОХД 224/2011 г., решение от 04.08.2020г. на АС - С. НОХД 638/2020г., решение от 11.05.2015г. на АС – С. по ВНОХД 224/2015г. , в които съдилищата приемали, че било налице виновно поведение на водача.