Решение № 326 от 11.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. С.З., 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Н. Ил. Уруков

Орлин Н. Летов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно гражданско дело № 20245500500397 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 181/04.04.2024 г. по гр. д. № 2620/2023 г. на Районен съд – Ч. са отхвърлени предявените от И. Л. Г., ЕГН **********, и Г. Л. Г., ЕГН **********, срещу „Т.Е.П.“ ЕООД, ЕИК ******, и „В.А.“ ООД, ЕИК *****, положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на недвижим имот, съгласно нотариален акт за продажба на недвижими имоти – земеделски земи с № 53, том 2, рег. № 2715, дело № 717/1999 г. на нотариус Л.И., а именно: нива в местността „Коджа бозалък“ с площ от 3,100 декара /три декара и сто квадратни метра/, четвърта категория, съставляваща имот № 066005 по плана за земеразделяне на землището на с. М.Д., ЕКНМ 46588, община Б.Д., област С.З., при граници: имот № 066006, имот № 066001, имот № 066002, кад. № 000171 – полски път, а съгласно скица № 15-113446804.12.2020 г. на СГКК – гр. С.З. - поземлен имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед РД-18-368/07.02.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местността „Коджа бозалък“, с. М.Д., община Б.Д., област С.З., с площ от 3 100 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, I V категория; при съседни имоти: № ***; № ***; № ***; № ***.

За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че с решение № 09.27/22.08.1996 г. на ПК в с. Б.Д. е възстановено правото на 1 собственост на И.Г.Г. върху земеделски земи в землището на с. М.Д., община Б.Д., по пункт втори на нива в местността „Коджа Бозалък“, с площ от 3.100 дка, четвърта категория, съставляваща имот № 066005 по плана за земеразделяне на землището на с. М.Д., ЕКНМ 46588, община Б.Д., област С.З., при граници: имот № 066006, имот № 066001 на кметство с. М.Д., имот № 066002, кад. № 000171- полски път. С нотариален акт за продажба на недвижими имоти - земеделски земи с № 53, том ІІ, peг. № 2715, дело № 717/1999 г. на нотариус Л.И., с район на действие - Районен съд - Ч., И.Г.Г. продала на Л. Г. Г. процесния недвижим имот. С нотариален акт за покупкопродажба № 164 от 07.10.2014 г., том. 3, рег. № 2089, дело № 536/2014 г. на помощник - нотариус по заместване Т.С., И.Г.Г. продала на "Т.Е.П." ЕООД същия недвижим имот. Последното дружество е осъществявало владение върху имота чрез отдаването му под наем на трето лице. Същевременно, видно от представения регистър на земеделските земи от 22.05.2013 г., към посочената дата процесният недвижими имот е бил отбелязан като собствен на И.Г.Г.. От нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 39, том V, рег.

№ 3713, дело № 816 от 2016 г. на Б.К. - помощник нотариус по заместване на Л.И., нотариус вписан в НК под № 090, се установява, че на 09.09.2016 г. между "Т.Е.П." ЕООД и "В.А." ООД е бил сключен договор за замяна на недвижими имоти, съгласно който "В.А." ООД получило процесния недвижим имот и считано от 09.09.2016 г. дружеството упражнява фактическа власт върху него.

Съдът е приел, че към момента на сключване на договора за покупкопродажба от 07.10.2014 г. И.Г. не е била собственик на вещта, доколкото преди това - на 04.05.1999 г., същата е прехвърлила правото на собственост в полза на наследодателя на ищците. Ответникът „Т.Е.П.“ ЕООД е установил фактическа власт върху имота на правно основание, годно да го направи собственик, а именно - действителна прехвърлителната сделка, обективирана в нотариален № 164, том 3, рег. № 2089, д. № 536 от 07.10.2014 г. на помощник - нотариус по заместване Т.С., като по делото не се установява към посочената дата владелецът да е знаел, че праводателят му не е бил собственик. На свой ред „В.А.“ ООД установил владение върху имота по силата на сключения договор за замяна, като на основание чл. 82 ЗС дружеството е присъединило към своето владение и това на праводателя си. Следователно "В.А." ООД е придобило собствеността върху имота с изтичане на кратката петгодишна давност в периода от 07.10.2014 г. до 07.10.2019 г. В исковата молба не се твърди, а и по делото не се установява прекъсване или спиране на давността.

Ето защо предявените от ищците установителни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Срещу първоинстанционното решение е подадена от ищците И. Л. Г. и Г.

Л. Г. въззивна жалба, в която се твърди, че същото е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателите сочат, че първоинстанционният съд не е обсъдил задълбочено всички наведени от тях доводи и не е изложил собствени 2 фактически и правни изводи по делото, основаващи се на представените доказателства. Неправилно районният съд е приел, че ответниците са били добросъвестни владелци на имота, доколкото в случая не е налице годно правно основание за установяване на добросъвестно владение. Твърдят, че имотът е посещаван от действителния собственик и от негови роднини, като ищците са поискали съдействие от общината, Агенцията по вписванията и прокуратурата. Ето защо необоснован се явява изводът на съда за несмущаване на владението и за необорване на презумпцията по чл. 70, ал. 2 З С . Предвид изложеното въззивниците молят решнието да бъде отменено изцяло, а предявените искове да бъдат уважени. Претендират присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски.

Въззиваемите „В.А.“ ООД и „Т.Е.П.“ ЕООД са подали в законоустановения срок писмени отговори, с които оспорват жалбата.

Твърдят, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което молят същото да бъде потвърдено. Въззиваемите са направили искания за присъждане на сторените от тях разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Районен съд - Ч. е бил сезиран с активно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК.

Основателността на предявените положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е обусловена от пълно и главно доказване от ищците на твърдения от тях в исковата молба придобивен способ по смисъла на чл. 77 ЗС.

Във връзка със своевременно наведеното с отговора на исковата молба възражение за изтекла придобивна давност ответникът следва да установи, че на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, вр. чл. 68, ал. 1 ЗС в законоустановения срок е упражнявал владение върху недвижимия имот, което да е явно, несъмнено, спокойно, необезпокоявано, постоянно, непрекъснато и с намерение да се свои лично и/или чрез друго лице.

Предвид доводите на страните, изложени във въззивната жалба и постъпилите отговори, съдът намира, че спорът пред настоящата въззивна инстанция се концентрира върху въпросите, свързани с релевираното 3 възражение за изтекла придобивна давност и по-конкретно: 1/ упражняването на добросъвестно владение на основание, годно да направи купувача собственик по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС; 2/ наличието на знание за придобИ.е на вещта от несобственик; 3/ упражняването на владение, което да е необезпокоявано; 4/ присъединяването на владение по реда на чл. 82 ЗС.

Страните не са релевирали съответни оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд във връзка с останалите въпроси по делото, поради което по отношение на тяхната правилност въззивният съд не дължи произнасяне, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК.

Във връзка с гореизложеното настоящият въззивен състав споделя фактическите и правни изводи на районния съд, поради което на основание чл.

272 ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение, като по отношение на доводите във въззивната жалбата, следва да се добави и следното:

В процесния случай ищците основават правото си на собственост върху процесния имот на наследствено универсално правоприемство, настъпило със смъртта на техния баща Л. Г. Г., който по силата на договор за покупкопродажба, е придобил имота от предишния собственик И.Г.Г.. От представените по делото писмени доказателства категорично се установява правнорелевантното обстоятелство, че правото на собственост върху процесния недвижим имот е възстановено с решение на ПК в полза на И.Г., като видно от нотариален акт № 53, том ІІ, peг. № 2715, дело № 717/1999 г. на нотариус Л.И., същата е продала имота на бащата на ищците - Л. Г. Г.. От удостоверение за наследници с изх. № 27/06.08.2020 г. се установява, че последният е починал на 24.08.2015 г. и така - по силата на наследственото правоприемство, имотът е преминал в собственост на синовете му – ищците И. Л. Г. и Г. Л. Г..

С оглед на горното и доколкото в случая ищците са установили сочения от тях придобивен способ, то за съда възниква процесуалното задължение да разгледа своевременно направеното от ответника „В.А.“ ООД възражение за придобивна давност.

Придобивната давност представлява оригинерно основание за придобИ.е право на собственост, което намира своята правна уредба в чл. 79 ЗС. Съгласно ал. 1 от посочената разпоредба правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а съгласно ал. 2, при упражняване на добросъвестно владение - в продължение на 5 години. Според чл. 68 ЗС основните признаци на владението са два - обективен /упражняване на фактическа власт върху вещта/ и субективен /намерение да се държи вещта като своя/.

Относно допустимите доказателствени средства за установяване елементите от състава на придобивното основание по чл. 79 ЗС липсва основание да се прилагат специални ограничения, като давностното владение 4 може да бъде установявано с всички допустими доказателствени средства, съгласно действащия процесуален закон /решение № 27/21.07.2021 г. по гр. д.

№ 4331/2019 г. на ВКС, II г.о./.

В случая между страните не се спори относно наличието на първия признак на владението, доколкото самите ищци в исковата молба заявяват, че двете ответни дружества са упражнявали фактическата власт и са обработвали процесната земеделска земя, считано от 2014 г. Посоченото обстоятелство се установява и от представената по делото справка от службата по вписванията, видно от която на 15.03.2011 г. имотът е отдаден от И.Г. под аренда на ЗП „Г.Д.П.-М.“ /последната се явява и управител на „Т.Е.П.“ ЕООД/ за срок от 10 години /т.е. до 15.03.2021 г./. Междувременно на 07.10.2014 г.между И.Г. /като продавач/ и „Т.Е.П.“ ЕООД /като купувач/ е сключен договор за покупкопродажба на процесния недвижим имот, като с оглед извършеното вписване настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 17, ал. 2 ЗАЗ договорът за аренда е продължил да действа, респ. имотът да бъде обработван от арендатора, и след датата на посочената транслативна сделка, с която имотът е прехвърлен на „Т.Е.П.“ ЕООД. Впоследствие по силата на договор за наем от 13.09.2016 г. „В.А.“ ООД /като наемодател/ отдава имота за ползване и обработване на ЗП „Г.Д.П.-М.“ /наемател/.

Посоченото по-горе се установява и от събраните пред първоинстанционния съд свидетелски показания на свидетелката С.С.П..

Същата изяснява, че работи от 2014 г. в ЗП „Г.П.“ като административен сътрудник и в „Т.“ - като агроном. В архива на работодателя е открила, че процесният имот е бил включен в анкетни карти от 2007 и 2008 г. до момента.

Лицето, което първоначално е предоставило имота за ползване е И.Г.. Тя се е обаждала и свидетелката е следвало да изплаща на последната пари за рента.